Холандците се отдръпват от Европа

Ройтерс

Холандци, облечени в традиционния оранжев цвят, са седнали на улица в Амстердам и празнуват Деня на кралицата. Снимки: Бистра Величкова

В Холандия, що се отнася до кризата на еврозоната, тежи думата на двама души: Хенк и Ингрид. А те не са доволни.

Митичните г-н и г-жа Средностатистически, измислени от популиста Герт Вилдерс, вече имат свой живот. Те са женени с две деца, живеят в типична къща в предградията и отиват на една или две почивки годишно.

Според Вилдерс те са възмутени от пилеенето на данъците им по чужденци – независимо дали като социални помощи за имигранти, хуманитарна помощ за развитие или спасителни заеми за гърците-прахосници и затрупаните с дългове испански банки.

Когато холандците гласуват в общите избори на 12 септември, Хенк и Ингрид ще избират не само правителство, но и бъдещето на холандското членство в еврозоната и Европейския съюз.

Изборите се очертават като оспорвана напревара между центристките проевропейски партии и отявлените популисти като крайнолявата Социалистическа партия и Вилдерс, който оглавява антиислямската и антиевропейска Партия на свободата.

Възможните събития – борба с Гърция за повече помощи и по-малко лишения, криза в Испания, Италия или и на двете места, или завръщане към подобие на нормалното състояние – ще определят изхода в една от малкото държави в еврозоната, запазили кредитния си рейтинг ААА.

Пестеливите холандци са традиционно смятани за финансово отговорни и сътрудничещи си тясно с Германия за повечето от проблемите в еврозоната. Но сега те са изправени пред рецесия, страдат от строгите икономии, необходими за достигане на трудни финансови цели, и са се вкиснали.

„Това е спор между емоцията и рационалната мисъл“, заяви в интервю пред Ройтерс Бернард Винтес, председател на основната работодателска организция в Холандия.

„Вилдерс ще направи всичко възможно, за да постави Европа като основен въпрос в изборите. И всичко ще зависи от ставащото в Европа – ако има катастрофа в Испания или Италия, ако има бедствие, не знаем какво ще се случи. Но ще бъде изключително трудно да се формира работеща коалиция.“

Последните проучвания на общественото мнение показват, че няма партия в разпарчетосания политически пейзаж, която да спечели повече от една-пета от 150-те места в парламента. Това значи, че може да отнеме месеци на няколко партии да формират тромава коалиция.

Някои проучвания поставят начело крайно левите социалисти, които отричат строгите икономии и спасителните планове в еврозоната. Водени от бившия учител Емиле Рьомер, те са подкрепяни основно от хората с ниски доходи, които се боят от орязването на социалните помощи.

Двете популистки партии – Социалистическата и антиимиграционната Партия на свободата на Вилдерс, постоянно трупат подкрепа за сметка на традиционните християндемократи, либерали и Партията на труда. Заедно социалистите и Партията на свободата биха могли да спечелят повече от една-трета от местата в парламента.

Това предвещава месеци на политическа несигурност или на слабо правителство, което може да се окаже неспособно да се справи с повече икономически ограничения или да одобри жизненоважни решения за еврозоната като неин основен член.

Въпреки че Холандия бе една от шестте основателки на Европейската икономическа общност през 1957 г., народът й се противопоставя на европейската интеграция през последното десетилетие и отхвърли конституцията на ЕС на референдума през 2005 г.

Данъкоплатците, които се гордеят с пестеливостта и безпогрешното си правителство, са вбесени, че трябва да плащат заради други страни в еврозоната, които очевидно са разсипници и мърлячи. Те не приемат идеята на Германия и Франция, че най-добрият и вероятно единствен начин да се спаси еврото е още по-близък финансов и политически съюз.

БЕЗПОМОЩНОСТ

Предишното правителство, ръководено от премиера Марк Рюте и безцеремонния министър на финансите Ян Кес де Ягер, се опитваше едновременно да спасява Гърция и другите периферни членове на еврозоната и да наложи мерки като по-сериозно обвързване с Международния валутен фонд и по-строг контрол, с които да успокои ядосаните гласоподаватели.

