Румъния с Москва или със Запада?

Зиаре.ро

Не знам колко хора очакваха толкова остра и единна реакция на международната общност спрямо това, което се случва сега в Румъния. Първият изненадан беше именно управляващият Социал-либерален съюз (СЛС), който си мислеше, че нашият малък аутистки остров няма да предизвика голям интерес с провинциалните си страсти.

Грешни сметки, защото Румъния е част от една възпалена европейска и световна тъкан, а събитията от последните години ни поставиха в позиция, в която, щем-не щем, започнахме да имаме по-голямо значение, отколкото сме се оказва, че сме в състояние да понесем.

Първата реакция при отприщването на кризата – тогава доста умерена – дойде от страна на посланика на САЩ Марк Гитенстийн, който предупреди за това колко е важно да има силни и стабилни институции на държавата. Това беше гръм, който предвещаваше буря.

Реакциите на Америка се засилиха с развитието на събитията, дойде загрижено съобщение от Държавния департамент, а после ново съобщение на посланика, с изключително твърд тон, относно спазването на решенията на Конституционния съд. Самолетоносачите на американската преса „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ пишат обстойно, с доста остър тон, за това, което наричат включително и „репресията“ в Румъния.

САЩ не са влюбени в нас, но тук имат стратегически интерес от първа степен – противоракетния щит, и не могат да си позволят за нищо на света една страна в подобна стратегическа позиция да тръгне по грешния път. Именно тази позиция обаче ядоса ужасно Москва, ако си спомняте. И ето че след период на мълчание, намесата на Русия излезе на повърхността като огромна подводница, принудена да влезе открито в битка.

Правителството на Понта получи помощ от една фирма, близка до правителството в Москва (или КГБ?), в областта на пиара (само?). Между нас да си го кажем, нима си е представял някога Виктор Понта, че ще може да мине на по-малко от два метра разстояние от някой представител на тази важна руска фирма, без партньорите от НАТО моментално да изпаднат в тревога? И как да отречеш сътрудничеството, когато чуждестранната преса получава съобщенията от румънското правителство под емблемата на руската фирма?

Руските представители хвърлиха и димката, типична за Москва, с „васала Бъсеску“, екзекутиран от Вашингтон в една светкавична война, планирана от генерал Уесли Кларк. Със сигурност асоциацията между думата „война“ и името на прочутия американски генерал, сега съветник на Виктор Понта, поради мотиви с миризма на шистов газ, може да възпламени въображението на много хора, но тук все пак не ставаше дума за автентична война, а за политическа. Значи няма нужда от военен стратег, а от политически.

А стратегията дори не беше особено фина и интелигентна, а един вид въртене на боздуган в ръката. Това, което не разбирам, е как става така, че след като Вашингтон е решил да детронира Бъсеску, американският посланик и Държавният департамент изправят до стената правителството на Понта.

По-скоро бих си помислил, че и Русия иска да контролира страната с противоракетния щит, че прави всичко, каквото може, за да я завладее отново, а САЩ правят всичко, каквото могат, за да попречат на връщането на Румъния в сферата на Москва. Бих си помислил, че в Кремъл отново е Владимир Путин, към когото външният министър Андрей Марга изрази изненадващо и пълно възхищение, давайки го като пример за европейските лидери, докато Траян Бъсеску разиграваше винаги категорично проамериканска карта.

Бих си помислил, че зад Виктор Понта стои последният голям румънски комунист, чиято първа грижа през декември 1989 г. беше да се обади не във Вашингтон, а в Москва. Също както не бих забравил и икономическите интереси на Русия, която, не е тайна, е в пълна офанзива срещу Румъния. Ако си тръгнат западните инвеститори от Румъния, руснаците могат да я купят без пари.

Ако се върнем на въпроса за противоракетния щит, ще видим, че в него има интерес и една друга страна. Базата, чийто терминал се намира в Девеселу (друг се намира в Испания, а трети – в Турция), е в Германия, европейската страна, най-силно ангажирана в защитата на правовата държава в Румъния. Но това не е единствената грижа на Германия в политическата криза в Румъния.

ЕС, чийто макроикономически лидер е Берлин, не минава през най-благополучния си период. Гръцката криза не е свършила и беше провокирана в крайна сметка пак от отклонения във функционирането на институциите на държавата. Това беше криза, която израсна пред сънливите очи на Европейската комисия. Унгария предизвика политически шокове, третирани с твърде голяма лекота от европейските лидери.

Този път ЕС се чувства изправен пред изпит на стандартите. Ако отново затвори очи, румънските отклонения ще отворят пътя към изключително опасни прецеденти, особено сред редиците на новите членки. Съществуват надеждни информации, че ЕС иска да направи от Румъния красноречив пример за всички онези, които са изкушени да започнат да заобикалят правилата, и затова толерантността ще бъде нулева, а санкциите – колкото може по-големи, дори безпрецедентни.

Фактът, че не сме в еврозоната, улеснява тази мисия, защото тази нова европейска криза не оказва натиск върху общата европейска валута така, както се случи с Гърция.

От друга страна, представителите на ЕС знаят добре, че ако потенциалните затворници – сега в максимална тревога – сложат ръка на правосъдието, европейските пари, достигнали в Румъния, ще имат още по-рискована съдба, за която ще трябва да се отчитат пред собствения си електорат от данъкоплатци.

И така, намираме се в разгара на една борба на живот и смърт, надхвърляща далеч личността на президента Траян Бъсеску. Една борба, след която Румъния ще остане – вярно, силно загубила доверие – в орбитата на Запада или ще потъне отново в сферата на Русия под ръководството на потенциалните затворници, намиращи се под протекцията на Москва. Русия никога не е искала прозрачност, борба с корупцията, правосъдие и правова държава.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.