Защо е бавно правосъдието

С тази снимка показвам нагледно едно наказателно дело. Всички чували са пълни с материалите от досъдебното производство. По него съдията трябваше да се произнесе в 7-дневен срок. Можете ли да го прочетете за 7 дни и да напишете мотивирано решение по него, докато имате висящи още около 300 дела и влизате почти всеки ден в заседания?!? Снимка: Николай Хаджигенов

На политиците честичко им се иска да ни накарат да повярваме, че има простичко решение на всеки юридически проблем. През последните години сме свикнали да чуваме от политиците ефектни реплики и опростени идеологии, които искат да ни внушат, че всички ни проблеми могат да бъдат решени, ако се намалят необоснованите съдебни спорове, ако се сложи твърда ръка върху престъпността, ако всеки поеме отговорност за собствените си действия или ако се придържаме към някакъв лозунг. Е, това просто не е вярно!“ – Джей М.Файнман, „Въведение в американското право

От доста време насам, при случай се опитваме да обясним на неспециалистите, включително и на немалка част от юристите, които „знаят къде е съда“ :mrgreen: или иначе казано не са влизали в съдебна зала, че проблемът с бавното правосъдие не е и няма начин да е в съда. Тука му е мястото да отворим и една скоба: самите съдии в немалка степен благоприятстват тази легенда, бидейки съвсем инертни и знаейки, че това не е така.

Да де, ‘ма сейчас на дворе 2012 года, а не 1930 г.

Т.е. обществото има нужда да знае какво и защо се случва в съдебната система и когато съдиите седят безмълвно и над нещата на пиедестала си, дават възможност на „ерудити“ от типа на ЦеЦерон и онзи-който-строи-магистралите да пробутат на голяма част от народа тяхната версия. Ако и да е толкова различна и далеч от истината, че да няма нищо общо!

Затова сме я докарали до там, че повече от 30% от пълнолетното население у нас сляпо вярва на цветанизми от сорта: съдът трябва да се включи във борбата с престъпността, адвокатите трябва да подпомагат обвинението и прочие дивотии. Както и че зад всяка оправдателна присъда или забавяне е виновен всеки друг, но не и МВР и или прокуратурата?

А, де?

В крайна сметка, провокиран от яростните постове по форуми и коментари по блогове от вярващите, реших да дам моите две стотинки в защита не, не на съда.

В защита на правосъдието!

Ей, до там сме я докарали за смях на кокошките, адвокатите да браним правосъдието, ако и да сме от неизвестни кантори.

Има и още една причина за настоящата пледоария. От времето, когато бяхме стажант в Софийски градски съд и за цялото време през което сме обикновен адвокат, заседанията в СГС се насрочваха през 8 (осем) месеца.

За първи път, мисля през януари тази година получихме призовка от СГС, като въззивна инстанция, за февруари 2013г.

Да оставим настрана за момент СГС и да видим какво се случва в най-големият съд в страната – Софийски районен съд.

От 365 дни в годината от тях 104 са почивните дни, 12 дни празници, от които изваждаме средно 20 дни отпуска и средно по 10 дни болнични и се получават 213 дни за работа. Айде, сега от тях извадете средно по два дни седмично за съдебни заседания и дежурства и на финала остават малко повече от половината от тези 213 работни дни или 109 работни дни!

Наказателните състави в СРС за миналата година имат по около 800 дела, а гражданските по около 1200 дела!

Айде сега, разхвърляйте бройката на тези дела върху 109 работни дни за една година.

А, сега де?

Дали бихте могли, дори само да ги прочетете за т’ва време? Повечето дела са купища томове, отделно от това почти няма дело, независимо гражданско или наказателно, което да приключи в едно заседание! Разпитват се множество свидетели, кой се явил, кой не е открит, кой заминал на майната си, вещи лица, готвят се експертизи и прочие. Дори по гражданските дела, доста често има по 3-4 и повече заседания, а по наказателните и повече. В един заседателен ден, съставите гледат средно по 15-20 дела! И наказателните и гражданските състави.

Схванахте ли, за какво иде реч?

Съд по Цветановски
Карикатура: Христо Комарницки, в. Сега

Хубаво, ‘щот не сме свършили още. В СРС съдиите работят по шест човека в кабинети от около 12 кв. м, като съдебните зали са дори по-малки и от тях, а както добре знаем, когато няма свободна зала не може да се насрочи делото за гледане, така че освен с графиците на съставите и страните, насрочването на делата се съобразява и с графика на свободните зали.

