Русия не е готова за часа Х в Централна Азия

Утро.ру

Елитна част на армията на Таджикистан. Снимка: таджикнюз

Главнокомандващият руските Сухопътни войски генерал-полковник Владимир Чиркин говори на 26 юни пред комисията по отбрана и сигурност в Съвета на федерацията и прогнозира неутешителен развой на събитията в Централна Азия: междудържавните проблеми в региона може да предизвикат „локални въоръжени конфликти с участието на Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан“. А ден по-късно научихме, че Узбекистан е решил да замрази членството си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Има ли връзка между двете събития? Безспорно, особено при положение, че нотата от узбекското Външно за замразяване на членството е била внесена в секретариата на ОДКС още на 20 юни. Шест дни са отишли за осмисляне, преценки и дискусии, преди да дръзне Чиркин най-сетне да представи нещата такива, каквито са. Това впрочем възмути до краен предел военното командване на Таджикистан. Упреците всъщност са крайно прости: вместо да подложи заплахите на обсъждане в ОДКС, руският главнокомандващ прави публично изявление, безсмислено от гледна точка на борбата с тези заплахи, затова пък дава повод за насрещни демарши.

Сега скандалът ще бъде използван от нежелаещите сътрудничество с Русия – предстои да се реши съдбата на руската военна база, създадена през 2004 г. със сили и средства от 201-а мотострелкова дивизия. През 2004 г. федерацията успя да си издейства от Таджикистан терена практически безплатно срещу съществени (2 милиарда долара) инвестиции в местната икономика. Обещанието не бе изпълнено поради процедурни и други разногласия.

После, през септември 2011 г., Дмитрий Медведев и Емомали Рахмон се разбраха арендата да бъде удължена с още 49 години, но договор не е подписан и до днес. В момента Таджикистан иска 300 милиона долара годишна аренда и явно намеква, че може да предпочете други наематели – американците, които поне от година вече търсят къде да разположат войските си, изтегляни от Афганистан.

Немаловажно изглежда, че арендата на руската база изтича през 2014 г., което съвпада със срока за изтегляне на американските сили от Афганистан. И за капак нека припомним, че през 2014 г. приключва и договорът на американците за аренда на базата Манас. Президентът на Киргизстан вече заяви, че той няма да бъде продължен и ще се наложи американците да напуснат страната; същевременно обаче Русия бе приканена занапред да плаща за летището в Кант. Засега не се знае как ще свършат кавгите с Бишкек, още повече като знаем, че напоследък смяната на властта в Киргизстан става под формата на държавни преврати – никой не може да гарантира, че президентът Алмазбек Атамбаев ще избегне съдбата на своите предшественици.

Но часът „Х“ вече е известен: до 2014 г. въпросите около арендата на военни обекти трябва да бъдат решени. Това означава, че през идните две години борбите за Средна Азия ще се изострят още повече. Позицията на САЩ в общи линии е ясна – неприкрита с нищо експанзия, включително военна. За Китай тази част от света не е без значение, но Пекин има множество други проблеми в Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион. Русия, чийто президент съвсем наскоро говори за създаването на Евразийски съюз, има интерес да бъде запазен мирът в региона, а за целта е необходимо да превърне ОДКС в дееспособна организация.

Днес тя наподобява по-скоро клуб, чиито решения не са задължителни за членките, а дейността му се свежда до разни седенки и военни маневри. В интервалите помежду им всяка средноазиатска държава си решава проблемите, без да се озърта много-много към своите партньори. Таджикистан и Киргизстан никога не са стигали тъй далеч, колкото Узбекистан: неподписал нито един от документите, приети в рамките на колективната сигурност, той все тичаше насам-натам между ОДКС и ГУАМ (Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова), а и днес има особено мнение по всички въпроси. Те обаче също разглеждат партньорството с Русия само като начин да решат собствените си проблеми и да си понапълнят бюджета. Стремежът да не се минат в пазарлъка със силните играчи – само това, изглежда, сплотява страните в Средна Азия.