Обществената подкрепа за подобни сделки обаче намалява. Недоверието към Гърция расте, провокирано от корупцията, погрешно представените икономически данни и продължителността на кризата.

„Разбира се, че има недоволство от това колко се проточва отстраняването на дефектите в еврозоната. Всеобщото убеждение е, че няма какво друго да се направи,“ заяви в интервю за Ройтерс Бен Кнапен, министър по европейските въпроси и международното сътрудничество.

„Кризата в Гърция продължава вече две години и е очевидно, че всичко – от правителството до икономиката, е провалено. Това създава чувство на безпомощност“.

Вим Кок, премиер на Холандия при приемането на еврото през 1999 и присъединяването на Гърция през 2002 г., сега твърди, че Атина въобще не е трябвало да бъде приемана в единната валута.

„Главната ни грешка бе, че прекалено много държави-членки се провалиха в приспособяването на икономиките си към новите социални и икономически реалности в Европа и света“, каза той пред Ройтерс.

Ако за Рюте и правителството му бе трудно да защитават скъпоструващото спасение на Гърция пред холандските гласоподаватели, то ще бъде почти невъзможно да им пробутат предложението на германския канцлер Ангела Меркел за политически съюз.

Рюте отхвърли предложението категорично в един от редките случаи, когато Холандия се противопоставя на Германия. При положение, че на европейската сцена той призовава за решение на кризата, а пред публиката у дома изключва по-тесния политически съюз, Рюте рискува да изглежда лицемерен.

Бившият премиер Кок заяви, че е съгласен с призива на Меркел за „повече Европа“. Но проучванията показват, че мнозинството холандци не желаят да пожертват още от суверенитета си на Брюксел.

Проучване на Морис де Хонд, публикувано на 10 юни, показва, че 64 процента са против предложението на Меркел за постепенно движение към политически съюз, а едва 20 процента смятат, че единственият начин за справяне с кризата е делегиране на повече власт на Брюксел.

Около четири-пети или 82 процента твърдят, че европейският проблем ще играе главна роля в предстоящите избори, докато 70 процента искат по-малко икономии и повече икономически стимули догодина.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ГУЛДЕНА?

Значително малцинство желае завръщане към гулдена, показват предишни проучвания. Това надъха популистите. Холандия преминава през своя собствена икономическия криза и е в рецесия от средата на миналата година. Холандците изобщо не са толкова зле, колкото гърците или испанците, но много от тях усещат натиска и това влошава консуматорската увереност и харченето.

Свикнали на висок стандарт на живот и щедри помощи от държавата, те чувстват, че начинът им на живот е в опасност. Пенсиите вече бяха орязани и подлежат на още реформи, безработицата достигна 6 процента и се повишава, цените на имотите падат и ще продължават да вървят надолу.

Различни организации – от Централното бюро за планиране, което съветва правителството, до ОИСР, подчертават нуждата от реформа на пенсионната система, на субсидирането на жилищата, на цената на здравните услуги и на липсата на гъвкавост на пазара на труда.

„Хората се чувстват материално несигурни“, казва Кок. „Но това не бива да се смесва с дебатите за еврозоната. Дълговата криза в нея не е единственото обяснение за спада в стандарта на живот и заетостта.“

Спорът за еврозоната подчертава дълбокото разделение в холандското общество – докато политическият и бизнес елит призовават за по-дълбока интеграция на Европа, популистите настояват за оттегляне от европейския експеримент.

Като председател на основната работодателска асоциация в Холандия (VNO-NCW), Винтес представлява работодателите там и в чужбина. Организацията му обикновено избягва политиката и се фокусира върху икономически и социални цели, но в крайна сметка той бе подтикнат да осъди Вилдерс публично.

„Партията на Вилдерс е влиятелна. Смятаме, че тя е изключително опасна за страната заради международната ни позиция,“ заяви Виентес пред Ройтерс. „Преди десет години никой не се съмняваше в бъдещето на Холандия в Европа. Но сега съмняващите са мнозина.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.