Македонско чудо – Бранко и Любчо заедно

в. Утрински весник

Какво накара някога лютите противници да тръгнат заедно?

Една стара лекция за начинаещи политици, която, мисля, е още актуална, обаче никой не я прилага, казва: „Бъди винаги любезен, поздравявай хората с усмивка, целувай ръка на по-възрастна дама, не се карай с журналистите. И никога не казвай никога. Освен в един случай, никога не нарушавай закона. Дори насън. Ако ти пречи някой закон, когато ще имаш власт и сила, смени го, не го нарушавай.“ Това се учи бързо и се прилага лесно, докато си в ниските ешелони на политиката. Когато се качваш нагоре, особено когато си на самия връх, лекцията ства все по-трудно приложима и търпима.

Най-новата сапунена серия на македонската политическа сцена от сериала „Никога не казвай никога“ е коалицията между Бранко Цървенковски и Любчо Георгиевски. Нашите двама обичани или мразени политици в зависимост от това от коя страна гледате, които са дълбоко вписани в колективната памет на обществеността като люти противници, чиито кавги и конфронтации белязаха първите разделения в новото понятие на многопартийната система и младата крехка македонска демокрация. Някога малолетните, днес възрастни хора още си спомнят телевизионните дуели между „пияницата и наркомана“ и „душевно болния и избягалия смахнат“.

Това бяха „комплиментите“, които щедро и публично се раздаваха на Георгиевски и Цървенковски, двамата политици, чиято политическа битка се превърна в типичен балкански фолклор, не много различен от европейската политическа класика от средата на миналия век. Това не бяха толкова идеологически и концептуални различия между десницата и левицата, между комунистите и капиталистите от 19 век, колкото бе жажда за промени, за свобода, за нова надежда и прекомерно идеализиране чак до вулгаризация на западната демокрация, за която копнеехме, а която още не сме започнали да усвояваме. Тъй като първо трябва да победим себе си. Тази война изглежда най-трудна.

Каква голяма мъка накара тези люти противници да тръгнат на общ поход против Никола Груевски, призовавайки цялата опозиция и гражданите на Македония на местни и общински избори, когато всички знаем, че не се сменя правителството, а кметовете и локалната власт, която е далеч от самоуправление? Все още централната власт решава какво ще хапва местната власт.

Защо тогава толкова се разтревожи властта от двамата губещи на прехода, когато има спокоен мандат и наглост за мнозинство до 2015 г.? Изглежда нещата са много по-различни от това, което сега вижда по-широката общественост. Да не е тръгнала колата на властта по нанадолнище, което местните избори могат да ускорят? Или пък това е илюзия на опозицията, която ще им се върне като удар и ще укрепи властта на Груевски? Оттам идва голямата паника и нервност цяла година преди изборите и сред двете страни.

На коалицията между Цървенковски и Георгиевски, както и на другите лидери на важните опозиционни партии не може да се гледа като на общество от приятели, нито като на хуманитарна организация на милосърдни сестри и братя, нито това е клуб на политически доброволци и аутсайдери за подялба на властта, както това възприеха тези дни разни съратници на Георгиевски и Цървенковски. Според доктрината на Цървенковски и Георгиевски става дума за политическо движение за спасяване на Македония, което надмогва партийните, идеологическите и всички други концепционни разлики.

Същността на опозиционната коалиция не е в подялбата на съветнически и кметски постове, казват довчерашните и утрешните политически противници, а да се увери обществеността, че е възможно да се победи тази политика, която застраши демокрацията, правовата държава и медийните свободи, обществените, икономическите реформи и евроатлантическата интеграция на Македония. В това опозицията вижда шанс да се сложи край на управлението на Никола Груевски. Груевски също вижда в местните избори голям шанс Цървенковски и Георгиевски да се сбогуват с политиката и политиката да ги погребе. Имате ли идея една как година преди изборите ще свърши тази работа?

Аз мисля, че до пролетта ще ни разплачат или ще ни забавляват, в зависимост от това кой как гледа на подмолните и мръсни подмятания и афери. След изборите всички ще обявят победа. Едни ще броят общини, други съветнически места, едни големината на градовете, други броя на жителите. Накрая всички те ще оцелеят и ще продължат да живеят добре. За нас не съм съвсем сигурен. Хайде да почакаме, та да видим и това чудо.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.