Зуека: Искам да изиграя лош човек с добри очи

zuek.jpg„Петък ли записваме“?, пита Васил Василев – Зуека в студиото на предаването „Господари на ефира“. При температури около 40 градуса екипът подготвя последните предавания за месец юни. В студиото е по-горещо, отколкото навън, въпреки умората и жегата водещите не спират да се шегуват. Репетират анонсите няколко пъти, импровизират и се закачат с адреналинките, а екипът зад кадър се залива от смях. „Имам две добри неща от импровизацията – ще си ги включа“, уточнява Рачков. Зуека пък разказва виц за проститутка и данъците. „Хайде пак, че нямаше настроение на финала. Двама, трима, четирима – начало!“, чува се режисьорът на предаването. Актьорите пуфтят, Зуека набързо гаси цигарата, която пали при всяка пауза и записът започва.

– Винаги ли протичат така снимките на предаването – смях, закачки, на финала малко изнервено, но майтапите не спират?

– Ти сама видя как протичат, трудно, а в жегите се работи още по-трудно. Но въпреки всичко се забавляваме, дори и от най-малките неща. По 12-14 часа на ден, вярно че е веднъж в седмицата, но е здраво. За ден правим 5 предавания. Като едно от предаванията е на живо – това в понеделник.

– Имаше ли колебания, когато ти предложиха да станеш водещ на „Господари на ефира“?

– Маги (б. а. – Магърдич Халваджиян, който е продуцент на „Господари на ефира“) се обади първо на мен и на Малин преди 4 години и половина и каза: „Мислим да почнем едно предаване по италиански лиценз, в което ти и Малинко да сте водещи“. Аз тогава снимах с Иван Ничев в „Пътуване към Йерусалим“ и бях зает. Маги ми обясни по телефона за какво става въпрос. След това за около 3 дни един екип от 9 човека, успяхме да съберем гафове за предаване от около час, което да представим на Нова телевизия.
Колебания не съм имал, защото това е предаване, в което съм водещ-коментатор. Винаги имам думата, аз държа на личното ми мнение. Вече не съм на 20 години, за да говоря всичко, което ми напишат.

– Имали ли сте спорове със сценаристите?

– Уха, (смее се) всяка седмица. Всеки петък имаме така нареченото „четене“. Това е редакция – петте предавания за седмицата ги разиграваме „на сухо“. Сядаме на една маса със сценаристите, те ни пускат монтираните гафове, ние четем сценариите и тогава коментираме.

– Значи гледате гафовете, а не рецитирате заучен текста към тях?

– Точно така, гледаме ги. Много рядко не ги гледаме, когато сме заети или се случи нещо извънредно.

– Какъв си повече в това – актьор или водещ?

– Актьор. Воденето е част от актьорската професия.

– Каква е разликата когато играеш в телевизията, в театъра и киното?

– Да, много е различно. Театърът е прекрасно нещо, защото там не може да се замени живия контакт с нищо. Не може да се сравни с киното или телевизията. Живият контакт е нещото, което ме зарежда за дни напред. Театърът ми дава по-голямата дълбочина. Киното е онова, към което съм се стремил цял живот. Там средствата са много по-различни от театралните. Обичам киното. В киното има едно нещо, което се нарича „като в живота“, докато в телевизията например, където също заставаш пред камера, нещата са „както в телевизията“. Телевизията е между театъра и киното.
В киното се опитвам да правя всичко онова, което ми е интересно, като истински герой.

– Не каза за усещането в телевизията?

– Телевизията е комерсиално нещо. Тя е измислена да се печелят пари от нея. За съжаление телевизията е длъжна на зрителите и то не само българските канали. Защото тя може прекрасно да възпитава, с езика си, с начина си на поведение, с доброто, което би трябвало да излиза от телевизионния екран. За съжаление телевизията е тръгнала към насилието, към онова, което по-лесно се снима, където не ти трябват скъпо платени актьори, а едни момчета, които се бият.
Що се отнася до шоу програмите…

– У нас по-популярни сега са риалити програмите.

– О да, те са измислени да печелят пари. И в България случаят е такъв, печелят се много пари.

– Харесваш ли някое от риалитата, които се извъртяха в българския ефир?

– Какво да кажа… има ли търсене, трябва да има и предлагане. Биг брадър показа, че аудиторията му е огромна, показаха го и други риалита – Мюзик Айдъл, Сървайвър, сега ще видим какво ще стане с „Пълна промяна“. Има публика и за това. Според мен обаче българинът не бива да гледа и да се интересува само от това. Или ако се гледат, трябва да е малко забава.

– Ти си започнал телевизионните си изяви с Ку-Ку, как попадна там?

– Нидал Алгафари ми се обади. Бях във втори курс във ВИТИЗ. Той ми се обади и каза: „Снимаме студентско предаване, искаш ли да снимаме две антиреклами?“ Едната беше против тютюнопушенето, другата – да се използват презервативи. Тогава бяха първите ми снимки – на „Кристал“. Тогава Камен Воденичаров водеше куклата на Ку-Ку. Редом с това беше разпределен в Бургаския куклен театър – тогава имаше разпределение, след завършването, и с Тончо прелитаха постоянно.
Един ден, когато бяха снимките на Ку-Ку, той не можа да дойде, а някой трябваше да движи куклата. И я хванах аз. Някак така тръгнаха нещата. С Камен първо се редувахме, после я хванах само аз.

