Продавам бар, ябълкова градина, цех, кланица. В кризата интернет се напълни с оферти…
Производството и износът спадат през 2012 г. според икономиста Георги Ангелов
Иска ли някой да си купи старчески дом? Или може би птицекланица, свинекланица, работещ басейн с бар…, секс шоп?
В интернет по време на кризата се роят сайтове, в които се рекламират подобни потенциални сделки. Само кризата ли е причината за лавината от оферти? Какво гласят тези обяви и изгодни ли са те?
Един от тези сайтове за обявяване на бизнес предложения е kpd.bg. Наименованието на интернет портала идва от „купувам продавам дейност”. Там се публикуват обяви в отделни категории: „Купувам бизнес”, „Продавам бизнес”, „Наемам бизнес”, „Отдавам бизнес”, „Съдружие”, „Франчайз”. Има отделни рубрики като „Продавам идея” и „Търся финансиране”.
Различните обяви са и за секторите Индустрия, Заведения, Строителство, Туризъм. Обявява се търсене на инвеститори, купуване на фирми. Има много обяви за продажба на земи. Най-често полето за цена е попълнено, на други места е цената е по договаряне. На някои обяви има маркировка „спешно”.
Някои обявени за продажба обекти звучат реалистично, други озадачават с обявената ниска цена. На някои места не е уточнено (и човек се чуди) дали цената важи за целия обект или за кв. м. По-скоро изглежда, като че ли целият стопански обект е на въпросната цена. Така например „оборудван шивашки цех” в русенска област е обявен за 800 лв. Подробно описание на обекта няма, въпреки че са посочени контакти. Цени около 1000 лв. могат да се срещнат за други обекти, например дърводелски цех.
На места има нестандартни, направо забавни обяви. Една от тези „черешки” е обявената продажба на Старчески дом в гр. Никопол. Става дума за съществуваща сграда с разгърната застроена площ (РЗП) 1100кв. м „одобрени проекти за старчески дом”. Цената е 130 хиляди евро. Тук може да се намери и букмейкърски пункт за 7 хил. лв. Посочва се, че заведението има „столове, телевизори” и „постоянна клиентела”.
На един от сайтовете е обявена и продажба на цех за рибни консерви, за който се добавя, че е „сертифициран за износ в ЕС”. Цената е посочена на над 700 хил. евро, в описанието се уточнява капацитетът за производството на консерви, теренът, застроената площ. Направена е честна уговорка, че печалбата зависи от политиката на собственика спрямо мениджмънта по продажбите. Подчертава се, че инвестицията при добър мениджмънт може да се възвърне за над 5 години.
Земеделски земи се продават много. Обяви има за с. Церово, Пазарджишко, района на Нови Пазар, Монтана.
Продава се например ябълкова градина в Пловдивско, за която се добавя, че има „пълно плододаване”, с четири сорта ябълкови дървета, сонди и дори фургон. Обявена е продажба за 5 хил. лв. на декар.
Обявена е и продажба на площ над 19 000 кв. м. земеделска земя в София с над 120 м лице директно на Цариградско шосе (вероятно имат предвид магистрала „Тракия”), подходяща „за промишлено и жилищно строителство”; на площ на мястото на бивша мелница, склад и стопански двор – за общо 40 хил. лв.
Как обаче може да се прецени кои обекти са изгодни и кога продавачите искат да извършат нещо като далавера?
От Kpd съобщават, че сайтът има за цел да улесни продажбата на бизнеса, подпомагането му, намирането на подходящ за посетителя бизнес, наемане и отдаване под наем на бизнес или намиране на съдружник. Оттам добавят, че не поемат отговорност за съдържанието на обявите.
Иван Стефанов, собственик на сайта, казва, че не се извършва проверка на предлаганото, т.е. купувачът не трябва да се предоверява, а трябва да отиде и да провери на място дали съдържанието отговаря на действителността. От сайта единствено премахват обяви на заложни къщи и за кредити.
В сайта пускането на оферти е безплатно за една седмица, а при публикуване на повече от една обява е нужно заплащане, публикуването на идеи е обявено за безплатно. Въпреки че е казано, че публикуването е безплатно, се иска изпращане на есемес обява, чиято цена е 2 лв. без ДДС за срок „над седмица“. За месец цената е 5 лв.
Има и „специални оферти”, като не е посочено какво означава „специална”, но се предполага, че това е по-различен графичен изглед или по-голяма видимост, т.е. нареждане на по-челно място. Сайтът няма публикувана статистика колко обекти са купени или продадени в определен период, оттам обясниха, че сега имат намерение да направят.
Друг подобен сайт е businessforsale.bg . На него също има различни раздели като „продава бизнес”, „купува бизнес”, „наема бизнес”, „бизнес проекти”, „идеи” и др. Организацията, стояща зад сайта, се самоопределя като консултантска организация, работеща в сферата на бизнес сливания, изкупувания и придобивания.
Сайтът уверява, че кризата носи „нови възможности за предприемчиви инвеститори с възможности”. Фирмата предлага услуги за търсещи и предлагащи бизнес.
За незапознатия част от тези обяви могат да звучат много привлекателно, друга част може да звучи смешно. Българинът бързо се пали, но все пак е предпазлив. Знае се, че освен с възможности, интернет изобилства и от измами, етикирани като „шанс за голяма печалба”.
