„Ню Йорк таймс“: Преходът в България и Румъния буксува

в. Ню Йорк таймс

Откакто България и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 година, те са под непрекъснато наблюдение не само от Брюксел, но и от европейската полицейска агенция Европол. Страните членки на ЕС знаеха, че нито една от двете страни не е готова за членство.

Достатъчно беше да погледнат докладите на Европейската комисия, описващи ендемичната корупция, мощните престъпни мрежи, занимаващи се с трафик на хора и наркотици, слабостта на съдебната система и на върховенството на закона. Все пак преобладаваше усещането, че е по-добре да се позволи на България и Румъния да се присъединят, за да се насърчат реформаторите, отколкото да не бъдат приети, което би забавило модернизирането им.

След присъединяването си двете страни полагат откъслечни усилия да се справят с корупцията. Но както Европейската комисия даде ясно да се разбере в подробните си доклади, публикувани миналата седмица, общата картина все още е окаяна. „Преходът към пазарна икономика и върховенство на закона е колосално сложен. ЕК подцени системните дефицити, които сме наследили от комунистическата ера и отпреди това“, каза Антоанета Приматарова, експерт по европейските въпроси от Центъра за либерални стратегии в София.

Все пак, повече от 20 години след рухването на комунистическата система в България и Румъния, би могло да се очаква, че по-младо поколение в двете страни ще възприеме политическа култура, която да скъса с миналото.Така че, какво се обърка при България и Румъния?

Но наскоро ЕК обвини премиера Виктор Понта или общо казано Румъния, че се опитва всячески да стъпче върховенството на закона, за да свали от власт президента Траян Бъсеску.

39-годишният Понта – лидер на бившата комунистическа Социалистическа партия, уволни двама омбудсмани от опозицията, освободи директори на институти, разглеждащи червеното минало на страната и затегна хватката си около държавната телевизия. Той също изглежда решен да защитава бившите комунисти и да ги държи далеч от съдилищата.

„Понта върна назад всичкия напредък, който постигнахме през последните няколко години“, заяви Моника Маковей – консервативен депутат от ЕП. В качеството си на правосъден министър в периода от 2004 до 2007 г-ца Маковеи извърши редица промени в съдебната система, за да направи съдилищата независими и да се бори с корупцията. „Обществото и политиците трябва да разберат, че преходът означава подотчетност“.

В доклада си за съседна България ЕК обърна специално внимание на организираната престъпност. Според Европол, българските престъпни мрежи са активни в 15 членки на ЕС. Те се занимават главно с трафик на хора и извършват измами с кредитни карти.

В самата България, според Комисията, те играят уникална роля. Брюксел твърди, че организациите влияят на икономиката, като ограничават конкуренцията и спират чуждите инвестиции. „Тези групировки освен това имат платформа, с която влияят на политическия процес и държавните институции“, отбелязаха от ЕК.

Но какво се обърка в България и Румъния?

Приматарова смята, че за промяна на политическата култура, оформена в течение на много десетилетия, е нужно много повече от приемането на множество технически по същество закони на ЕС.

Години наред ЕК и страните членки на ЕС се придържаха към формула, която изисква страните кандидатки да адаптират своите икономически, търговски, екологични и здравни закони към законодателството на ЕС. Но адаптирането е едно, а прилагането им (и промяната на политическата култура) – съвсем друго. Комисията според Приматарова не е успяла да прецени колко време ще отнеме преходът за замяна на дълбоко вкоренените структури.

Все пак няколко други бивши комунистически страни се справиха по-добре с прехода. В техните случаи изглежда помогнаха два елемента: че са имали силни дисидентски движения в комунистическата епоха и пълното разсекретяване на тайните полицейски досиета..

Полша, която влезе в ЕС през 2004 г., имаше силна антикомунистическа опозиция, която й послужи добре при изграждането на демокрацията през 90-те. Полша също така на ранен етап се зае с комунистическото си минало. Бившата Чехословакия, която имаше малко дисидентско движение, въведе в началото на 90-те една от най-радикалните в региона „лустрации“ или закони за прочистване от комунистическите тайни служби.

Първият посткомунистически президент но Чехословакия, покойният Вацлав Хавел, не изпитваше съчувствие към колаборационистите. Унгария също въведе лустрационен закон през 1994 г., но се забави в отварянето за обществото на досиетата на тайната полиция, въпреки интензивната антикомунистическа реторика на правителството.

За разлика от тях и България, и Румъния едва неотдавна се заеха с комунистическото си минало – и то колебливо. Моника Маковей, румънски консервативен депутат в Европейския парламент, смята, че ако секретните досиета са били отворени по-рано, това е щяло да има значение за справянето с корупцията или с разбиването на дълбоко окопалите се комунистически мрежи.

Въпреки че не успяха да го направят, членството в ЕС има значение, смята Даниел Смилов, преподавател по политически науки в Софийския университет. „Щяхме да сме много, много по-зле вън от ЕС. Преходът щеше да продължи още по-дълго“, каза той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.