Защо кризата в Испания ескалира?

Матиас Оханиън, Мартин Келбле

Въпреки помощта за милиарди Испания трябва да плаща на капиталовия пазар най-високите лихви от присъединяването си към еврозоната. Едва в края на юни инвеститорите по цял свят отпразнуваха решенията от срещата на европейските държавни и правителствени ръководители в Брюксел. Борсовите индекси скочиха, лихвите по испанските облигации за няколко дни се понижиха от исторически рядко достиганото равнище от 7 до 6.3%.

Изглежда, най-накрая беше открит пътят за излизане от дълговата криза, а слабите икономически перспективи на четвъртата по големина икономика в еврозоната почти не играеха роля на финансовите пазари.

След по-малко от четири седмици всичко се промени. Страхът се върна – в понеделник и сряда лихвите по испанските облигации скочиха над 7.5%, отбелязвайки най-високото равнище от 1996 г. Още през почивните дни представители на правителството определиха нивото от 7 на сто като „неустойчиво“, а министърът на външните работи Хосе Мануел Гарсия-Маргальо и Марфил призова европейските партньори да допуснат Европейската централна банка (ЕЦБ) да се намеси, изкупувайки испански облигации.

Защо настъпи рязка промяна

Каква е основната промяна, настъпила след срещата на върха преди малко повече от три седмици? Каква е причината лихвите да започнат да се повишават от деня, в който германският Бундестаг одобри помощта от 100 млрд. евро за страната и нестабилните й банки?

Има няколко опита да се намери обяснение на ситуацията. За неблагоприятното развитие са виновни най-вече автономните области. В понеделник се разбра, че две от 17-те автономни области ще трябва да обявят фалит (Във вторник и автономната област Каталуния, на която се падат 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, обяви, че проучва правителствен план, чрез който да й бъде помогнато да покрие тежкия си финансов график). Мурсия и Валенсия, които общо имат дял от 13 на сто от икономиката на Испания, имат нужда от 2.3 млрд. евро от държавния спасителен фонд. Той разполага с общо 18 млрд. евро за финансова подкрепа на областите. Едва когато средствата в него бъдат изчерпани, ще се прибегне до испанския бюджет – до този момент равнището на държавния дълг няма да бъде засегнато.

„Като цяло тази стъпка не е катастрофална“, посочва Андреас Шойерле, икономист на Dekabank. За тези проблеми обаче се знае от месеци. Дълговете на автономните области са 140 млрд. евро – 13% от испанския БВП или 20 на сто от общия държавен дълг.

„Съобщенията от Мурсия и Валенсия бяха предвидими“, отбелязва Кристиан Шулц, икономист от Berenberg Bank. Още през май Каталуния също отправи предупреждение. „Изненадващо би било сега някой инвеститор да се прави на изненадан от съобщенията от Мурсия и Валенсия“, допълва експертът.

Съобщенията за неплатежоспособност стават проблем, когато подтикнат трите международни рейтингови агенции да понижат още кредитния рейтинг на Мадрид. Рейтингът на Мадрид и без това е близо до степен „junk“ (боклук). „Когато се стигне до ниво „junk“, институционалните инвеститори са принудени да продават“, допълва Шулц. Едва тогава положението може да излезе от контрол.

Опасенията се засилват от икономическите резултати на страната. През второто тримесечие БВП се сви с 0.4% спрямо началото на годината, съобщи в понеделник централната банка.

„Като се замислиш, обаче новината не е толкова лоша“, заявява Шойерле. Всъщност, преди оповестяването на данните, експертите очакваха спад с 1.3 на сто на годишна база, а според данните на испанската централна банка БВП се е свил с 0.1 % спрямо пролетта на 2011 г.

Опасност в бъдеще

Икономическите проблеми създават опасност по-скоро в дългосрочен план. Чрез мерките за консолидиране, приети преди около две седмици, икономическото положение ще се подобри. Това обаче не може да бъде причината за силния скок на лихвите.

Кризата ескалира, защото намаля способността на пазарите да преценяват ситуациите. „Оценките за рисковете, свързани с Испания, са преувеличени“, твърди Андреас Реес, икономист на Unicredit. Страната постоянно въвежда реформи и икономии. Пазарите обаче не уважават това, а изглежда, са се концентрирали силно върху  краткосрочните негативни перспективи“, отбелязва експертът.

По този начин се засилва натискът върху правителствата и централните банки да успокояват пазарите. Европейската политика би могла да изпрати сигнал, че усеща нуждата от помощ на Европейския фонд за финансова стабилност. „Последно средство остава ЕЦБ“, допълва Шулц. ЕЦБ ще заседава едва след две седмици. Тогава би могла да понижи лихвите, отново да влее ликвидни средства в банките или отново директно да купи испански облигации.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.