Руският език отново сее раздор в Украйна
Ройтерс
Украинският президент Виктор Янукович се опита да спечели време във връзка с подписването на законопроект, предвиждащ руският да стане официален език в части на бившата съветска република, с надеждата да избегне по-нататъшни граждански размирици след съпроводените от насилие протести.
„Янукович обявява война не само на опозицията и определени демократични ценности, но и на независима Украйна“, каза в четвъртък от затвора главният му политически враг – бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, която излежава седемгодишна присъда по обвинения в злоупотреба със служебно положение. Изявлението беше разпространено от нейната партия.
Парламентът, в който мнозинство има Партията на регионите на Янукович, набързо гласува законопроекта във вторник, като използва процедурен трик, който свари опозицията неподготвена.
Но този ход, определен от опозицията като тактика да се спечелят отново избирателите в рускоезичните райони, отблъснати от икономическата политика на правителството за орязване на пенсиите и държавните помощи, предизвика ответна реакция, след като на улицата излязоха стотици протестиращи.
Янукович ще приеме руския президент Владимир Путин на 12 юли за разговори за газовите доставки и анализатори заявиха, че подписването на законопроекта може да помогне на Украйна да спечели по-ниска цена за руския газ.
Но след като противниците на Янукович се разпалиха заради законопроекта и дори някои представители на рускоезичната общност казаха, че това е циничен ход преди изборите през октомври, той, изглежда, иска да избегне бързо решение, което би могло да нажежи отново страстите и да бъде използвано от опозицията.
„Президентът ще вземе решение . . . след като внимателно проучи закона и (се запознае с) отговорните заключения на експертите“, каза вчера представителят на Янукович в парламента Юрий Мирошниченко.
Въпреки че украинският е единственият официален език в страната, законопроектът би превърнал руския в официален регионален език в източните и южните райони с преобладаващо рускоезично население като Крим, където е разположен руският Черноморски флот.
„Този закон е предизборна примамка за рускоговорящите граждани на Украйна“, каза представителят на рускоезичната общност Генадий Дубовой в коментар на уебсайта на влиятелния в. „Украинска правда“, като имаше предвид парламентарните избори на 28 октомври.
Москва оказва натиск върху рускоезичния украински лидер да изпълни обещанието, което даде преди изборите през 2009 г., че ще издигне статута на руския език в страната, разделена на украинскоезични западни и централни райони и рускоезичен изток и юг.
За опозицията и милионите, които говорят украински като първи език, превъзходството на украинския език е мерило за суверенитета на страната, която векове наред е била разделяна между регионални сили, включително Полша и империите на Русия и Австро-Унгария.
В Киев вчера продължиха малки протести, но нямаше сериозна намеса на полицейските сили за борба с безредиците.
ЗАСТОЙ
Сега законопроектът е в застой – от техническа гледна точка се очаква подписът на председателя на парламента Володимир Литвин, който предложи да подаде оставка. Парламентът не прие оставката – бел.ред. Парламентът, който излиза във ваканция днес, може да възложи на заместник-председател да го подпише, но още не е направил това. После законопроектът трябва да бъде подписан от Янукович, за да стане закон.
Янукович, който ще се срещне с Путин в Ялта, вероятно ще настоява руският лидер да намали договорената цена от 425 долара за хиляда кубически метра, която Украйна плаща за вноса на руски газ.
Въпросът за езика не е фактор по темата за газа, по която Русия отказва да се вслуша в призива на Украйна за преразглеждане на споразумението за цената от 2009 г., но според анализатори той ще окаже влияние върху духа на разговорите.
„Ако се огъне (по въпроса за езиковия закон) под натиска на опозицията, Янукович ще изглежда слаб на срещата с Путин. В Русия има прагматични хора, които искат споразумение за газопроводите, а не за езика. Но същевременно езикът е важен фон за разговорите“, каза политическият анализатор Михайло Погребински.
Опозицията казва, че законопроектът за езика ще навреди на бъдещите поколения на украинскоезичното население и ще засили влиянието на Русия в 46-милионната страна след 20 години независимост, последвала разпадането на Съветския съюз.
Протестите, при които полицията и демонстрантите използваха сълзотворен газ и лютив спрей едни срещу други, бяха удар за Янукович, който успешно се справи със съвместното домакинство на едно безпроблемно Европейско първенство по футбол и не позволи случаят с Тимошенко, заради който е критикуван от Европейския съюз, да попадне в центъра на вниманието.
Но според анализатори Янукович, който казва, че разглежда интеграцията с ЕС като „стратегическа цел“, но се опира на властова база в рускоезичния промишлен район около Донецк, може би ще го подпише своевременно.
„Срещата с Путин няма да позволи на Янукович да наложи вето върху този закон (за езика), защото Москва би сметнала това за неприятелска стъпка“, заяви Володимир Фесенко от аналитичния център „Пента“.
БТА