Сайтовете за бизнес оферти все пак признават, че честа причина за продажба на бизнеса е изчерпване на възможностите за спасяването му, което налага разделянето с него. От businessforsale.bg казват, че продажбата може да е последен изход от фалит и до тази опция се прибягва, когато всъщност други опции няма. Посочва се и втора причина – тази, че има и компании, които се продават не защото са губещи, а защото някои хора искат да се оттеглят от активна дейност или имат нова идея, за която се нуждаят от свеж капитал.
Ясно е, че преди да се купи обект в подобен сайт на фона на икономическа криза, трябва не просто да сме заинтригувани, но да знаем колкото се може повече.
На въпрос предпочита ли българинът да прави далавери вместо истински бизнес Стефанов отговаря простичко: „50 на 50” и изразява познатото мнение, че българинът иска печалба с малко труд.
На въпрос изгодно ли е днес човек да си направи онлайн магазин за дрехи например, каквито сайтове се продават и в Dpd.bg, Стефанов говори за „стадния принцип”, довел до вълна от отваряне на квартални гаражни магазинчета през 90-те години, които всъщност носят незначителна печалба, не са полезни за икономиката и напомнят на вода, с която човек си мисли, че може да кара автомобил.
Стефанов добавя, че на икономиката ни е нужно производство, технологично компетентни лица, защото в момента изпитва срам, когато отиде на Световно изложение и види колко по-напреднали са различни страни в света в сравнение с България, която от години се хвали само с киселото мляко.
Георги Ангелов: Никой не знае кога и как ще свърши тази криза
С икономиста от Института за пазарна икономика Георги Ангелов коментираме за опасностите и възможностите пред бизнеса по време на криза, и конкретно за онлайн сделките. Сред причините за продажби на различни видове бизнес или предприятия, той посочва, че е възможно да е намаляло търсенето на стоки, продажбата да е инициирана, защото досегашният собственик има и друг бизнес и няма време, за да развие конкретното предприятие. Той посочва също, че продажбата може да се прави и от наследници и т.н.
– Какво бихте препоръчали да провери човек, преди да се реши на покупка на нечий бизнес от сайт?
– Зависи от конкретния бизнес. В общия случай, човек трябва да има представа за пазарите, клиентите, доставчиците, работната сила, регулативните изисквания, както и да се провери дали предприятието не е заложено или ипотекирано и дали няма други задължения. Разбира се, за да е изгодно купуването на разработено предприятие, цената трябва да е по-ниска, отколкото изграждането на ново предприятие.
– Очевидно собствениците по ред причини, евентуално и фалит, обявяват продажба на бизнес. Кога е изгодно да се купи предприятие от сайт с обяви за продажба на вече развити предприятия, често с оборудване?
– Във всеки случай, човек трябва да има капитал, предприемачески дух и достатъчно познания за съответния отрасъл. Тогава той може да прецени и какви приходи може да носи начинанието и дали оферираната цена си заслужава.
– Как бихте описал нивото на българското производство на фона на кризата?
– Индустрията бележи значителен спад в началото на кризата през 2009 г., след което през 2010 и 2011 г. се отчете известно възстановяване, но от началото на 2012 г. отново има спад. При износа положението е подобно – спад в началото, след което обаче беше отчетено силно възстановяване и пак спад от началото на 2012 г.
Това обаче е общото състояние. Има големи различия в различните сектори. Производителите на суровини, метали и други подобни отчетоха огромно увеличение на износа си, защото търсенето и цените на тези стоки постигнаха пик на международните пазари. В същото време, при много други отрасли възстановяване въобще не е започвало.
– В какво състояние според вас ще бъде производството ни в края на тази криза?
– Трудно е да се каже, най-вече защото никой не знае кога и как ще свърши тази криза. Европа отново навлезе в рецесия, което ще се отрази и на България. В същото време, не се забелязва особен реформаторски дух в България, който да възстанови вътрешните двигатели на икономическия растеж.
– Какви промени в политиката на национално ниво бихте препоръчали за стимулиране на производството и подпомагане на затруднени производствени предприятия?
– На макроикономическо ниво основната препоръка е за целенасочени усилия към подобряване на икономическата политика и доверието към страната, за да има повече желаещи да инвестират у нас, което ще се отрази позитивно на всички компании. На по-микро ниво, основните препоръки са свързани с подобряване на механизмите за събиране на вземания и несъстоятелност (забавените плащания са голям проблем, особено за малките фирми), подобряване на условията за бизнес, намаление на бюрокрацията и бумащината, по-добра съдебната система, създаване на условия за по-лесно привличане на дялово и кредитно финансиране и т.н.
Разбира се, има и цял куп по-дългосрочни препоръки, свързани с образованието, квалификацията, науката и публичните услуги като цяло.
Загиват някои големи губещи компании – Кремиковци е типичен пример (но дори за Кремиковци имаше интерес от стратегически инвеститор като Арселор през 2008 г. За съжаление съпротивата на синдикатите предотврати сделката и се достигна до фалит). Загиват и компании, които не отговарят на по-високите европейски екологични изисквания, и в които не е инвестирано с години.
Обаче, в същото време, индустрията осигурява големия растеж на износа през последното десетилетие, т.е. имаме и много успешни примери. Като цяло, разбира се, България е далеч от индустриално производство като това в Германия, но пък потенциалът е голям