Великобритания извън ЕС – равносилно на Швейцария с ядрено оръжие?

Ройтерс

Великобритания може би върви към най-важния си стратегически ход от десетилетия насам – непокорно излизане от Европейския съюз, но няма ясен план за самостоятелността си. Премиерът Дейвид Камерън иска страната да остане в съюза, но проучванията показват, че ако има референдум по въпроса дали Великобритания да остане в Европа, която вижда спасението си в създаване на по-тесен съюз, англичаните вероятно ще отговорят с „не“.

Дори ако политиците, притеснени заради стагниращата икономика и предстоящите през 2015 г. избори, избягват да обещават референдум, Германия – доминиращата сила в блока, едва ли ще одобри опити да се преразгледа връзката на Великобритания с ЕС. Възможно е Великобритания да направи решителната крачка, но като се остави настрана въодушевлението, едва ли някой има реалистична представа какво значи това.

„Плъзгаме се към излизане без никаква стратегия какво ще се случи после“, казва Чарлс Грант, проевропейският председател на Центъра за европейски реформи – влиятелен мозъчен тръст, работещ за подобряването на дейността на ЕС. „(Финансовият министър Джордж) Озбърн и Камерън всъщност искат да останат в съюза, така че не смятам, че имат план Б. Стратегия няма и скептиците не могат да се разберат какво да правят.“

Преди време напускането на съюза бе немислимо: само преди десетилетие британските лидери спореха кога да се присъединят към единната валута и само разединени скептици от периферията на двете партии приказваха за излизане от съюза. Но объркването, причинена от кризата в еврозоната, и възможността блокът да създаде по-здрав политически съюз, в какъвто Лондон не желае да участва, убедиха някои умници, че има опасност Великобритания да се запъти към изхода.

Тревогата е толкова голяма, че високопоставен банкер бе заснет да напуска офиса на Камерън на „Даунинг стрийт“ с документ, на който пишеше: „Коя е най-голямата опасност за Сити? – Великобритания да напусне ЕС“. Вицепремиерът Ник Клег предупреди миналата седмица, че Великобритания може да бъде маргинализирана или направо изхвърлена през вратата.

Коалицията между скептичните консерватори на Камерън и проевропейските либерални демократи на Клег бе формирана през 2010 на базата на споразумение за замразяване на движението по въпроса за европейската интеграция. Но съюзът, сякаш напук, отказа да спре интеграцията. А кризата на еврозоната тласка 17-те членове на валутния блок към още по-близък икономически и политически съюз.

ШВЕЙЦАРИЯ С ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ?

Да излезеш от съюза, за да се превърнеш в извънконентална Швейцария, или заради донкихотовските мечти за Лондон като световен търговски център за китайската валута и руските пари от петрола не пасва обаче на постимперския стремеж на британския елит да играе водеща роля във формирането на световната политика.

„Силата, а не мирът, е основната причина за съществуването на днешна Европа“, заяви пред Би Би Си бившият премиер на Великобритания Тони Блеър, чиято амбиция да бъде първият президент на Европейския съвет на лидерите на ЕС бе осуетена през 2009 г. „Европейският проект за интеграция ще продължи, независимо дали ни харесва или не, и за нас – страна с 60 милиона население на малък остров, е важно да сме част от него и ако искаме да упражняваме влияние, трябва отчасти да го правим чрез съюзите си, един от които е ЕС.“

Това, което е останало от британското влияние в света, ще бъде подкопано, ако се откажем от 60-годишната стратегия да се опитваме да съчетаваме европейската интеграция с националните възгледи в специалните си отношения с Вашингтон или в рамките на Британска общност. САЩ ще обръщат много по-малко внимание на шестата по големина икономика в света, ако тя вече не е част от ЕС, а британските лидери ще открият, че търговските преговори с Китай или тези за газ с Русия са доста по-плашещи без подкрепата на съюза.

Източник, близък до британските лидери, заяви, че приказките за предстоящо излизане от съюза са пресилени и Лондон ще продължи да защитава интересите си. Правителството ще се опита да предефинира отношенията си с ЕС, когато стане ясно как ще изглежда съюзът след реформите, прокарвани главно от Германия.

„Няма да бъдем част от фискален съюз, така че какво ще бъдем? Нямаме предвид напускане на ЕС, а по-скоро да бъдем част от различен, вероятно по-необвързващ съюз, който може да се роди от кризата“, каза той.
„Можем да го направим. Грешат тези, които твърдят, че за Великобритания няма алтернатива – все още можем да търгуваме с Европа и останалата част от света.“

Ако икономиката на Великобритания, възлизаща на 2,5 трилиона щатски долара или една седма от БВП на ЕС, се изплъзне от съюза, това ще нанесе щети и на него, и на страната. Крайният резултат може да е по-лош за Великобритания, особено ако еврозоната разреши някак дълговата криза.

Непрактичните мечти за процъфтяваща изолация могат да се окажат фалшиви – на бившата имперска сила, намираща се само на 35 километра от континентална Европа, може да й се наложи да плаща за пазарен достъп до най-големия си търговски партньор и да няма право на глас за политиките му.

МЕСТА ЗА ТЪРГОВИЯ

Опциите след излизането са ограничени: Великобритания може да следва пътя на Норвегия, Швейцария или Турция или да скъса напълно с ЕС и да остане без подкрепа в Световната търговска организация.

„Открита Европа“, евроскептичен мозъчен тръст, който твърди, че иска да спаси британското членство в съюза чрез реформирането му, заяви в доклада „Места за търговия – членството в ЕС все още ли е най-добрата възможност за британската търговия?“, че членството е най-добрата опция.

Докладът защитава т.нар. „Британски модел“, при който страната запазва облагите на единния пазар и на митническия съюз, но Лондон може да избира кои политики на ЕС да прилага.

Европейските партньори едва ли ще приемат такъв подход и може да се стигне до конфронтация, особено ако британските лидери трябва да се съобразяват с референдум, изискващ ново споразумение, което те не могат да постигнат. Великобритания веднъж вече предоговаря условията си за участие.

Изправен пред такъв провал, Камерън ще бъде по-уязвим от скептичните си конкуренти и от електоралната заплаха на Партията за независимост на Обединеното кралство, която привлича неговите гласоподаватели с обещанието да изведе Великобритания от ЕС.

Камерън заяви пред финансистите от лондонското Сити, че е скептик, месец преди през декември да наложи вето върху споразумението за новите финансови регулации. Въпреки това премиерът настоява, че напускането на ЕС, където Великобритания осъществява половината си износ, е против националните интереси.

„Извън съюза ще станем като Норвегия – подчинени на всяко правило за единния пазар, създадено в Брюксел, но без възможност да влияем на тези правила“ каза той в най-нюансираната си реч за Европа.

Скептиците твърдят, че паневропейските финансови регулации и приказките за банков съюз вече заплашват лондонското Сити – най-силния коз на Великобритания в международната политика.

Извън съюза Лондон може да се рекламира като офшорен търговски център с ниски данъци и място за забавление на богатите чужденци. Но това не засяга британците, които очакват Лондон да се издържа от данъчните постъпления и да създаде социална държава.

Много банки, които търгуват там, също ще бъдат обект на европейските правила, създавани без лондонско участие. Чуждите инвеститори, които използват Великобритания като трамплин към европейския пазар от половин милиард души, ще я смятат за много по-непривлекателна. Великобритания ще бъде сама в открито море.

БТА