“Има ли загинали българи?”

Изгорелите автобуси след атентата. Снимка: Булфото

Ако няма – не ми дреме.

Ако има – нацията лицемерно тъгува, при положение, че във всекидневието българин българину око вади и го мрази, и го тъпче, и треби къде го види.

За щяло и нещяло в България се обявява траур – даже за автопроизшествия.

Траурът е начин хората да са заедно в труден момент. Явно правителствените шмекери не осъзнават момента като труден. Те все така не знаят, че да си в НАТО и в Европа има цена.

Има ли българи в гравитацията и фотосинтезата? Не, но ми се струва, че са доста важни.

Ако България не беше провинциална страна с провинциални жители днес щеше да е траур – но не за да лицемерим, а защото сме част от света. Солидарността и съчувствието те правят голям, страхът да загубиш туристи – жалък.

Е, добре, и без траур може. Можеше да направим шествие да се видим колко сме против терора. Иначе ще си живеем с чувството, че в България живеят само хейтъри антисемити.

Ако не сме на крак, ако не сме бдителни, ако не сме активни, този атентат ще послужи единствено за допълнително разрастване на полицейщината.

А Николай Младенов искал Съветът за сигурност решително да осъди атентата. Много важно, егати мижитурката.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.