Сланата на фанатичния ислям попарва свободен Тунис
Асошиейтед прес
Хиляди твърдолинейни мюсюлмани скандират лозунги против евреите. Нощем младежи вилнеят из градовете, протестирайки срещу „богохулното“ изкуство. Демонстрации на религиозни студенти се израждат в юмручни боеве и оскверняване на тунизийския национален флаг.
В люлката на Арабската пролет преходът от диктатура към демокрация до голяма степен беше по-безпроблемен, отколкото в съседните страни, защото тук нямаше жадни за власт военни или въоръжени милиции, които да пречат на процеса.
Но управлението на подкрепяната от светски сили ислямистка партия е изправено пред неочаквана заплаха – нарастващата дързост на свръхконсервативните мюсюлмани -салафистите, които искат да наложат на тази 10-милионна африканска страна строго управление по законите на исляма.
Смята се, че твърдолинейните салафисти са само няколко десетки хиляди. Но техните организирани и чести протести срещу това, което те смятат за поругаване на исляма, особено от страна на хора на изкуството, разтърсиха Тунис и успяха да мобилизират недоволните и гневни младежи много по-умело, отколкото светските опозиционни партии.
Експерти предупреждават, че евентуален икономически спад може да превърне тези изблици на гняв с религиозен оттенък в новия език на опозицията. Тунизийската икономика се сви с 2 процента за последната година и безработицата възлиза на 18 процента – при младите е и по-висока.
„Няма съмнение, че безработицата влошава положението“, каза Уилям Лорънс, представител за Северна Африка на международната неправителствена организация Международна кризисна група. „Те се присъединяват към салафизма, защото нямат към какво по-добро да се присъединят от социална, политическа и духовна гледна точка“.
В новите условия на свобода на словото салафистите агресивно нападат свободно изразеното мнение на тези, които според тях обиждат исляма. Основната им мишена са творци, които са използвали демократичното въстание, за да поставят остри, често пъти провокативни въпроси за отношенията между религия и общество. Потисканото по време на режима на президента Зин ел Абидин Бен Али напрежение излиза на повърхността.
Филм, озаглавен „Нито Аллах, нито господар“, посветен на секуларизма и дело на режисьор атеист, излъчен по телевизията анимационен филм, в който Бог е изобразен като старец, и наскоро организирана изложба, засягаща религиозни теми – всичко това предизвика гнева на салафистите.
Изложбата „Пролетта на изкуствата“, организирана през юни в богатото предградие на столицата Тунис Ла Марса, стана причина за безредици, при които загина един човек и бяха ранени 100. Много от картините поставяха под въпрос ролята на религията в обществото, като някои от тях очевидно бяха насочени към салафистите. Имаше изображения на забулени жени, окачени на боксови круши, на забулени жени, затрупани с камъни, картини на демонични брадати лица.
Оглавяваното от ислямисти правителство реагираше предпазливо на салафистките демонстрации, съзнавайки, че те самите някога са били жертва на правителствени репресии и страхувайки се от още по-голямо радикализиране на салафистите.
Това стана причина правителството да бъде обвинявано от либералната и лявата опозиция, че е неспособно да опази стабилността, та дори и по-лошо – в съучастие в извършваното от екстремисти насилие.
За тунизийските власти борбата със салафистите се усложнява и от факта, че те не са обединени в ясно и единно движение, а по-скоро са разделени на различни групи, някои от които дори може да са манипулирани от светски настроени представители на стария режим. Именно в това е разликата с Египет, където салафистите си създадоха политически партии и участват в политическия живот.
Салафистите не изникнаха от нищото в следреволюционен Тунис. Движението се разви тихомълком при управлението на Бен Али, който активно репресираше умерените мюсюлмани от управляващата сега партия „Ан Нахда“ – продължители на присъщата за Тунис традиция на реформаторския ислям.
При управлението на Бен Али имамите се назначаваха от държавата и религиозните училища се затваряха. Много от хората, които бяха отритнати от официалната светска култура на френскоговорящия елит, се обърнаха към строгия салафистки ислям на Арабския полуостров.
„Те бяха повлияни от салафистките идеи, идващи от страните от Персийския залив и разпространявани от салафистките сателетни канали през 90-те години“, обясни Слахедин Джурши, тунизийски писател и правозащитник, изучавал обстойно ислямистките движения. „Те възприеха салафистките идеи като най-чистите в исляма“.
