Подслон за ромите в Берлин
Би Би Си Нюз
Изглежда невероятно, но Берлин – градът, където бе планиран геноцидът над ромите преди 70 години, се превърна в града, който ще им даде подслон. Голям комплекс порутени жилища в предградието Нойкьолн биват ремонтирани, за да се превърнат в удобни домове за повече от сто семейства от крайно бедно селище близо до Букурещ в Румъния. Там, където нацистите замисляха масовото изтребление на ромите, модерните германци предлагат комфорт и благосклонен прием.
Няма съмнение, че Европа продължава да е континент, в който ромите са масово дискриминирани. Неотдавна шведско списание публикува заглавието „Идват. Крадат. Отиват си“ до снимка на ромско момче, носещо оръжие (което по-късно се оказа играчка). „Амнести интернешънъл“ съобщи, че ромите са сред най-лишените от права общности в Европа.
„Те са жертви на огромна дискриминация и често са лишени от правата си на жилище, работа, здравеопазване и образование. Ромските общности често са обекти на насилствени изследвания, расистки атаки и на полицейска жестокост“. Германският проект цели да промени тази традиция.
Комплексът от жилищни блокове всъщност се преобразува в малко селище за ромските семейства. Вместо предпазливо да ги разпръснат в няколко обекта, ромите ще бъдат подслонени в един голям комплекс в предградието Нойкьолн.
Ръководител на проекта е Бенджамин Маркс, елегантен мъж в края на петдесетте си години, който излъчва едновременно благост и авторитет. Пред „Би Би Си“ той каза, че „идеята е да предоставим домове на хората, които са били отхвърляни и дискриминирани… „Искаме да покажем на берлинчани, че тези хора са напълно обикновени и могат да се интегрират.“
Той работи за католическа благотворителна организация, която е решила да се заеме с блоковете, защото те са били в ужасно състояние. Ромите се озовали там след години на непрекъсната миграция, главно от село Фантанеле до Букурещ. Сред местните новият им дом в Берлин е известен с мръсотията си. Но когато католическата благотворителна организация, предлагаща подслон, видяла какво се случва, решила да преобрази мястото и поверила задачата на Маркс.
Сега строителството кипи. Външните стени са украсени с рисунки. Жилищата са подредени по класически за Берлин начин, обграждайки двор, който в момента е място за скелета и ръчни колички, изнасящи боклук. Помещенията се опразват и ремонтират изцяло. Строят се малък театър, работилнички и стаи за игра. Всички нови ромски жители са получили портокали като подаръци за Коледа. Те се отнасят с огромно уважение и нескривана благодарност към Маркс, докато той обикаля строежа. Благодарни са и на Германия. Децата им посещават местните училища, а те самите твърдят, че искат да работят и да започнат нов живот.
Олимпия Ниту, дошла от Букурещ със съпруга и децата си, каза пред „Би Би Си“: „Сега живея тук с момчетата и мъжа си и искам малко по малко да се науча да живея като тукашните хора. Искам нещо ново в живота си.“ Бенджамин Маркс казва, че ромите имат лоша репутация заради онези, които виждаме да се блъскат в центъра на града. Но хората, които се интегрират, са незабележими по дефиниция. Целта му е да помогне на ромите, пристигащи в Берлин, да се впишат в обществото.
Оптимизмът е основата на проекта – остава да се разбере дали това не е просто наивен, неприложим оптимизъм. Благородно е, но дали е разумно да се събират на едно място хора от група, известна с това, че среща неприязън? Според Кристин Людерс, председател на Държавната агенция за борба с дискриминацията, това е правилният път.
„Трябва да има такива проекти. Те показват, че обществото се интересува от това да обединява хората, а не да ги разделя“, казва тя. „А когато расистите се опитат да им пречат, човек трябва да им се противопостави, да направи нещо срещу расизма и расистите.“ Повече от 200 000 роми са убити в Холокоста. Понякога оцелелите им близки се чувстват като забравени жертви, като група, все още третирана зле въпреки миналото.
Докато обикаляше обекта, ромският лидер Романи Розе бе видимо разчувстван и сълзи замъгляваха очите му. „Това, което виждам, ми дава надежда“, каза председателят на Централния съвет на немските синти и роми, загубил 13 члена на семейството си в Холокоста. „То показва, че има друг начин, когато някой поне уважава малцинствата и им дава възможности в икономиката.“
Има светъл оптимизъм тук – в града на най-тъмното минало. Това е триумф сам по себе си.
БТА