Вакуумът във властта е в полза на Асад

в. Индипендънт

Бунтовническите сили все пак доведоха битката в Дамаск. Но в международен и регионален план не цари особено голямо желание режимът да бъде свален от власт.

Точно преди началото на първите демонстрации в Сирия президентът Башар ал Асад обяви страната си за „имунизирана“ срещу Арабската пролет. Когато десетки хиляди обикновени сирийци излязоха по улиците с искане за мирни реформи, той ги заклейми като пионки в организиран от неназовани чужди врагове заговор. Щом грабнаха оръжие, за да се защитят от неговите танкове и размахващи ножове главорези, те станаха просто „терористи“, които трябваше да бъдат разбити.

След 16 месеца и над 16000 жертви самозаблудата на Асад продължава. В интервю за германска телевизия този месец той попита: „Щом народът е срещу мен, как тогава съм още на поста си?“

Разумният отговор е, че той може и да не се задържи „на поста си“ още дълго – въпреки че все още е твърде рано да кажем, че падането му от власт предстои съвсем скоро или пък че е неизбежно.

Досега двата най-важни сирийски града, Дамаск и Алепо, до голяма степен оставаха незасегнати от въстанието. В края на миналата седмица обаче конфликтът се усети сериозно в Дамаск. Към вторник той вече се усещаше и в сърцето на града. Свободната сирийска армия ССА – основната бунтовническа коалиция – обяви, че е започнала операция „Дамаски вулкан“, заявявайки, че стотици бойци са проникнали в столицата като подготовка за яростна атака.

Ясно се вижда, че конфликтът е навлязъл в нова фаза. Това си пролича от убийството в сряда на министъра на отбраната, заместника му, както и на две други ключови фигури при бомбен атентат в сградата на сирийската Служба за национална сигурност в центъра на Дамаск. Това беше унизително поражение за режима. Особено тежка беше загубата на заместник-министъра на отбраната Асеф Шаукат, който беше женен за президентската сестра Бушра и от години беше в ядрото на сирийските структури за сигурност.

Отговорност пое ССА; същото направи и преди това неизвестната ислямистка групировка „Бригадата на исляма“. Но това, което имаше най-голямо значение, беше естеството на нападението. Подобен атентат изисква най-високо ниво на информираност относно движението на някои от най-важните фигури в режима; при това той беше извършен в една от най-строго охраняваните сгради в страната. Това говори много за уязвимостта на режима.

Докато правителствени говорители се кълняха, че ще бъде отмъстено, бойни хеликоптери обстрелваха жестоко жилищни райони на Дамаск. При атака срещу погребална процесия бяха убити поне 60 души.

Все пак въпреки драматичните събития битката за Сирия може би все още е далеч от края си. При все това изминалата седмица повдигна духа на бунтовниците. Сирийци, които досега са стояли настрана, сега може да са по-склонни да се присъединят към опозицията. Както се твърди, през последните дни са се увеличили и бягствата от въоръжените сили.

Все още обаче няма признаци за масово дезертиране от армията и службите за сигурност, което определено ще предвестник края на режима. Най-важните военни подразделения са доминирани от представители на алауитската общност на президента, която продължава силно да подкрепя режима.

Съставляващи около 12 процента от населението и съсредоточени в крайбрежните планински райони, алауитите – разклонение на шиитския ислям – се опасяват, че евентуална победа на бунтовниците ще донесе религиозен хаос, когато мнозинството от сирийските мюсюлмани сунити започне да си отмъщава.

В допълнение към това християните, които са около 10 процента от населението, продължават като цяло да подкрепят режима, страхувайки се от силно вплелия се в бунтовническото движение ислямски фундаментализъм.

Кюрдите обаче, които пък съставляват други 9 процента от населението и са съсредоточени в северната и североизточна част на страната, ненавиждат режима. Но те си имат свой си националистки дневен ред, включващ автономия или дори и независимост.

Малко вероятно е външни играчи да изиграят някаква решаваща роля в прекратяването на кризата. В основата на международната активност залегна така възхваляваният мирен план от шест точки, формулиран от бившия генерален секретар на ООН, Кофи Анан, който действа като общ представител на Арабската лига и ООН.

Призовавайки за прекратяване на огъня и за мирен преход към демокрация, планът си беше обречен още от самото му начало. Този режим е въвлечен в жестока и безмилостна борба за оцеляването си, използвайки същите ужасни методи, каквито е използвал винаги.

Русия и Китай запратиха в задънена улица предприемането на каквито и да е ефективни мерки от страна на Съвета за сигурност на ООН, използвайки или заплашвайки да наложат вето върху каквито и да било резолюции, призоваващи Асад да се оттегли или които могат да доведат до външна военна намеса. Възможно е всъщност Западът да се облагодетелства от упоритостта на Русия. Въпреки критиките от западните столици към Федерацията, особено желание за военни действия в региона май няма. Москва осигурява удобен параван за Запада, зад който той да се скрие.

Всички твърдят, че Саудитска Арабия и Катар са единствените държави отвън, които осигуряват така необходимите оръжия на бунтовниците – без съмнение фактор в разрастващите им се операции.

Следователно предприемането на решителна военна намеса отвън не се очаква, при все че тя би била много полезна в ускоряването на края на диктатурата, намаляването на риска от война на религиозна основа, намаляването на риска конфликтът да обхване и други части на региона, както и в ограничаването на възможността джихадистки организации да се установят в Сирия.

От регионална гледна точка режимът на Асад може да продължи да разчита на дългогодишния си съюзник Иран. На запад доминираното от Хизбула правителство на Ливан продължава да го подкрепя, като същото се отнася и за Ирак на източната граница. Тези приятелски настроени съседи отказаха да участват в регионалните и международни санкции, с което в значителна степен подкопаха тяхното въздействие.

Засега режимът може да се задържи, макар и на ужасяваща цена за цивилното население. Предвид липсата на значителни масови бягства сред военните и силите за сигурност към бунтовническите редици – и никой не може да предвиди кога може да има такива – патовата ситуация вероятно ще продължи още месеци наред.

БТА

*Д-р Алан Джордж е висш сътрудник на колежа „Сейнт Антъни“ към Оксфордския университет и е автор на книгата „Syria: Neither Bread Nor Freedom“ (Zed Books, 2003)

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.