Токът от „Козлодуй“ е 2 цента, от „Белене““ ще бъде поне 11 цента. Една от двете АЕЦ е излишна

Илиян Василев. Снимка: Личен архив

Mного е важно тези редове да бъдат прочетени от хората, които са подписали или мислят да подпишат подписката за референдум за АЕЦ „Белене“. Очевидно определени партии търсят обединяваща предизборна кауза в маскирания зад референдум за българската ядрена енергетика казус за продължаване на АЕЦ „Белене“. Някой е преценил, че това е популярна теза и същевременно „слабо“ място на управляващите. Незнайно защо дясната опозиция мълчи. Не искам да коментирам партийнополитическите аспекти – не са моето форте. Само ще кажа, че българската ядрена енергетика не само има бъдеще без АЕЦ „Белене“ – но и пряко зависи от навременното спиране на този проект.

Преждевременното изграждане на скъпо струваща и без гарантиран пазар ядрена мощност, точно както стана със спекулативното форсиране на зелената енергия, може да вкара България в гръцки сценарий, но и да компрометира каузата на българската ядрена енергетика до степен бъдещите правителства да нямат алтернатива, освен да я закрият или ограничат.

Така, както някои прекалено „горещи“ привърженици на зелената енергия, съвсем не водени от идеализъм, бяха на път да я компрометират тотално. Прекалено къс е хоризонтът на мислене на мнозина текущи лидери, които подкрепят подписката.

Основната теза, която се извежда в редица заглавия, е, че спирането на АЕЦ „Белене“ е първопричина за нарастване на цената на тока, с внушението, че ядрените централи винаги правят евтин ток. Това, че електрическият ток от АЕЦ „Козлодуй“ е най-евтин, няма никакво отношение към цената на бъдещия електрически ток от АЕЦ „Белене“. В единия случай е малко над 2 цента, в другия никой не знае, но няма да бъде под 11 евроцента.

Поради различни фактори, не на последно място, „социалния патос“ на ДКЕВР в съчетание с рязко влошена икономическа и пазарна конюнктура – свиване на потреблението, неплатежоспособни потребители, извънредни инвестиционни разходи и разбира се, натрупаните лихви по дълга по неприключило строителство и т.н., НЕК не беше в състояние да погаси предсрочно този заем.

На всичко отгоре дълговата спирала заработи – влошените финансови показатели предизвикаха предсрочна изискуемост на кредита. От това пострада инвестиционният рейтинг, стана по-трудно и по-скъпо вземането на нови кредити, с които да се рефинансират и преструктурират старите задължения и да се финансира дейността на НЕК.

Забележете, основно поради заема за АЕЦ „Белене“, а не заради „зелената енергия“ или тецовете на „Мариците“ (нито една от тях няма промяна в цената) ДКЕВР нямаше друг ход, освен да поиска радикално повишаване на цената на тока, т.е. да поиска финансиране от потребителите. По-високите цени вдигат прогнозите за бъдещи приходи и гарантират инвестиционния рейтинг и финансовото оцеляване на компанията.

Помощта на БЕХ бе безалтернативна, тъй като всичко друго можеше да се тълкува като държавна помощ. На практика всички държавни енергийни дружества бяха мобилизирани, за да се предотврати неплатежоспособността на НЕК. Да, много от тях ще трябва да свият инвестиционните си програми именно поради „беленския“ ефект.

За да се разсрочи останалата част до 250 млн. евро, НЕК трябваше да плати 55 млн. евро, от които БЕХ отпусна 50 млн., а 5 млн. даде НЕК от собствени средства. За подписалите подписката за референдума е полезно да знаят, че освен с този „беленски“ заем над НЕК „висят“ неуточнени финансови претенции във връзка с договорите по изготвяне на оборудване с дълъг срок на действие, което със сигурност ще наложи някакви допълнителни дългови провизии в бюджета за следващата година.

„Висят“ и нови разходи, пропуснати ползи или щети от субоптимално функциониране във връзка с отделянето на активите на ЕСО. Чрез „енергийния шлем“ беше ипотекирано бъдещето на българската енергетика в името на политическите амбиции на една шепа хора, голямата част от които пряко отговорни за финансови и икономически колапси през 90-те години.