Окей, зарязваме СРС да се оправят, както могат и отиваме в СГС. Тук положението е още по-зле, поне със залите. В сградата на съдебната палата са разположени освен СГС и Софийски окръжен съд, Софийски апелативен съд, Върховен касационен съд и военните съдилища – окръжен и апелативен!

Шест съдилища, кое от кое по-натоварени!

Това не е всичко, освен тях в същата сграда се намират и съответните на съдилищата прокуратури, без военните.

Това дали има отношение към насрочването на делата, а?

Как мислите?

Идея си нямаме, колко пъти сме гледали наказателни, да правилно ме разбрахте наказателни дела, по вътрешните коридори в палатата или в съдийски и секретарски кабинети! Иначе, нямат тръгване делата. И не давността ще им изтече, ами ще умрат от старост страните по тях!

Ако искаш разплачи се с глас, зали няма!

Дори за Върховния съд е ежедневие да стои долу на табелата с делата ръкописна бележка „Чака зала“, което означава, че всички 20-30 насрочени дела за деня, чакаме: подсъдими, страни, адвокати, прокуратура, съдии – всички!

Два реда още за СГС: на градския съд, като първа инстанция са подсъдни най-тежките и сложни дела и в гражданската и в наказателна част (виж обяснението за СРС), което означава, че разглеждането и решаването им изисква повече време. На следващо място, като въззивна инстанция СГС е т. н. втора първа инстанция, т. е. в производството по обжалване на първоинстанционни решения се събират отново доказателства, разпитват се свидетели, вещи лица и прочие.

Стига толкова, че отсега виждам как ви се обърка цикъла.

И понеже, чистосърдечно мразим статистиката и цифровата сухоежбина от всякакъв вид, ще си позволим да дадем и няколко предложения насочени именно към подобряване скоростта на разглеждането на делата.

NB: Преди това обаче не трябва да се забравя, че целта е правосъдие, а не бързина!

Също така, съдът е арбитър, който следи единствено за спазване на законността и НЕ раздава справедливост!

Раздаването на справедливост е работа на героите от комиксите, не на съда!

На първо място, чисто механично е нужно да се увеличи броя на съдиите във всички софийски съдилища по три!

На следващо място, прокуратурите трябва да се настанят в една обща сграда различна от тези на съдилищата. По този начин, ще се подобри работата и контрола на прокуратурите по принцип, а и комуникацията между тях, тъй като в прокуратурата е изградена строга йерархична и субординационна верига. Отгоре на всичкото, това е и най-лесно осъществимото решение. Нужна е просто една по-голяма офис сграда, с които София се напълни напоследък и които седят празни. Отделен е въпросът, че има такива и държавни и общински сгради.

Освободените от прокуратурите кабинети ще се превърнат без съществени усилия и разходи в съдийски кабинети и зали, като по този начин ще отпадне проблема със залите, а и съдиите няма да се тъпчат като сардели и да работят на един компютър.

А, дали е трудно, според вас?

А, колко ли е скъпо?

Николко, нали?

Последно и ви оставям да си починете.

През последните години всички правителства без изключения ремонтираха и приемаха в захлас нови процесуални закони и изменения с една единствена цел, а именно да ускорят процеса. По правило и най-вече защото нормотворчеството у нас е дело на трактористи, нормативните промени не само не постигаха целта си, но и затрудниха и забавиха още повече процесите.

Та, според нас следва да бъде отменено служебното начало в наказателния и в гражданския процес!

Съдът, следва да бъда само арбитър!

А, не както е сега по наказателните дела върши работата на разследващите и прокуратурата и да им събира доказателствата, стимулирайки ги по този начин да не вършат нищичко, щото знаят, че това ще го свърши съдът в зала, щото е длъжен, както и доста често на защитата, по същите съображения.

Аналогично и в гражданския процес, съдът отново събира доказателства, следи срокове и какво ли още не, което е работа на страните и техните защитници!!!

Е, т’ва е.

Четейки горното вярвам сте намерили отговора на сакралния въпрос:

– Кой е виновен за бавното правосъдие?

Добре де, ще ви изтеглим една сламка: очевидно вината не е в съда, още по-малко в адвокатите!

Вятърът носи през прозореца жалните вопли на неразбралите, неясно защо идващи от някаква сграда без прозорци срещу Атомния център на бул. “Цариградско шосе“.

Добре де, да видите, че и ние сме с добро сърце:

– Политиците, кой друг?

От блога на Николай Хаджигенов – един обикновен Адвокат

Речник на използваните чуждици и съкращения в публикацията:

* Онзи-чието-име-не-се-произнася е от Банкя

** ЦеЦерон – същият известен още като Ежко Ежков и Цветан Цветанов от МВР по идея на Тони Филипов, д-р )

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.