Румъния – бойкотът няма да спаси демокрацията

в. Ромъния либера

Траян Бъсеску. Снимка: ромфакс

В понеделник вечерта Траян Бъсеску отново се превърна в обикновен смъртен. Избраният от румънците президент, този, който се бореше за правовата държава, независимостта на правосъдието и европейските ценности, стана обикновен политик, който, като много други, се бори да запази стола си. Дали бойкотът на един референдум е единственото решение за спасяването на демокрацията?

Отстраняването на президента заради по-скоро измислени причини представляваше атака срещу демокрацията, която предизвика безпокойството както на европейските институции, така и на голяма част от населението на Румъния. В тези условия апелът, отправен от Траян Бъсеску, чрез който призоваваше на вот всички онези, които смятат, че управляващият Социал-либерален съюз (СЛС) е извършил злоупотреба, беше възможно най-легитимен. Макар че по този начин, като се имат предвид предвид сондажите, изглеждаше, че президентът подготвя по-скоро своето (зрелищно) самоубийство, отколкото политическото си оцеляване.

Освен това, тази тактика много добре пасва на профила на Траян Бъсеску – един политик, склонен да се хване гуша за гуша с целия свят, за да наложи гледната си точка, дори когато привидно шансовете са на страната на противниците му. Дори да се върнеше в президентския дворец Котрочени благодарение на отсъствието, а не на вота на гражданите, Бъсеску щеше да може да даде отново тласък на кариерата си. Куражът понякога прави чудеса дори и в политиката.

Признавам, че се възхищавах на Бъсеску за взетото решение, въпреки факта, че много от приближените на президента и някои лидери на опозиционната Демократично-либерална партия (ДЛП) казаха веднага след отстраняването му, че най-сигурният вариант е референдумът да бъде направен невалиден чрез неучастие.

В понеделник вечерта в емисията на Роберт Турческу в телевизия Б1 Траян Бъсеску обаче избра да разруши имиджа си на борец срещу Системата (който му донесе два мандата) и ни каза открито, че би предпочел „победа на зелената маса“, която довчера презираше. „Само вол би упорствал“, обясни Бъсеску промяната в отношението си, позовавайки се на подозрения (може би основателни), че СЛС подготвя масови измами, чрез които да увеличи изкуствено броя на участниците във вота. Тази промяна на подхода обаче би оставила у много хора горчив вкус.

Първите, които може да се почувстват обидени, са тези, които повярваха в призива на президента и решиха да отидат да гласуват на 29 юли, макар много от тях да са на почивка, за да санкционират по този начин жалката акция на СЛС. По този повод бихме разбрали колко от румънците имат доверие в европейските институции – които издърпаха ушите на лидерите на СЛС заради действията им, колко от румънците все още вярват в правовата държава – която беше сериозно разклатена през последните дни от същите тези лидери на СЛС, и колко са по-скоро склонни да дадат ухо на обясненията на Понта и Антонеску.

Също толкова обидени от решението за бойкот на референдума може да се почувстват обаче и онези, които искат да отидат до урните и да гласуват за ОТСТРАНЯВАНЕТО на президента. Демокрацията предполага справедлива и честна борба, в която по правило печели този, който получи най-много гласове. Следователно Бъсеску внушава ясно на противниците си: „Няма значение колко много сте, защото вашият вот така или иначе няма да се зачете, ако ние направим референдума невалиден!“ Да, истина е, че това отношение идва в контекста, в който тези, които първи действаха некоректно, са именно лидерите на СЛС. Има ли обаче право Траян Бъсеску, президентът на всички румънци, да си отмъщава на една голяма част от населението за низостта на някои политици от Социалдемократическата и Национално-либералната партия?

Призивът за бойкот на референдума може да крие и някои дребнави сметки. Тъй като и без това много румънци няма да отидат да гласуват, понеже не разбират, не ги интересува или не виждат никакъв залог в този референдум, Бъсеску ще може да ги смеси със собствените си поддръжници. „Не гласуваха за отстраняването, значи са на моя страна!“

Въпреки призива, отправен както от президента, така и от ДЛП, за бойкотиране на референдума, румънците би трябвало все пак да изкажат гледната си точка на 29 юли. Колкото са повече, толкова по-добре, защото от този момент реалният залог вече не е отстраняването на президента. Хората трябва да покажат на 29 юли, че знаят и искат да упражнят едно свое фундаментално и демократично право. Независимо от интересите на един политик или друг и дори независимо от разходите.

П.С. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу публично изрази загрижеността си за демокрацията в Румъния. Какво би трябвало да разберат румънците, които имат доверие в европейските институции, от отношението на Барозу? Че на 29 юли трябва да отидат да пият бира, оставяйки „другите“ да се занимават с референдума? Едва ли.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.