Разликата е, че тогава „слабият“ премиер Виденов и вицепремиерът Кирил Цочев загубиха властта, но съхраниха достойнството си, като не отдадоха газопреносната мрежа на България. Нещо, за което ратуваха много от сегашните инициатори на подписката за референдум за „Белене“.

Поправката „Овчаров“ в дългосрочния договор за доставка на природен газ през 2006 г. сега изправя „Булгаргаз“ пред невъзможност да финансира закупуване на природен газ и нагнетяване на нужните количества в газохранилището Чирен, с което се покриват пикови потребления през зимата. Другата намеса „Овчаров“ чрез заема за АЕЦ „Белене“ изпрати НЕК „на въжетата“ във финансов нокдаун. И в двата случая крайните потърпевши са българските потребители.

Пряката демокрация е силен инструмент за публично управление, особено в страна, в която примерите за решения зад кадър изобилстват. Естественият въпрос е защо чак сега инициаторите на подписката и автори на енергийния шлем се сещат за предимствата на референдума? Да си спомняте някакво широко обсъждане, преди да се подпише енергийният шлем в един бар?!

Симпатизирам на прякото допитване, особено ако въпросът бъде коректно зададен:

„Съгласни ли сте да се построи АЕЦ „Белене“ с вашата лична семейна ефективна гаранция от 5000 евро?

Колко от подписалите се замислят, че чрез подписа си дават политически кредит на партии с аспирации към властта утре да поискат от тяхно име заем, гарантиран от всички българи?

Продължаването и довършването на проекта АЕЦ „Белене“ еднозначно означава нова национална катастрофа. Виждате какво става в Гърция, Румъния, Италия, Испания. Радетелите на АЕЦ „Белене“, които никога не са били изкушени от финансова логика, твърдят, че новите дългове щели да бъдат частен корпоративен дълг.

Това е дълбоко погрешно и невярно – защото общото равнище на публичния и частен външен дълг на България надвишава 90% от БВП на България и прибавянето на нови 11 милиарда евро ще го покачи над 120%, с което не само ще влезнем в гръцкия сценарий, но и ще задраскаме всичките лишения и усилия през последните 15 години.

Да не говорим, че спредовете по застраховките по българския дълг ще скочат, а заедно с това и всички лихви по кредити – независимо дали са потребителски, или корпоративни.

В „окото“ на глобална криза, в преддверието вероятно на най-острата й фаза – през есента на тази година – всички правителства, корпорации и граждани рязко ограничават разходите, влизат в кризисен режим на управление.

А у нас необременени от историческа памет и базисни истини за корпоративно и финансово управление политически лидери се стремят да сринат валутния борд, икономическата и финансова стабилност.

Политиците не носят никаква отговорност за своите решения – най-много да паднат от власт, но сметките им продължават да се плащат от следващите поколения. Както се казва, няма система, която може да ни спаси от собствената ни глупост, корист или егоизъм.

Като човек, „интимно“ запознат с проекта, не ме притесняват толкова отделни „случайни“ информационни утечки, че АЕЦ „Белене“ щяла да се реализира като частен проект, че за пореден път е намерен „сериозен“, предимно западен, инвеститор. Притеснява ме, че мнозина решиха, че новата ядрена мощност е престанала да бъде източник на нестабилност и опасност за развитието на България.

Заблудата, че проектът е приключил, е опасна и може да струва много.

АЕЦ „Белене“ не може да бъде построен или да се намери финансиране или пазар, независимо от желанията ни. Но още дълги години, тази отворена „рана“ ще ни обезкървява финансово, икономически, социално, политически и от нея ще се финансират корупцията, политическата поквара и престъпността.

Докато не бъде потърсена отговорност, ще страдат невинни, а ще печелят социални егоисти.

Оскар Уайлд казва, че егоизмът за егоистите не е начин на живот, а желание да учат другите как да живеят. Така и с нашите патриоти егоисти – душата си дават, но не своята, а душата на потребителите и данъкоплатците. Малко или почти нищо не се е променило от времето на Ботев.

Нека в тези трудни времена да разпростираме амбициите си в рамките на личните, групови и колективни възможности. Колкото по-скоро затворим страницата АЕЦ „Белене“, толкова по-добре.

–––––
* Авторът е експерт по енергийна сигурност и дипломат, бивш посланик в Москва

Мнението е публикувано в блога milom.blog.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.