По-зле ли е Румъния от Унгария?

Осъждащите декларации не са силата на Европейската комисия, особено когато са заложени политическите събития в една страна членка. И все пак, на 7 юли Европейската комисията скъса с традицията и излезе с остро предупреждение към румънското правителство, казвайки, че е загрижена от действията, подкопаващи Конституционния съд.

Поредицата събития през последните няколко седмици, заяви говорител, излага на риск целия напредък, постигнат през последните пет години в това да има спазване на правовия ред, демократичен механизъм за разделение между властите и независимост на съдебната система в страната“.

Подобна загриженост за върховенството на закона бе изразена в Берлин, като някои германски парламентаристи дори заговориха за възможността за суспендиране на правото на глас на Румъния в Европейския съюз.

Тази опция бе използвана само веднъж в края на деветдесетте години, когато в Австрия дойде на власт крайнодясната Партия на свободата. Миналата година Европейският парламент също обсъди тази стъпка за Унгария, след като новото правителство на страната извърши спорни промени в конституцията, които поставят съдии, централни банкери и медии под партиен контрол.

Но нещата са още по-зле в Румъния, заяви служител от ЕС пред автора на нашия блог в Брюксел, „защото те не променят конституцията, а я нарушават“.

Премиерът Виктор Понта пренебрегна решение на Конституционния съд за това кой трябва да представя Румъния на срещите на ЕС. Съдът бе лишен от правото си да отхвърля парламентарни решения, съдии бяха заплашвани, а омбудсманът Георге Янку бе сменен с лоялен човек на партията.

Официалният вестник, който публикува решенията на съда и закони, бе поставен под правителствен контрол, за да забави неудобните решения на Конституционния съд, като решението за това кой представя Румъния на срещите на ЕС.

На 6 юли парламентът гласува за отстраняване на президента Траян Бъсеску във връзка с твърдения за злоупотреба с власт. Това е дежа вю. През 2007 г. г-н Бъсеску бе отстранен за един месец, докато румънците не го върнаха на власт с вот. Но този път анкетите сочат, че той ще загуби предстоящия референдум с почти 65 процента.

Загубата на г-н Бъсеску е още по-вероятна, след като социално-либералното правителство на г-н Понта промени правилата на референдума. Няма изискване за минимално участие, за да бъде валиден референдумът, което означава, че отстраняването на президента може да бъде одобрено с мнозинство на участвалите в него, независимо колко малко са те.

Намаляващият електорат на Бъсеску е предимно градски и високообразован, но много от тях са разочаровани от бившия морски капитан заради неговия дразнещ стил и заради това, че не можа да изпълни обещанието да разтърси политическата система. Те надали ще участват във вота.

Никой в Брюксел не разбира защо правителството на Понта е толкова безочливо в игнорирането на настоящите закони и в бързането да постави под партиен контрол институциите, особено съдебната система. Още по-трудно е да се разбере това след като г-н Понта се очаква да спечели общите избори по-късно тази година.

„Ние бяхме поразени. Но те ще сбъркат, ако мислят, че могат да го прокарат, защото това не са деветдесетте години“, заяви служителят на ЕС.

Румъния е все още под мониторинг от ЕС за гарантиране на независима съдебна система и за ефективна борба с корупцията и други престъпления. Доклад за това се очаква по-късно този месец.

Междувременно г-н Понта се срещна с председателя на комисията Жозе Мануел Барозу, за да обясни какво прави. Германският канцлер Ангела Меркел се обади на Бъсеску на 9 юли. Тя каза на президента, че намира за неприемливо да се нарушават основни принципи на правовия ред в страна членка и тя ще подкрепи ЕС в потенциално необходимите последствия за Румъния, които ще бъдат определени след разговорите с г-н Понта в Брюксел тази седмица.

Г-н Понта обаче не бе разколебан. Той отвърна, че Ангела Меркел няма да гласува на 29 юли и това, което реши мнозинството не може да бъде променено нито от Бъсеску, нито от Меркел.

Друга санкция срещу Румъния, която се предвижда в Брюксел, е замразяване на еврофондове. Плащанията вече бяха суспендирани от 1 юли по технически причини, като погрешни правила за възлагане на обществени поръчки. Това може да стане постоянно и да бъде свързано с политическата ситуация.

Най-вероятният изход от всичко това е, че румънската кандидатура за присъединяване към шенгенското пространство ще бъде напълно провалена. По-рано тази година Холандия намекна, че може да оттегли възраженията си, ако докладът на Европейската комисия е позитивен.

Решението Румъния да бъде пусната в Шенген трябва да бъде взето единодушно от всички страни членки. Сега изглежда, че позицията на Холандия получава германска подкрепа. На 8 юли министърът на външните работи на Германия Гидо Вестервеле заяви, че сериозни нарушения на буквата и духа на ценностите на ЕС може да повдигнат въпроса за последните стъпки на пълната интеграция на Румъния в ЕС.

Съдбата на високопоставен осъден е друга причина за загриженост за другите членки на ЕС. Отговаряйки на опасенията, че първата му стъпка ще бъде да освободи бившия премиер Адриан Нъстасе, който е един от малкото високопоставени политици зад решетките за корупция, Крин Антонеску – временноизпълняващият длъжността президент, заяви на 8 юли, че това е невъзможно до референдума или до изборите. Временен президент не може да амнистира престъпници.

Г-н Нъстасе е политически и академичен наставник на г-н Понта. Той бе научен ръководител на докторската дисертация на премиера, която комисията по узаконяване на дипломите наскоро описа като „плагиатски стил копи-пейст“. Комисията по дипломите бързо бе разпусната. А г-н Понта е все още на поста си, въпреки предишни изявления, че ще подаде оставка, ако бъде доказано, че е виновен.

Колко дълго още ще може да се задържи на власт г-н Понта, остава да се види. Следващото му появяване на среща на върха на ЕС със сигурност ще бъде неловко.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.