Москва, Минск и Астана изграждат общ небесен щит

Докато Ташкент и Душанбе флиртуват със САЩ в търсене на лични облаги, Казахстан и Русия, а с тях и Беларус планират до 2013 г. да обединят своите системи за противовъздушна отбрана (ПВО). За целта Астана и Минск ще получат руски системи С-300, с каквито не успя да се сдобие Иран. Това решение вече разтревожи Литва. Очакваме протести да отекнат и от Запада.

Споразумението между страните от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) предвижда обединената система за ПВО да обхваща територията на пет държави от ОНД. В списъка се откроява по-специално Украйна, при все че участва на двустранна основа.

Игричките с Евросъюза са друга тема – щом става въпрос за собствената му сигурност, Киев предпочита засега да гласува доверие на Москва. Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан на практика са замразили участието си в програмата. И нищо чудно, та нали Северноатлантическият алианс обещава много повече пари, ако Ташкент, Душанбе и Ашхабад покажат благосклонност към американската армия.

Затова пък Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев спазват всяка буква от договора и нямат намерение да загърбват сътрудничеството с Русия. Този начин на мислене и тази културна специфика, които сближават трите страни, са чужди на другите средноазиатски държави, още повече на източноевропейските, чийто политически вектор отдавна се е изместил към Евросъюза.

И лекото захлаждане в отношенията между членките на ОНД е може би съвсем закономерно. При всяко положение за Кремъл днес не е много изгодно да притегля на своя страна Ашхабад, Душанбе и Ташкент, гонейки само военни ползи. Тези столици чудесно схващат колко голямо значение добиват с изтеглянето на американските войски от Афганистан.

Ашхабад например не бе участвал в заседанията на Координационния комитет по проблемите на ПВО към Съвета на министрите на отбраната от ОНД още от 1995 г. Москва приветства подновеното участие на делегацията от Туркменистан в тези дискусии.

Туркменистанските сили за ПВО обаче са самодостатъчни. „Сами си поемат дори всички видове ремонт и обслужване“, отбелязва пред изданието „Джорджия таймс“ (грузинско – б.ред.) заместник-главнокомандващият руските Военновъздушни сили и началник на ПВО генерал-майор Павел Кураченко.

Москва не изключва някой ден в съвместната ПВО да участват и Таджикистан, и Узбекистан, и Киргизстан. Засега обаче федерацията залага на сигурни партньори – Астана и Минск. Това сътрудничество вече събуди недоволство у Литва:

Беларус и Казахстан може да получат зенитни комплекси С-300, за да бранят своите граници, а това никак не радва Вилнюс. Тамошният Сейм констатира още през февруари, че край границите на страната не само се формира обща система за ПВО – понамирисва и на бъдещ агресивен военен алианс.

„Между Беларус и Литва няма никакво затопляне, тъй като двете държави водят желязна военна стратегия. Литовските предприемачи, развиващи бизнес в Беларус, трябва да се ориентират към стабилното пространство на държавите от ЕС и НАТО, защото хукнат ли презглава към беларуското приватизационно пространство – ще станат заложници“, цитира агенция Регнум мнение на Емануелис Зингерис от външнополитическата комисия в Сейма.

И ето, в сряда се разбра, че в Киргизстан отново заседава Координационният комитет за ПВО. Като следваща съвместна проява в рамките на бойната подготовка за ПВО се очертава учението на общата система за ПВО на ОНД „Чисто небе“, насрочено за октомври 2012 г. в Казахстан. Явно опасенията на балтийските държави, а и на други европейски храненици на САЩ, изобщо не вълнуват ръководствата на страните, подготвящи съвместен отговор на НАТО.

Каква трябва да бъде всъщност единната система за ПВО? Проблемите около европейската ПРО са сред най-парливите в отношенията на Русия със САЩ и НАТО, което прави твърде сериозен въпроса за гарантиране на военна сигурност.

След разпадането на Съветския съюз Москва наивно смяташе, че новата съвместна ПВО ще се гради въз основа на тесни взаимовръзки и взаимозависимост между всички някогашни бойни компоненти.

И до днес обаче много държави партньорки в ОНД не са решили териториалните спорове помежду си; не е приключила и подялбата на материалните ценности, наследени от СССР. А въпреки че армиите на редица страни са доста боеспособни, агресорът вече не води война с помощта на сухопътни войски и флот.

Днес Северноатлантическият съюз използва главно бойна авиация. Съответно противовъздушната отбрана се очертава като единствен възможен щит. Нежеланието да се инвестира в ПВО стана причина Саддам Хюсеин и Ирак да бъдат разгромени в най-кратки срокове, при положение че „хуманитарните бомбардировки“ на Белград траяха месеци наред – Югославия имаше макар скромничка, поостаряла, но все пак доста ефикасна противовъздушна отбрана.

И докато Русия – приемник на бившия Съюз, се чудеше как да подреди нещата с новата система за ПВО, администрацията на Джордж Буш през 2002 г. реши да разположи в Европа база стратегически ракети прехващачи и радарна система за ПВО, изпратени впоследствие досами руските граници – в Полша и Чехия. Съответно занапред трябва да имаме отговор за всяка стъпка на американците.

Засега обаче единна система за ПВО действа само в Беларус и Русия. Руската армия има днес 4 полка С-400, два от които се намират в Подмосковието, един – в Балтийския флот, и още един – в далекоизточното пристанище Находка. Войските ни ще получат пети полкови комплект С-400 към края на 2012 г., когато Астана и Москва смятат да приключат формирането на единна противовъздушна отбрана.

Както посочва в свои трудове М. Науменко – доктор на военните науки и генерал-лейтенант в оставка, териториите на повечето държави в ОНД са сравнително малки, а скоростите на модерните средства за въздушна атака толкова са нараснали, че националните сили за ПВО може просто да нямат време за реакция или да не използват изцяло бойния си потенциал.

Териториите на средноазиатските републики дават възможност за навлизане на 100 до 400-500 километра в дълбочина, в страните от Закавказието става дума за 150-300 километра. Модерните средства за въздушно нападение летят със скорост близо 2000-2200 километра в час, тъй че биха прекарали във въздушното пространство на една република от 3 до 15 минути.

Прочее, колкото и да се противят, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан може само да изгубят от това. Съвсем очевидно имат интерес да участват в общата система за ПВО.

Основните съюзници на САЩ в НАТО – Германия, Франция, Канада и Великобритания, наистина се отказаха от американската стратегия за ЕвроПРО с мотива, че тези действия пораждат опасност за стратегическата стабилност. Затова пък самите САЩ изобщо не са се отказали от военна намеса в Иран, който впрочем граничи с Узбекистан.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.