Връщане на Балканите или кой печели от хаоса в Румъния
в. Ромъния либера
Попитали радио Ереван: Как може да бъде изключена една държава от Европейския съюз?
Радиото отговорило: По принцип не е възможно изключване, но разчитаме на въображението на Румъния.
Близо 15 години, след като Западът реши да извади страната от сивата зона на стратегическите дилеми, Румъния иска да изостави европейската посока и да се върне в балканския релативизъм чрез отлагане на правовата държава, блокиране на законите и налагане на произвола.
Румъния не само се превърна отново в нестабилна страна, в която може да се случи всичко във всеки един момент, но и подхвана отново с идването на власт на Социал-либералния съюз прочутата си теза от времето на Чаушеску за „ненамесата във вътрешните работи“, след като Европейската комисия установи най-големите отклонения на страната от демократичния й път за последните десет години.
Преконфигурацията от последните десет дни се случва чрез една опасна игра, в която Румъния прие по мълчалив начин пропагандата на Москва и се сопна на Европейския съюз.
Премиерът Виктор Понта, така или иначе невдъхващ доверие на Запад, след като неколкократно беше потвърдено плагиатството в докторската му теза, имаше нужда от солиден съюзник, който да се пребори с упреците, идващи всекидневно от Брюксел и другите големи европейски столици.
След като Гласът на Русия, официозът на Кремъл, говори за намеса на Вашингтон в държавния преврат, чрез който беше отстранен от поста президентът Траян Бъсеску, премиерът Виктор Понта поиска да сключи договор с фирмата за връзки с обществеността, която се занимава с имиджа и комуникациите на големия руски енергиен концерн Газпром.
Специалистите предупредиха Виктор Понта, че става дума за „информационна война“ между Траян Бъсеску и неговите неприятели и че има нужда не само от политическа пропаганда с най-добро качество, но и от манипулация на международно ниво, по такъв начин, че реакциите на лидерите на великите сили, които идват в подкрепа на Траян Бъсеску, да бъдат смазани, оборени с аргументи и след това изхвърлени в коша за боклук като маловажни.
Междувременно, манипулацията се прави от президентския дворец „Котрочени“ чрез натискането на бутона, който отприщва национализма и гордостта на румънците от това да излязат от покрайнините и да се държат като голяма, важна и самоуверена страна.
Лидерът на Национално-либералната партия (Крин Антонеску- бел.ред.), временно настанен на президентския стол, се кара на европейците, че се намесват в работите на страната, като им обръща внимание, че „суверенитетът на Румъния е предвиден в конституцията“, че „президентът на Румъния, пълноправен или временен, не получава заповеди и разпореждания от никого“.
Критиките в годишния доклад на Европейската комисия, отнасящи се до нарушаването на правовата държава, са за Крин Антонеску „теми, които превишават правомощията на комисията“. Новите лидери в Букурещ вече не искат да знаят къде грешат, не искат да получават помощ отвън и най-вече вече не искат да спазват правилата на Брюксел, понеже „Румъния не е колония“, както се изрази Виктор Понта, когато апострофира Ангела Меркел. Временният президент и премиерът дори не се замислят за големия печеливш от вътрешния хаос.
Колективният ексхибиционизъм на либералите и социалистите и еманципацията им спрямо европейската „опека“ поставят под въпрос и доверието, което Съединените щати биха могли да имат в Румъния, за внезапна радост на Москва.
Проектът за разполагане в южната част на страната на американския противоракетен щит е поставен в опасност от политическата нестабилност в страната, от конституционната криза, през която минава Румъния, но най-вече от преразпределянето на приоритетите от двете групи по интереси, които подкрепят творците на хаоса от последните десет дни: Крин Антонеску и Виктор Понта.
Както казваше германският поет Ханс Магнус Енценсбергер, на Балканите лидерите „не са главни действащи лица, а са само интриганти“. Те нямат визия за модернизирането на страните им, а само твърде голяма гордост, многобройни интереси и жажда за отмъщение.
На Балканите историята постоянно получава своя реванш чрез ритуални връщания в миналото.
Румъния се връща в този трайно нестабилен регион, в който екзалтацията на ръководителите контрастира спрямо бедността на народите, в който националистическите суети запалват фитилите на старите бурета с барут, в който бягството от правилата на цивилизования свят е безусловен рефлекс, едно маргинално място, което Русия иска да контролира по-добре от НАТО и където държавите се хлъзгат от изток на запад, само за да направят завой и да има къде да се върнат.
БТА