Турция и Русия – предпазливите партньори

Ройтерс

Лъскав небостъргач се издига в ултрамодерния финансов център в сърцето на Москва, превръщайки в джуджета куполите на катедрали и бомбастичните сталинистки сгради, символ на това колко далеч е стигнал турският бизнес в бившия си съперник от времето на Студената война.

Отличаващите се построени от Турция кули от стомана и стъкло на „Набережная“, втория по височина небостъргач в Русия, ще послужат като мощен фон на срещата на Владимир Путин с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в Кремъл, на която ще говорят за бизнес, енергетика и регионална политика.

Проектите на строителната компания „Енка“ подчертават стила на Ердоган, една смесица от бизнес и политика, която разшири присъствието на членката на НАТО Турция в Близкия изток, Африка и бившия Съветски съюз, където Русия продължава ревностно да защитава своите интереси.

Турция днес е много по-самоуверена и независима отколкото преди 20 години. Тя иска да бъде не само част от НАТО и водените от Америка съюзи, но също и независим играч в целия регион, заяви Фьодор Лукянов, редактор на списание „Русия в глобалната политика“.

Но регионалните аспирации на Турция в области, в които Москва е чувствителна за своето стихващо влияние, усложниха едни вече сложни взаимоотношения, в които сътрудничеството в търговията и енергийната политика контрастира с конфликтната регионална външна политика.

Турция и Русия си приличат, те имат едни и същи претенции. Психологически Путин и Ердоган се разбират един друг доста добре, но в същото време всичките им интереси не съвпадат. Например, ние виждаме това в Близкия изток, казва Лукянов.

Почти една година след смъртта на руския съюзник Муамар Кадафи в Либия, Москва и Анкара са в дипломатическа битка за съдбата на сирийския президент Башар Асад.

Ердоган, който има снимка от преди антиправителствените бунтове заедно с Асад и неговото семейство във ваканционен курорт, обърна после гръб на бившия си съюзник, призовавайки за неговото отстраняване и приютявайки сирийски бунтовници на своя територия.

Турският гняв се увеличи миналия месец, когато Сирия, получател на руски противовъздушни ситеми, свали турски изтребител с мотив, че бил в нейното въздушно пространство. Инцидентът застави Анкара да призове другите членки на НАТО за консултации за това, което тя нарече „акт на агресия“.

Путин обаче, опасявайки се от повторение на либийския сценарий, продължи да изпраща оръжие на Асад и го защити от по-строги санкции в Съвета за сигурност на ООН. Москва няма да се радва да види последния си бастион в Близкия изток да падне, особено този, който приютява малка военноморска база за поддръжка и ремонт – единствената военноморска база на Русия извън бившия Съветски съюз.

Намеквайки че Ердоган може да се опита да повлияе на позицията на Путин за Сирия, вицепремиерът Бюлент Арънч заяви пред репортери след среща на кабинета в понеделник, че нови едностранни санкции срещу Сирия може да бъдат приети, след като Ердоган се завърне от Москва.

„Мога да кажа уверено, че ще се открият нови хоризонти по този въпрос и в дневния ред ще се появи обсъждането на нови санкции срещу Сирия“, каза пред репортери Арънч след заседанието на правителството.

Русия от своя страна даде ясно да се разбере, че няма планове да подкрепи санкции срещу Асад. Тя подчерта, че няма да се съгласи с преговори, които като предвалително условие поставят неговото оттегляне.

Русия и Турция също осъзнават различията си в Южен Кавказ, където тяхната лоялност съответно към Армения или Азербайджан ги разделят в замразения конфликт за Нагорни Карабах.

Войната между етническите азери и арменците избухна през 1991 г. за предимно арменския регион Нагорни Карабах, който се откъсна от мюсюлманския Азербайджан с подкрепата на християнска Армения, когато Съветският съюз се разпадна преди две десетлетия.

Турция затвори границата си в жест на солидарност с етническите си събратя в Азербайджан по време на конфликта в Нагорни Карабах. Русия от друга страна поддържа армейска база в Армения. „В Кавказ винаги има потенциално съперничество между Русия и Турция „, заяви Лукянов.

Турската строителна фирма „Енка“ възстанови Дома на съветите (Белия дом) в Москва през 1994 г., след като президентът Борис Елцин нареди на танкове да стрелят по парламентаристи, скрити в сградата, по време на бунта срещу неговото ръководство.

Анализатори посочват, че строителните проекти, които получават турските фирми, са част от комплексно вземане-даване между двете страни, в което Турция увеличи количеството газ, което купува от Русия на почти половината от от общия си внос.

През 2008 г. Русия изпревари Германия като най-голям търговски партньор на Турция, а лъвският пай на тази търговия идва от договори за природен газ. Турция се надява да използва географското си местоположение между богатите на петрол държави в Каспийския регион и гладната за енергия Европа, за да увеличи своето влияние като енергиен транзитен възел и гледа предимно към Русия и Азербайджан да изпълнят тази роля.

Зависимостта на Анкара от Москва накара някои анализатори да спекулират, че макар двете страни да имат някои свои различия, Ердоган ще иска да се увери, че Путин добре разбира, че Турция и Русия продължават да са заедно и са големи партньори.

За Ердоган няма да е изненада, ако почука на вратите в Кремъл в опит да убеди Путин за Сирия, но не получи отговор, писа коментаторът Сами Коен във вестник „Миллиет“. Обаче от гледна точка на минимализирането на ефекта от сянката, която Сирия хвърля върху техните отношенията, ще бъде важно и полезно откровеният диалог да продължи, добавя той.

Турция се съгласи с плановете на Русия газопроводът „Южен поток“, който цели да снабдява Южна Европа с 63 милиарда кубически метра газ годишно, да преминава през нейни териториални води. Дори и с турското разрешение газопроводът да бъде построен през нейни води, Анкара все още може да използва тръбата като коз в преговорите за получаване на достатъчно газ за своето вътрешно потребление.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.