Златна зора за белите и мрачно бъдеще за имигрантите
в. Кориере дела сера
На опашка в жестоката атинска жега възрастна жена крие лицето си от срам зад шал от изкуствена материя и зад тъмни очила. Зад нея млада жена с измъчено изражение държи в едната си ръка биберон и плик, напълнен от доброволците с хранителни продукти. В другата ръка стиска партийна книжка и яката на детето си, за да не го изгуби в бъркотията. Това е Елени. Тя не се срамува от нищо, нито пък превръща нещата в политически въпрос.
„Живея с 400 евро инвалидна пенсия с две деца и двама племенници. Поне днес на вечеря децата ще ядат пържени картофи“, казва тя.
Елени и възрастната жена, която криеше лицето си, са сред десетките наредили се на опашка за макарони и олио в историческия център на Атина. Кризата е довела до гладуване всички тези хора в един обсаден от имигрантите град и ги е тласнала в ръцете на крайната десница Златна зора.
„Наричат ни нацисти само богаташите, които си имат имигрантка за прислужница, та да им чисти вилата. Докато ние сме близко до народа“, казва Еухения Христос, съпруга на депутат от Златна зора и лидерка на жените в партията. Тя координира „социалната интервенция“ на Златна зора и е единствената в партийния офис, която е облечена в бяло.
В щаб квартирата на Златна зора доминиращият цвят е черен, в най-лошия случай небесно син, като този от гръцкото национално знаме или пък червен, като този на плаката, на който има меандър, напомнящ на свастиката и който е опънат на балкона на първия етаж.
Седалището на партията Златна зора е на два етажа. Горе са барът и заседателната зала. Долу се продават най-различни неща, свързани с партията, в това число и книги за Гьобелс включително . На първия етаж има и кабинет, в който два пъти седмично доброволец приема жалби и изслушва страховете на хората.
„На път сме да открием бюро за оплаквания, което да работи всеки ден“, разказва той.
В централата на Златна зора се разхождат и мъже с анцузи или с бермуди и с татуирани автомати Калашников на прасците и момичета с партийни тениски и с лакирани нокти. Вечерта е специална – първото голямо раздаване на храна в сърцето на гръцката столица. Идва дори православен свещеник, за да благослови събитието.
Парите за раздаване на храни идват от членския внос и от част от заплатите на 18-те депутати на Златна зора, обясняват хората в партийната централа. Дори отпуснатата на депутатите парламентарна кола е на разположение на народа. На гърците, се подразбира. Защото според Златна зора имигрантите трябва да си вървят.
„Имигрантите чупка!“ – това не е само лозунг. Тук в квартала Свети Панталеймон, кръстен на голяма православна църква, намираща се на централния му едноименен площад, всяка нощ се сформират патрулни отряди.
Все по-често техните патрулни обиколки обаче се превръщат в наказателни експедиции. С качулка на главата и с бухалка в ръка, патрулиращите са на лов за чужденци. Когато хората от патрулите не са скрили лицата си, то жертвите им разпознават в нападателите си момчета от квартала, същите, които се размотават в централата на Златна зора.
Такова нападение е преживяла пет пъти Разия Шариф, афганистанка, която живее сама с трите си деца на партерен етаж в кооперация до църквата на Свети Панталеймон. При едно от тези нападения в дома й е била и Ева Косе от правозащитната организация Хюман райтс уоч.
„Започнаха да хвърлят тежки предмети по вратата и прозорците. Счупиха ги. Продължи няколко минути. После видях как черни силуети се разбягаха“, разказва тя.
Полицията е била на 300 метра от това място, но не е чула нищо. Много често полицаите дори не искат да чуват за подобни нападания. В някои случаи те дори ги одобряват. Гръцките вестници написаха, че всеки трети полицай е гласувал за Златна зора на последните парламентарни избори.
На гипса на дясната си китка 26-годишният сомалийски незаконен имигрант Салех Ибрахим е написал цифрите 22-06-12.
„Това е датата на, която ме нападнаха“, разказва той. „Шестима души ме преследваха и когато се обърнах, един от тях размаха пръчка. Прикрих главата си с ръка, паднах на земята и те започнаха да ме ритат“, добавя той.
Юнус Мохамади, лидер на афганистанските имигранти в Атина, отдавна вече не минава из централните атински квартали. В най-лошия случай ги прекосява с кола. Раздал е на сънародниците си карта на зоните, които е по-добре да избягват.
„Атакуваха офиса на моята асоциация, докато провеждах там курс по гръцки език. Отидох в полицията, за да се оплача. От мен все още се стичаше кръв, но полицаите не поискаха да приемат сигнала ми“, разказва Юнус.
Вечерта Свети Панталеймон е площад на апартейда. Там има само бели. „Ислямистите и мръсните негри вън! Аз затворих градинката за тях. Преди това те се трупаха тук, молеха се, дрогираха се. Истински отврат“, казва 50-годишен мъж със спортна фигура и със загар.
Всяка вечер той сяда на маса на една от таверните тук. Това е един от лидерите на „спасяването“ на квартала. Роден е в Германия, син е на гръцки емигранти. Останал е там до 18-годишна възраст.
На въпроса какви са връзките му с крайната десница, той казва, че ходи на някои техни събрания. А за наказателните акции срещу имигрантите заявява: „На насилието се отговаря с насилие“.
Съдбовната дата в това отношение е 10 май 2011 г. Тогава 44-годишен грък, придружаващ жена си към родилното отделение, беше убит от трима чужденци заради видеокамерата, която носеше, за да заснеме раждането на детето си.
Реакцията не закъсня. За два дни имаше 25 нападения и един намушкан до смърт бенгалец. Гръцкото правителство говори за изолирани епизоди.
Но неотдавна в доклад на Хюман райтс уоч се говореше за системна бруталност и за обезпокояващи случаи, като например за бременни в осмия месец жени, нападнати с ритници на улицата.
Професорът по право в пенсия Христос Рубанис е част от Движението на жителите на шести окръг, което е отговор на прогресистките сили на патрулите и нападенията.
„Не мога да отрека, че ситуацията е трудна за преглъщане. Това тук беше квартал, в който живееше средната класа, която постепенно се премести в предградията. Тогава дойдоха имигрантите. И се озоваха в капан“, разказва той.
Защото разглеждането на техните молби за убежище е много лошо организирано и този процес дори е критикуван от Върховния комисариат за бежанците на ООН и защото тези незаконни имигранти нямат никаква възможност да получат документи.
„А с настъпването на кризата техните надежди за работа вече са нулеви, дори и за работа на черно“, казва Рубанис.
Престъпността нарасна в Атина с 125 процента в периода 2010 г. 2011 г., според данни на полицията.
„Жителите на Атина не бяха свикнали на подобно нещо“, разказва Спирос Кулохерис от Гръцкия съвет за бежанците.
„Сега центърът е опасен, хората са отчаяни, а имигрантите са отличната изкупителна жертва. Зад атаките срещу тях стоят не толкова расизъм и крайнодясна риторика, колкото отчаянието“, споделя Спирос.
Въпреки това той, подобно на много други активисти от неговата организация, започна да получава странни телефонни обаждания със заплахи.
Така че в Атина климатът е непоносим, а прогнозите са още по-песимистични.
БТА