Хилари казва, че е дотук с политиката, но познавачите се съмняват

ДПА

Хилари Клинтън и Барак Обама пред Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Хилари Клинтън е уморена. След като е пропътувала над 1,3 милиона километра из 100 страни, държавният секретар на САЩ казва, че е време да напусне „бързата писта“. В многобройни интервюта Клинтън дава ясно да се разбере: след президентските избори тази година, независимо от това кой ще спечели, тя се оттегля.

Ако президентът на САЩ Барак Обама победи републиканския претендент Мит Ромни на 6 ноември, правителството му ще остане без най-популярната си фигура. Според социологическо проучване на в. „Вашингтон пост“ и телевизия Ей Би Си през април Клинтън е имала 65 процента рейтинг на одобрение.

През 19-те й години във Вашингтон тя е била определяна 16 пъти за най-уважаваната жена в света. Списание „Тайм“ я поставя сред 100-те най-влиятелни хора на планетата. Не е изненада, че за много американци е трудно да си представят световната сцена без Хилари.

Това повдига все по-често поставяния от медиите въпрос: дали четири напрегнати години, изпълнени с дипломатически обиколки по света, окончателно са утолили политическите амбиции на Клинтън? Или сбогуването през януари ще бъде просто прекъсване преди приветствано завръщане през 2016 г.?

Въпреки че Обама се бори за преизбиране, вече започнаха спекулации за това кой ще се очертае като негов приемник от демократите? А името на Хилари е в устата на почти всички.

След осем години като първа дама и още осем в Сената на САЩ Клинтън за малко не спечели президентската номинация на демократите през 2008 г., губейки от Обама. Това беше историческо усилие, при което тя събра 18 милиона гласа на първичните избори на партията.

Клинтън направи „18 милиона пролуки“, както се изрази тя, в „този най-висок, най-трудно достижим стъклен таван“, който е президентството на САЩ. Дали ще направи още един опит да си пробие път през него? Засега тя изключва тази възможност.

„Очаквам с нетърпение да работя колкото мога по-усърдно до края на мандата ми като държавен секретар, а после очаквам с нетърпение да имам известно време да се възстановя и да го прекарам, занимавайки се просто с обикновени неща, които очаквам с голямо търпение да правя отново“, каза тя пред репортери през май в Копенхаген.

Неща като това „да се разхождам без много придружители… да имам време да определям графика си и да се посветя на много от интересите, на които съм се посвещавала през целия си живот, особено като представител на жените и децата“.

Клинтън каза в интервю за сп. „Икономист“ през март, че иска да „напусне бързата писта“. „Прекарвам изключителни 20 години. Наистина съм на най-високите нива на американския политически живот“, заяви тя пред списанието. Когато Обама за първи път й предложил дипломатическия пост, тя казала на сътрудник „не и след милион години“, гласяха медийни информации по онова време.

Наблюдатели казват, че е още по-забележително колко успешно президентът и ръководителят на дипломацията му преодоляха горчивината от своето съперничество в изборната година. Публично не са били показвани каквито и да е различия в мненията.

Клинтън постигна множество успехи от началото на своя бурен мандат, включително събиране на международна коалиция срещу ядрените амбиции на Иран и възобновяване на дипломатическите връзки с Мианма.

Но тя още не е реализирала величествените постижения на някои от предшествениците си като отварянето на Китай при Хенри Кисинджър или успешното изграждане на коалиция за първата война в Персийския залив от Джеймс Бейкър. Наблюдателите на Вашингтон отбелязват, че Клинтън няма голяма свобода на действие.

Обама „наистина искаше сам да си бъде държавен секретар“, каза за в. „Ю Ес Ей тудей“ дипломатът ветеран от правителствата на Рейгън и Джордж У. Буш Елиът Ейбрамс. Според „Икономист“ рядко някой президент е държал толкова здраво юздите на външната политика.

Този контрол може би ограничава шансовете на Клинтън да си осигури видно място в историята на длъжността. Някои наблюдатели казват, че е доста възможно тази недовършена работа да окаже най-силното влияние върху бъдещия й политически апетит.

Експерти казват, че ако реши да се кандидатира през 2016 г., тя би получила необходимите за кампания инструменти за набиране на средства и влияние, като отново пусне в действие все още страховитата Клинтънова политическа машина.

Ако реши да направи тази крачка, това би била закъсняла, но не единствена по рода си постъпка в една и без това забележителна политическа кариера. В деня на изборите през 2016 г. Хилари Клинтън ще бъде на 69 години – същата възраст, на която беше Роналд Рейгън, когато стана президент.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.