Индустрията пада жертва на гръцката криза

Асошиейтед прес

По време на своя разцвет преди около десетилетие индустриалната зона Комотини в Северна Гърция беше като кошер с десетки фабрики, произвеждащи всичко – от текстил до керамика, и осигуряващи работа на почти 20 000 души. Силното управление и европейските субсидии даваха стимули за бизнес в региона, насърчаваха регионалната икономика и спираха отлива на хора от селските райони към градовете.

Сега вече индустриалната зона от 9 километра източно от град Комотини е пуста. Бурени са избуяли покрай някога натоварените пътища. Суровини,така и недостигнали крайната си цел, сега събират прах на конвейрите, които спрели, когато парите свършили. Вятърът свири през изпочупените стъкла на фабриките, изоставени и разграбени чак до кабелите по стените.

Такава е истинската картина на разрушенията, нанесени върху индустрията от зловещата финансова криза в Гърция. Драстичната оптимизация на разходите в замяна на помощите от международните кредитни споразумения в размер на милиарди евро хвърлиха страната в дълбока рецесия, която продължава вече пета година. Най-новите данни очертават една мрачна картина: Срив на брутния вътрешен продукт с 6,5 процента през първата четвърт на 2012 спрямо същия период на миналата година.

Кредитите, давани за бизнеса, са намалели драстично, защото гръцките банки вече са доста предпазливи и не се доверяват на бизнеси с несигурно бъдеще.

Промишленото производство в цялата страна отчете спад с 2,2 процента през април в сравнение със същия месец миналата година, което се добавя към 10,8-процентния спад от април 2011 г. спрямо април 2010 г., според данни на националната статистическа служба. През първите четири месеца на тази година производството спадна с 6,3 процента в сравнение със същия период миналата година, когато пък спадът спрямо 2010 г. беше от седем процента.

Данните са особено обезпокоителни предид факта, че ако затъналата в дългове страна ще има нужда от индустрия, за да се възстанови, ако изобщо има някаква надежда за икономически растеж.

Създадена в края на 80-те години на 20 в., за да изнесе производството от големите урбанистични центрове Атина и Солун, индустриалната зона, която се намира на около 800 километра североизточно от гръцката столица, се радваше на субсидии, покриващи на 60-70 процента сумите, нужни за стартиране на нова фабрика, казва Панделис Магалиос, шеф на синдиката в района. Преди три години индустриалната зона била процъфтяващ район, произвеждащ метали, алуминий, текстилни стоки, контейнери за боклук, пластмаси, напитки и дори ароматни билки.

„През 2000 там работеха около 17 000 души, а сега са едва 1000“, казва Георгиос Хадзиатанасиу, касиер на синдиката. Той е един от щастливците. Дървопреработвателната компания, за която работи, е една от най-големите в региона и все още е действаща.

„По онова време имахме 99 фабрики в индустриалната зона. Сега са само 15, от които само 5 работят постоянно и на нормално ниво. Останалите работят само, когато имат поръчки“, казва той.

Индустриалното производство в Северна Гърция е паднало с близо 40 процента през последните две години според Никос Пецос, ръководител на Федерацията на промишлените предприятия в Северна Гърция.

Пецос вижда основния проблем на гръцката индустрия в липсата на ликвидност. Банките драстично съкратиха предоставянето на кредити и компаниите свършиха парите, с които да плащат на работниците и доставчиците си. Той обвинява също слабата конкурентноспособност на гръцките стоки заради високите цени на производство, породени от високите данъци.

Други хора в Комотини търсят вината във високите субсидии, давани за започване на бизнес в региона, казвайки, че те просто привлекли хора, които искали бърза печалба. Сега, когато субсидии няма, регионът няма голяма надежда.

„Европейското финансиране за развитието на проекти никога не е било контролирано. Това допринесе за положението, в което сме сега“, казва Танасис Каркацелис, председател на синдиката към фабрика за керамика в индустриалната зона. „Защото заедно с честните бизнесмени, ние имаме и алчни лешояди, привлечени от еврофинансирането, които усвояват фондовете, създават нещо, наемат работници, на които дават големи обещания, а след година се махат“, допълва той.

Дори в компаниите, които все още работят, заплатите са намалени, работниците са принуждавани да си взимат неплатен отпуск и има съкращения.

Охранителят Джелялелин Топур е един от тримата, които пазят неработеща керамична фабрика, някога смятана за най-модерната в Европа.

„Спряхме работа преди три години. Казаха ни, че ще правим ремонт, но оттогава машините не са заработили отново“, казва той. „Аз съм тук и чакам. Не е възможно фабрика с такива технологии в нея да остане затворена“.

Фабриката държи все още на работа 60 от 140-те работници, които някога е имала, но те не са получавали заплати и спрели да работят, докато не получат полагащите им се възнаграждения. Топур се надява да бъде намерен инвеститор, който да спаси завода.

„Единственото нещо, което мога да правя, е да се надявам. Имам двама сина – на 27 и на 22 години. И двамата влязоха в университета, но не учиха, защото не можехме да си го позволим“, казва той.

Кризата е довела до драматичен обрат и във фабрика за пластмаса наблизо, която произвежда кофи за смет и други пластмасови изделия и осигурява работа на 85 души.

Бивш работник, който бил уволнен от там преди 6 месеца, се върнал в завода и започнал да стреля. Работникът прострелял и ранил шефа на компанията и още един работник, взел други двама за заложници и ги държал 12 часа преди полицията да го принуди да се предаде.

„Осъждаме този инцидент“, каза тогава Магалиос, шефът на синдиката в Комотини. „Но трябва да помислим какво е накарало този човек да стигне до това крайно решение? Безработицата расте, а заплатите намаляват. Това са проблеми, с които ще продължаваме да се сблъскваме.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.