След падането на диктатурата те вече могат свободно да разпространяват посланията си до останалата част от страната.
Една от най-горещите точки беше университетът „Мануба“ близо до столицата, където консервативни студенти и техни съюзници организираха продължил месеци наред седящ протест заради ограниченията върху ислямските хиджаби и липсата на молитвени помещения в кампуса. Те се биха със светски настроени студенти и в един от случаите смъкнаха националния флаг на Тунис и вместо него издигнаха черно знаме, на което беше написано свидетелството на вярата („Няма друг Бог освен Аллах…“ – б.пр.)
„За нас ползата от свободата е да имаме послание и да го проповядваме“, каза Билал Шауаши, брадат студент по теология, който нарича себе си последовател на салафисткия ислям и води часове по религия в местната джамия.
Реда Белхадж, който оглавява наскоро легализираната партия „Хизб ал Тахрир“ Партия на свободата , призоваваща за възстановяване на ислямския халифат, каза, че „Ан Нахда“ е предала страната, когато е отказала да наложи ислямското законодателство като правна основа за новата конституция.
Говорейки от скромния си офис в Стария град на столицата Тунис, той каза, че тунизийците копнеят за ислямска държава. „Хората искат исляма като решение, те искат шариата като система и режим“, каза той. „Ан Нахда заблуди общественото мнение“.
Белхадж се дистанцира от безредиците като тези през юни и подчертава, че партията му е против всякакво насилие. „Всички те са млади и необразовани и не разбират“, каза той за участниците в тези събития, намеквайки, че са били манипулирани да използват насилие, за да очернят ислямистите.
За светски настроения елит в Тунис салафистите въплъщават всичките му страхове, свързани с падането на диктатурата и възхода на ислямистките политици.
Проведен през май митинг на движението „Ансар аш Шариа“ или „Последователите на шариата“, предвождани от ветеран от битките срещу съветските войски в Афганистан, разтревожи доста тунизийци. Около 4000 салафисти се събраха пред почитаната като светиня главна джамия на град Кайруан, за да призоват за ислямска държава, да скандират лозунги за завладяване на евреите и да приветстват ораторите, призоваващи за ислямска държава.
Особено популярни бяха четирима маскирани мъже, които показваха движения от бойното изкуство „замактел“, нещо като ислямско кунгфу. Създателят му Мохамед Монсеф Уерги го доразвил през 16-те години, прекарани в затворите по времето на Бен Али.
Макар и щастлив, че е на свобода, той се отнася с пренебрежение към възприетата от Тунис демокрация: „Демокрацията е създадена от хора, не от мюсюлмани, преди времето на пророка Мохамед – ако демокрацията е толкова важна, защо не е описана в Корана?“
В много от случаите хората, които се присъединяват към салафистките демонстрации, може да са мотивирани не толкова от набожност, колкото от шанса да плячкосват или да изразят недоволството си от липсата на работа за младите. Някои от участвалите в юнските безредици нахлуха в магазини и нападнаха съдилища и полицейски участъци. Вътрешното министерство съобщи, че на някои са им плащали богати бизнесмени, верни на стария режим.
Насилието заради изложбата в Ла Марса изглежда е било провокирано от бивш член на партията на Бен Али, който е имал проблеми с галерията, нямащи нищо общо с изложбата.Той направил снимки на някои от по-провокативните картини и ги показал в близка джамия. Освен това ги качил на страница във Фейсбук – заедно с някои картини, които дори не са били в изложбата – със заглавия, заклеймяващи ги като богохулство.
Сами Брахим, познавач на ислямистките движения в Тунис и шеф на културен център, разположен в непосредствена близост до галерията в Ла Марса, очаква цялото салафистко движение постепенно да затихне, защото е привнесено от културата на страните от Персийския залив.
Тъй като се е развило при репресиите на Бен Али, каза той, в крайна сметка движението ще отслабне, защото вече има по-голямата свобода на изразяване и на идеите.
„Салафизмът все още няма смелостта да участва в политиката, тъй като от самото си начало това не е организирано движение и няма много добре разработени идеи“, каза Брахим. „Просто са нужни по-здравословен климат, реални свободи и относително успешна икономика и салафисткото движение в Тунис ще се маргинализира“.
БТА