Пиар шамар или защо медиите у нас отразяват предимно себе си
През февруари 2011 година една ужасяваща новина обиколи света. Кореспондентката на CBS Лара Логан бе изнасилена от тълпата протестиращи на площада „Ал Тахир” в Кайро. Тя оцеляла единствено благодарение на смелостта на египтянка, която с по религиозно забуленото си тяло я защитила от полуделите мъже, малко преди да я разкъсат. Още на следващия ден Лара Логан бе прибрана със самолет обратно в САЩ, където влезе в болница, а след изписването й се уедини за повече от година, за да се справи с травмата.
Нито тя, нито CBS коментираха инцидента!
Те само съобщиха за него и телевизията продължи да отразява арабската пролет, без да споменава името на Лара Логан. Тя се появи отново на екран едва тази година и в едночасово интервю разказа подробно какво точно се е случило в нощта на 11 февруари. Интервюто бе потресаващо заради хладнокръвното детайлно описание на насилието. Лара Логан изгуби самообладание само веднъж, но бързо се овладя и довърши разказа си. Последва най-важният въпрос от интервюиращият я неин колега: Защо разказвате това пред многомилионна аудитория? „Защото сексуалното насилие над жени и над журналистки в Египет е ежедневие. Защото мъжете в тази страна приемат за нормално да малтретират сексуално жени. Защото трябва да не се мълчи по тази тема, а да издигнем глас и да опитаме да спрем това, което се случва сигурно всеки ден на хиляди жени, нямащи късмета да са американки!” Общо взето това бе обяснението й.
Тоест Лара Логан има кауза
Не да стане звезда. Не да се запише като герой. Не да обикаля из телевизии и вестници, разказвайки собствената си история. И не да прави странен пиар на телевизията си. Тя просто се осмели да опише гаврата, на която е била подложена, за да обърне внимание на случващото се с жените в тази част на света. Примерът й бе заразителен. Последваха разказите на много журналистки, на мнозина правозащитнички и блогърки, които разкриха, че изнасилванията са практика не само на площада, а и в полицията.
Но дотук с Египет и САЩ.
Разказвам тази история заради небивалия шум, който се вдигна около побоя над Иван Филчев от БТВ. За да съм пределно ясна, искам да подчертая, че пердахът над журналисти – още повече пък оператори, е недопустим. Той е антицивилизационен. Ако не ти харесва как една телевизия отразява събитията, просто не я гледай. Но не бий!
Изумява ме обаче онова, което се случва в БТВ вече два поредни дни.
Шамарите по Иван Филчев са централна новина! Правят се интервюта, организират се сутрешни, обедни и вечерни дебати, а дори си имат и шапка с пребития оператор. Сякаш го е уцелила ракета Земя-Въздух, идваща от Иран, а не е станал жертва на лумпен.
Стигна се до невероятни изцепки като фелдфебелстването на Диана Найденова в предаването й. Последва я малко по-меката Лора Крумова. Те не се интересуваха от протеста, не се интересуваха от закона, не се интересуваха от нищо в първите сериозни антиправителствени демонстрации у нас от почти 10 години насам. Въртяха всичко само около пребития Иван Филчев и хлъзгаха аудиторията си по посока на тезата, че всички в тоя протест са лумпени и престъпници. Дали това е режисирано? Дали журналистките обслужват интереса на правителството и се опитват да измесят акцента от протестите? Или пък просто журналистите в БТВ терперят за заплатите си и се опитват да си ги спечелят на всяка цена? Аз лично не вярвам в нито едно от тези обяснения. За мен причината е много по-прозаична. И поради това абсолютно катастрофална.
Поведението на БТВ показва пълна журналистическа неграмотност
Иван Филчев не е първата пишман-звезда на тази телевизия (всъщност той, горкият, няма никаква вина нито за побоя, нито за това, че го използва дори и ББ в преговорите си със зелените). Поне няколко пъти в годината нейни репортери биват я нашамарени, я блъснати на земята, я псувани. Това автоматично се превръща в централна новина. Не е важно криза ли има, еврото ли се срива, избори ли наближават, Витоша ли ще изсекат…
Единствената новина е колко трудно е било да направиш една новина. Всъщност това не е прийом само на БТВ. У нас много върви номерът журналистът-жертва на събитията. Дето се вика, ако не те нашамарят някъде поне веднъж годишно, то какъв репортер си. Във вестниците този нарцисизъм се изразява с репортажи, писани в първо лице единствено число. Накрая всеки читател е разбрал, че журналистът е газил кал, било му е горещо или пък е бил жаден. Останалото е на заден план. Вестниците обаче сравнително рядко публикуват репортажи (не знам за беда или за щастие).
Отчайващо е положението в телевизиите. Там разни полуобразовани, но гръмогласни „водещи” се опитват да ни убедят, че правят сутрешен блок, ток-шоу или тв дебати. Всъщност във всичките им предавания основен гост са си самите те. Само дето не махат в камерата и не пискат „Мамо, мамо, здравей!” Останалото е като в домашен порноклип – пускаш камерата и почваш пълно разголване. Никаква предварителна подготовка, никакво поне по диагонал прочитане по темата, за която се говори. В най-добрия случай „като са били малки, една съседка им е разкала, че…” Имат мнение по някой въпрос – казват си го със или без фона на някакви незначителни гости. Дето се вика, сега им е паднало. Ако някой от поканените иска да противоречи, то единственият начин да го оборят е да му крещят.
Виж края на текста в блога на Lola