Но как да им въздейства Москва, щом нейната игра не е по-различна от тяхната? Руското ръководство е настъпвало вече тази мотика, както сочат отношенията с Украйна: през първото петилетие от новия век Москва направи завой към Европа, но недоволстваше, че и Киев тръгна по същия маршрут. Какъв бе резултатът – вече знаем. Сега историята се повтаря в Средна Азия. Русия отвори границите си за военен транзит до Афганистан: в Уляновск се създава товаро-разтоварна база на НАТО, Италия превозва оръжия през Краснодар. Това се смята за нормално. Вицепремиерът Дмитрий Рогозин казва направо: „Да, отваряме вратите и с това печелим пари“.

Как да се чудим тогава, че младшите партньори също искат „да отворят вратите и с това да печелят пари“? Нещо повече, изправени пред съвсем реални заплахи – не само поради местните проблеми, споменати от главнокомандващия Чиркин, но и във връзка с износа на нестабилност от Афганистан, средноазиатските държави просто търсят закрила. И резултатът е налице.

Американци, а не руски военни, бранят вече таджикистанските граници; под въпрос са правата на Русия да използва оптично-електронния комплекс в Нурек, също и съдбата на военната база, разквартирована в Душанбе, Курган-тюба и Куляб. При все че е готов да изпъди американците от Манас, Киргизстан се опитва да спечели нещо от летището в Кант, а Узбекистан отново се впуска в автономно плаване.

В медиите изтече информация, че след последната среща на най-високо равнище на НАТО Узбекистан е получил от алианса предложение, което не е могъл да откаже. Става дума за система от военни бази, където да бъде разположен американският контингент, изтеглян от Афганистан. В замяна Ташкент ще получи инжекции в бюджета, ще му развържат ръцете, та да си реши проблемите със съседен Таджикистан, а границите му ще бъдат пазени от талибанско нашествие. За президента Каримов, преживял серия от ислямистки атаки през 90-те и въоръжен бунт в Андижан през 2005 г., това са крайно важни неща.

Такива предложения обаче се правят и на съседните държави. Съответно започва силна конкуренция в региона. Фактически САЩ провеждат кастинг за ролите на местна Турция и средноазиатска Сирия. Първата ще получи нов статут – партньор на НАТО, няма да я хокат и оплюват, загдето нарушава човешките права, и ще й позволят да си урежда проблемите с околните страни; втората я очаква демократизация, щом там пристигнат Ал Каида и другите главорези, прочули се вече в Либия и Сирия.

Така стоят нещата и средноазиатските лидери трябва да отчитат това. Те не желаят да приключат политическата си кариера, повтаряйки печалната съдба на Хюсеин, Мубарак, а най-вече на Кадафи; същевременно допускат, че Китай едва ли ще играе подобни игрички – с други думи те са принудени да решат дали да заложат на САЩ или на Русия.

Москва изобщо не може да осигури ясни гаранции: тя изостави Либия в критичния момент, заема доста предпазлива позиция в случая със Сирия, често повтаря, че е партньор на НАТО в Афганистан, и се опитва да спечели нещо от северния транзит.

Ако съдим по събитията в Египет, и Вашингтон не е много по-добър избор. Приятелството с него обаче вдъхва надежди, че няма да пострадат влоговете в западни банки, а това също е крайно важно, още повече че всички средноазиатски държавни глави вече са на възраст. Емомали Рахмон ще навърши 62 години, Ислам Каримов – 76 и дори най-младият сред тях, Алмазбек Атамбаев, ще навърти 58. Тъкмо време човек да помисли за спокойни, охолни старини в прословутата „малка виличка с небесносин басейн“.

Дали Русия има шанс да обърне нещата в своя полза? Той не е голям, пък и ще се наложи за целта да очертае ясно своята позиция. При това негативите, свързани с него, може да надхвърлят щетите от загуба на влияние в Средна Азия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.