“Има ли загинали българи?”
Ако няма – не ми дреме.
Ако има – нацията лицемерно тъгува, при положение, че във всекидневието българин българину око вади и го мрази, и го тъпче, и треби къде го види.
За щяло и нещяло в България се обявява траур – даже за автопроизшествия.
Траурът е начин хората да са заедно в труден момент. Явно правителствените шмекери не осъзнават момента като труден. Те все така не знаят, че да си в НАТО и в Европа има цена.
Има ли българи в гравитацията и фотосинтезата? Не, но ми се струва, че са доста важни.
Ако България не беше провинциална страна с провинциални жители днес щеше да е траур – но не за да лицемерим, а защото сме част от света. Солидарността и съчувствието те правят голям, страхът да загубиш туристи – жалък.
Е, добре, и без траур може. Можеше да направим шествие да се видим колко сме против терора. Иначе ще си живеем с чувството, че в България живеят само хейтъри антисемити.
Ако не сме на крак, ако не сме бдителни, ако не сме активни, този атентат ще послужи единствено за допълнително разрастване на полицейщината.
А Николай Младенов искал Съветът за сигурност решително да осъди атентата. Много важно, егати мижитурката.