– Липсва ли ти нещо от тези години?

– Това бяха други години. Да ми липсва нещо…

– Какво беше различното тогава?

– Ентусиазмът. Това е по-различното. Преди нямаше и конкуренция. Не че сега сме се избили от конкуренция. Но така или иначе тогава имаше един единствен канал, когато тръгна втора програма, беше събитие в България. Някак думата съревнование или конкуренция – ние не ги знаехме, не разбирахме какво значи това. И за хубаво, или за лошо се съревновавахме със самите себе си. Там се научихме на телевизия, там се срещахме с трудностите и ги преодолявахме, там изграждахме критериите си. Но наистина разликата е в ентусиазма. Тогава работехме за 15 лева на месец, излъчвахме 4 предавания в месеца – раздели ги на 15, колко излиза за едно предаване. Работехме на ентусиазъм и дълго време работехме така. След което навлязоха парите и стана друго.

– Имаш попадения и в музиката, имаш ли планове в тази сфера?

– (смее се) Неее, мисля, че аз ако се намеся в музиката ще я засегна, до такава степен ще я засегна, че бих я унищожил. Аз съм много зле в музикалните изпълнения. Едно време като пеехме в Ку-ку и Каналето беше като актьорско намигване към определен текст, изпълнен като песен.

– Наскоро тръгна „Шоуто на Канала“ с актьорите от Каналето.

– Да, гледах го, не искам да коментирам. Не искам да влияя на зрителите – всеки сам избира какво да гледа.

zuek2.jpg– Ентусиазмът се е изгубил, но забавляваш ли се от работата така, както преди?

– Аз наистина се забавлявам, доволен съм от живота си. Аз съм един щастлив човек – имам прекрасна дъщеря, прекрасна жена, имам прекрасни колеги, в театъра нещата ми вървят повече от добре – посетили сме над 250 фестивала, обиколили сме цял свят. Едва ли много хора, до 40-тата си година биха се похвалили с толкова много неща. За наградите да не говорим. Но умората е огромна. Аз понякога не разбирам какво ми говорят от умора. Както се казва да е жив и здрав Шаркът (б. а. – енергийна напитка)

– Как си почиваш?

– Тази година почивката ни ще бъде в Окинава, там ще бъдем с нашата дъщеря Девина. А иначе обичаме да ходим с Нина и Девина на СПА. По басейни – аз не обичам да плувам, но обичам да кисна в минерална топла вода. Подчертавам топла вода! Водата ме разтоварва. Обичам зверски масажите – да ме мачкотят, да ме мятат на ляво на дясно.

– Каза, че много си постигнал за всичките тези години, че си доволен, все пак нещо, което още не си осъществил има ли?

– Много неща (смее се). Ако сега кажа, че всичко съм направил – по-добре да си тегля ножа или да се обеся на първото дърво. Колкото повече напредвам с възрастта – да не забравяме, че съм на 42. Като казва Гогол : „Възраст, в която човек тепърва трябва да се замисли върху нещо стойностно“ (смее се). Освен „Дневникът на един луд“ – това ще е моята най-сериозна изява в театъра досега, искам да изиграя една сериозна роля в киното на лош човек. Искам да изиграя лош човек. Или пък лош човек с добри очи.

– Защо пък лош?

– В последно време това е много актуално явление не само в България, а в целия свят – добри хора, които правят много лоши неща. Понякога без да искат, понякога напълно съзнателно. Това е нещо, което мен ме вълнува. И това искам да изиграя. Освен това виждам промяна и в себе си – очите ми са започнали да стават други, аз самият вече не съм толкова жизнерадостен, колкото преди. Ентусиазмът не е същият – по друг начин се радвам… Уж съм си същият човек в главата, но нещата са мааалко по-други.

– Какво ти предстои в театъра?

– На 5 юли с Нина (б. а. – съпругата на Зуека) заминаваме с представлението „Каквото направи дядо“ по Андерсен за Тайван. Един прекрасен остров, където ще играем 8 представления на един огромен фестивал. След което отпрашваме за около 10 дни в Окинава – най-южната точка на Япония. Миналата година бяхме там, на същия фестивал, а тази година сме поканени като гости, защото миналата година не успяхме да видим нищо, само играхме. А това е прекрасно кътче от рая.

– А в киното?

– Вече завършихме снимките на една, мога да кажа европейска копродукция. Филмът ще се казва „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, тя е по книгата на Илия Троянов, който от 6 годишен живее в Германия. През 90-те години той написва тази книга, която става най-продаваната книга в Германия. Стефан Командарев е режисьор на филма. Той намери тази книга, прочете я. Ние сме много близки с него – аз съм му кум, и каза, че ще направи филм. Има няма 7 години, мина през страшни перипетии, над 13 поправки на сценария, но слава Богу филмът вече е заснет. Главната роля е на Мики Манойлович от „Ъндърграунд“, в другата главна роля е един немски актьор, който се казва Карло Любек, той е много нашумял в Германия. Аз имам много малка роля, но това няма значение. Христо Мутафчиев също играе, Ани Пападопопу.
Сега трябва да протича премиерата пък на един друг немски филм, който снимах в България – 13 сериен, казва се „Магна Аура“, по сценарий на Юрий Дачев, с немски режисьор – Ирина Попов. Голяма забава беше. Екипът кандидатства и за продължение, но ще видим.

Снимки: Булфото

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.