НАТО тропа на вратата на Пакистан

Правда.ру

САЩ явно са преценили, че плащат твърде много за транзитни превози през Русия. Срещу двойно по-малко заплащане американците получиха от Пакистан още един маршрут, по който да изтеглят войските си от Афганистан. За целта се наложи държавният секретар Хилари Клинтън не само да развърже кесията, но и да поднесе извинения заради въздушен удар, нанесен погрешка от войските на коалицията.

По-рано американците снабдяваха с необходимото международните сили за сигурност в Афганистан, използвайки два маршрута: единият – през Пакистан към Щатите и Европа, другият – през териториите на Узбекистан, Казахстан, Грузия и Турция. А базата „Манас“ в Киргизстан играеше ролята на логистичен център.

Намесиха се обаче ислямският свят и Китай, който никак не бе очарован, че досами него шетат натовски войски – под натиска им транзитният маршрут през Пакистан бе блокиран, а киргизстанците отказаха да продължат арендата на летище „Манас“ от страна на САЩ. Световната финансова криза пък окончателно сломи американското правителство.

Наложи се Вашингтон да си брои парите, да затегне коланите и да открие по-евтини и най-вече безопасни пътища, за да превозва товари на Северноатлантическия пакт, тъй като пакистанците и узбеките с образцово постоянство „ограбваха“ до шушка американските военни. За Турция бе твърде далеч да се лети без презареждане, а Грузия, макар и предан васал, просто не би могла да предложи топло посрещане на едрогабаритната американска техника, при все че Михаил Саакашвили изгаряше от хъс да се натегне пред Държавния департамент.

И Русия се притече на помощ – разреши град Уляновск да бъде използван за превоз на тоалетна хартия и други лични пратки, адресирани до пишман юнаците от алианса. За зла беда обаче Вашингтон е сметнал, че не върви да им праща само долни гащи, а Владимир Путин, който разговаря с Барак Обама в кулоарите на форума на Г-20, явно не е склонил за разширяване на асортимента. Как иначе да си обясним, че Америка отново търси помощ от Исламабад?

Пакистан не е Русия, камо ли съюзник на НАТО. Отношенията на Запада с Исламабад са твърде сложни. Миналия ноември коалицията нанесе въздушен удар по ислямската държава и загинаха четирима пакистански военни. Държавният департамент бе готов дори да си признае вината, както съобщи на срещата на блока в Чикаго. Усвоил досегашните поуки, Пакистан обаче поиска по пет хиляди долара за всеки товар, транспортиран през негова територия до Афганистан и обратно.

Москва пък настоя да получава по шест хиляди за товар – общо 2,5 милиарда долара, което никак не допада на САЩ. Въпросът даже не опира до парите. Транзитът през Пакистан е по-изгоден за НАТО – трасето до пристанище Карачи е най-краткият път до залива, а това улеснява предислокацията на силите и средствата. Хората в Пакистан пък ще гледат да припечелят нещо, защото камионите и цистерните днес стоят празни и финансови трудности заливат като вълна обикновените пакистанци.

Не всичко обаче е толкова розово. Дори ако Исламабад не затвори границата отново, щом получи 1,2 милиарда долара „извинения“, които да размразят участието на 150 хиляди пакистански военни в антитерористичната операция, властите в страната на практика няма да спечелят нищо от транзита на американските войски.

Правителството склони за всеки превозен контейнер да се плащат по 250 долара, но всички пари ще идат не в държавната хазна, а при споменатите вече обикновени пакистанци – онези, които въртят транспортни фирми. Тук има всъщност някаква логика. За разлика от хората в Русия местните жители не се бунтуват срещу натовското военно присъствие в Пакистан, защото получават пряка възможност да изкарат пари. Пакистан съвсем не мечтае за бунтове като в Сирия или Тунис.

При все това американците няма как да минат без Русия. Все едно ще трябва да превозват една трета от товарите през територии от бившия Съветски съюз. Значи ще бъдат принудени да се съобразяват и с настроението на Владимир Путин, и с това на колегите му от съседните средноазиатски страни. На този фон изглежда доста „сполучлив“ демаршът на Узбекистан, решил да напусне Организацията на Договора за колективна сигурност.

Както стана ясно, увлечен в схватката за натовските пари, Узбекистан се опита да капитализира своето положение на единствена държава, поддържаща железопътни връзки с Афганистан. Без да му мисли много-много, президентът Ислам Каримов поиска 50 на сто добавка към цената за транзит на военни товари от зоната на конфликта – настоя за бонус към сумата, получавана от съседните страни. А всъщност въпросът е там, че НАТО издиша откъм пари: блокът предложил вместо с долари да плаща с военна техника.

Като начин да се провокира конфликт между средноазиатските държави, разединени вече след разпадането на Съветския съюз, тази стъпка естествено заслужава похвала. Надали обаче Нурсултан Назарбаев и Владимир Путин, които поведоха борба за създаване на Евразийски съюз, ще поставят под заплаха светлото си бъдеще заради някой и друг танк.

Така откриването на южен коридор не само подсигури допълнително изтеглянето на американските войски от Афганистан, но също така предпази Русия и Централна Азия от вътрешни конфликти. Прочее, Вашингтон отново изгуби възможността да поседи на два стола и ще му се наложи да избира: или да губи хора и занапред в страната на талибаните, или да плаща скъпо и прескъпо за спасяването им, или да се откаже от региона, като си спести парите.

БТА