Недовършената работа на САЩ на Балканите

в. Ослободжение, Сараево

Междупартийните преговори, които тези дни интензивно водят Сръбската прогресивна партия и натовареният да състави правителство Ивица Дачич, бяха достатъчен повод американският заместник-помощник държавен секретар Филип Рийкър (а малко след него и неговият началник Филип Гордън – бел. ред.) да се запътят за Белград.

Посоката, в която новата коалиция ще поведе Сърбия, е от решаващо значение не само за тази страна, но и за всички от Западните Балкани. Дачич принадлежи към онези политици в Сърбия, които се застъпват за твърди принципи в преговорите с косовското правителство и за по-тесни връзки с Москва.

Такава политика не е по волята на Държавния департамент, който би желал да види бързо приключване на преговорите между Белград и Прищина (при зачитане на косовската независимост и пълно спазване на правата на сърбите в Косово), но и Сърбия, здраво свързана с евроатлантическата общност.

Белградският в. „Данас“ съобщи, че целта на посещението на Рийкър в Сърбия е преди всичко да събере информация във връзка с Косово, икономиката и реформите, и да предаде ясните принципи на САЩ.

Високопоставеният представител на Държавния департамент не пожела да застане пред журналистите, на които само пътьом подхвърли, че е дошъл в Белград, защото е хубав град. Но освен че се наслади на красотите на града под Калемегдан, Рийкър се срещна и с ръководителя на белградския екип за преговори с Прищина Борислав Стефанович. Двамата, както предадоха медиите, се съгласиха, че е необходимо диалогът да продължи и да се приложат постигнатите досега споразумения.

След разговора Стефанович каза, че са се съгласили и по това, че е възможно диалогът да премине на политическо ниво и на по-високо равнище на преговарящите с цел да се решат по-трудните въпроси и да се облекчи прилагането на споразуменията с Прищина.

С други думи, това би означавало по-интензивно включване на политическия връх на Белград и Прищина в процеса на преговори. Това повдига ключовия въпрос за момента: колко далеч ще бъде готово да отиде в преговорите с Прищина новото сръбско правителство начело с Дачич и какво евентуално ще поиска като компенсация за своите отстъпки.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик неотдавна отново се предложи на Сърбия, като заяви, че Сърбия трябва да се обърне към Република Сръбска, след като интеграцията на албанците в Сърбия вече не е възможна.

Според него Република Сръбска трябва да бъде приоритет за Сърбия в национален смисъл, а проблемът с Косово да се реши „прагматично“.

„Разбирам, че в държавен смисъл приоритет номер едно за Сърбия е Косово, но в национален смисъл приоритет номер едно е Република Сръбска, защото тук живеят милион и четиристотин хиляди сърби“, каза Додик миналия месец в интервю за Танюг.

Той припомни също, че когато Прищина обяви независимост, Република Сръбска не използва това, за да обяви и тя самата незавимиост.

„Тогава имахме възможност да кажем – ако могат те, можем и ние в Република Сръбска. Но не го направихме, защото Сърбия в официалната си политика призова за териториален континуитет“, каза той.

Посещението на Рийкър (и Гордън – бел.ред.) в Белград може да се разглежда и в светлината на желанието на САЩ да не допуснат нещата на Балканите отново да се изплъзнат от контрола им. А сценарият, за който призовава Додик, е именно такъв.

Затова е разбираема загрижеността, която проявява Америка. Източници на белградския „Данас“ посочват, че главно е недоверието на американците в Дачич, защото с Демократическата партия на Тадич криво-ляво сътрудничеха. Самият Дачич казва за себе си, че не е препятствие по европейския път на Сърбия и че Рийкър е имал възможност да чуе какво мисли той за Сърбия в ЕС от телефонния разговор, който е провел пред него с шефката на европейската дипломация Катрин Аштън.

Той обаче ще трябва да предложи по-силни аргументи, за да спечели доверието на Запада. Такава възможност му се удаде отново няколко дни по-късно, когато в Белград пристигна и Филип Гордън, помощник на американския държавен секретар Хилари Клинтън, макар че Дадич като че ли много не го е грижа за това и заявява, че е участвал в избори в Сърбия, а не в Америка.

По време на посещенията на американските дипломати в Сърбия важни послания към региона отправи генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. В интервю за агенция Бета той заяви, че според него и новото коалиционно правителство в Белград ще се увери, че бъдещото на Сърбия е в евроатлантическите структури. Расмусен обаче гледа на Западните Балкани като на „една недовършена работа“.

„След края на студената война успяхме отново да обединим Европа, чрез сътрудничество на ЕС и НАТО създадохме пълен и траен мир. Но все още ни липсва нещо на Западните Балкани и много страни от региона се стремят да станат не само членки на ЕС, но и на НАТО“, каза генералният секретар на НАТО, като добави, че „когато погледне географската карта, мисли, че Сърбия принадлежи към тази общност на народите, които се стремят да влязат в редовете на ЕС, а може би и на НАТО“.

Част от тази недовършена работа, разбира се, е и Босна и Херцеговина, чийто по-нататъшен напредък към европейската интеграция зависи преди всичко от нея самата, но и от развръзката на отношенията в региона. Впрочем, неведнъж от Баня Лука са идвали изявления, че когато в Босна и Херцеговина се решава за членството в НАТО, от решаващо значение ще бъде по кой път ще тръгне Сърбия.

БТА