Конституцията е мъртва. Да живее договорът!
На вид постигнатото на срещата на върха на Европейския съюз споразумение напомня характерните за съюза празни приказки. Изработено в ранните часове в неделя, представено на зазоряване от национални лидери с подпухнали от безсъние очи, то сякаш предлага по нещо за всеки.
Французите принизиха официалния ангажимент на ЕС за конкуренцията до икономическа система на „не изопачената конкуренция“, без тя да бъде напълно орязана. Поляците отложиха датата за влизане в сила на новата система за гласуване, която е по-неизгодна за тях. Британците защитиха важните за тях въпроси, а германците (начело с все по-впечатляващата Ангела Меркел), запазиха скрибуцащия и тракащ евровлак в движение.
Както и при Г-8, успехът в Брюксел този уикенд беше отчасти избягване на провала. Като изключим това, на срещата беше постигнат съществен напредък. Това беше възможност за някои от ключовите участници да омаловажат общите постижения и да преувеличат постигането на собствените си цели, а госпожа Меркел мъдро позволи това да се случи.
Все пак в Брюксел беше отбелязан истински успех, който надхвърли печеленето на точки от отделните държави членки. Той се състои в това, че ръководителите на 27-те успяха да се споразумеят за рамката на нов (и ограничен) договор за реформа, която улеснява необходимите институционални и процедурни промени, а обреченият конституционен договор беше изпратен в историята.
Според приетите ръководни насоки ЕС ще има президент с дълъг мандат, както и личност, която ще представлява външната политика на съюза, без обаче да бъде титулувана министър. Ще бъде въведена постепенна промяна в системата за гласуване и нищо формално или неформално няма да напомня за европейска свръхдържава. Решението не е особено елегантно, но пък е с доказана приложимост.
Това е повратен момент, тъй като на проточилите се спорове около т. нар. „конституция“ ще бъде сложен край. Капани вероятно ще продължат да съществуват. Възможно е 18-те страни, ратифицирали отхвърления конституционен договор да смятат, че новите споразумения не отиват достатъчно далеч. Има и известна хитрост: запазва се част от същината на конституционния договор, но нищо от формата. Всяка критика обаче трябва да бъде отправена към онези, чиито амбиции ги накараха да превъзнасят стария договор като напълно оформена конституция.
Графикът предвижда до края на годината да се свика междуправителствена конференция, а договорът да бъде ратифициран до средата на 2009 година. След като през миналата седмица спомена перспективата за референдум, Гордън Браун правилно побърза да я отхвърли. Европейският съюз най-сетне може да започне да гледа отвъд „дребният шрифт“, описващ начина му на функциониране.