„Ню Йорк таймс“: Атентатът в Бургас е част от тайната война между Иран и Израел

в. Ню Йорк таймс

Автобус с израелски туристи беше взривен на летището в Бургас. Снимка: от тв екрана

Магнитна бомба избухна в дипломатически автомобил в Делхи. Полицията откри скривалище с експлозиви на голф игрище в кенийския град Момбаса. Петима израелски туристи и българският шофьор на техния автобус загинаха при атентат на летището в черноморския град Бургас.

Това са само част от близо дузина, както твърдят висши представители на израелското и американското разузнаване, заговори, оформящи гръбнака на продължаващото настъпление на Иран и Хизбула срещу Израел и съюзниците му в чужбина. На моменти обаче връзките са сякаш неуловими, тактиките – променливи, мишените са пръснати из цял свят – от Кавказ до Югоизточна Азия и Средиземно море.

„Това не е шпионски трилър със задължителната интрига, която читателят следи страница след страница“, казва Матю Левит, директор на програмата за борба с тероризма и по въпросите на разузнаването към вашингтонския Институт за близкоизточна политика. „Както Иран, така и Хизбула виреят добре на почвата на липсата на доказателства в разумни граници“, казва той.

Анализаторите твърдят, че сенчестата война, противопоставяща Израел на Иран и Хизбула, има повече общо със шпионските машинации на ЦРУ и КГБ от времето на Студената война, отколкото с жадната за публичност терористична кампания на Ал Кайда. Войната в сянка е връщане към идеята, че често пъти най-ефикасна е неясната, забулената в тайнственост атака.

„Искат нещата да са точно толкова неясни, че да не може да се каже категорично, че те са го извършили, да е посято съмнение, което затруднява Израел и САЩ да предприемат ответни действия“, казва Андрю Екзъм, старши гостуващ преподавател в Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон. Скритият конфликт е признак за „връщане към тъмното изкуство на Студената война“, допълва той.

След взрива в България и Иран, и Хизбула отрекоха да са замесени – почти толкова бързо, колкото израелският премиер Бенямин Нетаняху ги обвини. Американските и българските висши представители искаха преценката им да не добие публичност, но не го казаха открито. Малко бяха твърдите доказателства за това как или от кого са координирани заговорите.

Според висш правителствен служител, поискал да запази анонимност поради секретността на информацията, израелското разузнаване има доказателства за много телефонни разговори между Ливан и Бургас, проведени през двата месеца преди атентата, като три дни преди него контактите са станали по-интензивни.

От разузнаването не желаят да изнасят подробности за контраразузнавателната си дейност, както и нападателите не желаят да поемат отговорност. „Известно ни е кои са източниците в Ливан“, макар да не сме идентифицирали тези, които са в другия край – в България, каза анонимният висш служител. „Те не бива да знаят, че знаем (телефонните) номера в Ливан“.

Седмици след атентата българското разследване до голяма степен забуксува. Тамошните власти още не са идентифицирали атентатора, загинал при експлозията или неговите предполагаеми съучастници. Те се колебаят да обявят организацията Хизбула за отговорна, без да имат железни доказателства, предвид факта, че Европейският съюз така и не определи групировката като терористична организация.

Европейските съюзници очакват по-конкретни доказателства от увеличения обем разговори преди да предприемат стъпки срещу Хизбула. Те донякъде „се съмняват, че е била самата организация Хизбула, а не например Иран, който е използвал отделни лица, свързани в някаква степен с Хизбула“, казва висш представител на службите за сигурност в Германия.

Разследването в Делхи като че ли напредва, но и там дипломатическите и търговски връзки поставят Индия пред дилема. Иран е един от основните петролни доставчици на Индия, която се стреми да балансира в отношенията си с Иран, Израел и САЩ.

Индийската полиция издаде през март заповед за арест на трима ирански граждани във връзка с атентата в Делхи. Когато наскоро в. „Таймс ъв Индия“ обаче съобщи, че полицията е установила, че отговорни за него са иранските Революционни гвардейци, висшите представители незабавно отрекоха тази информация.

Няколко от заговорите бяха недообмислени и дори небрежно подготвени. В Тайланд заподозрените допуснаха взрив в собственото си укритие. Много други предполагаеми заговори се провалиха или бяха осуетени преди да бъдат осъществени. Това създаде у някои експерти впечатление, че атаките са планирани набързо, може би защото Иран и Хизбула се втурнаха да отвръщат след поредица от секретни нападения срещу иранската ядрена програма. Гражданската война в Сирия, която застрашава правителството на възлов ирански съюзник, може да е нов стимул за действие.

„Разглеждаме Иран и Хизбула като нещо монолитно, без да си даваме сметка, че там има вътрешно съперничество, разногласия, партизанщина, а тези неща придобиват значение, когато има външен натиск като сега“, казва Рашми Сингх, лектор в Центъра за изследване на тероризма и политическото насилие към университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия. „Случващото се в Сирия изостря всичко това повече от всякога“, подчертава тя.

Разпространеността на заговорите държи Израел нащрек. При атентати, извършвани в Африка, Европа, Южна Азия и Югоизточна Азия, играта е не толкова на котка и мишка, колкото на „откъде ще изскочи заекът“.

„Има някаква отчаяна амбиция за извършване на такива актове, те не са непременно добре подготвени“, казва висш израелски представител. „Дори когато биват осуетени, тези хора имат усещането, че са постигнали нещо. Имат нужда да демонстрират някакви резултати“, отбелязва той.

Анализаторите смятат, че засиленото планиране е свидетелство за нарастващия гняв в Техеран, след като международните санкции започнаха да дават резултат. Обикновеното отмъщение също би могло да е мотив, допускат те.

Хизбула се закани да отвърне на Израел за ликвидирането през 2008 година на Имад Мугние – бивш шеф по сигурността на групировката, убит с кола бомба в Сирия. Иран обвинява Израел за убийството на най-малко четирима ирански ядрени учени, някои – чрез магнитни бомби, прикачени към автомобилите им. Ефраим Халеви, бивш ръководител на Мосад, призна, че сенчестата война не се води само от едната страна, а „донякъде и от двете“. Той прави разграничение между „невинни жертви“ и „хора, които ви заплашват“.

Израелците смятат покушението срещу израелския генерален консул в Истанбул и убийството на саудитски дипломат в Карачи – и двете от май 2011 година – за начало на предприетата наскоро офанзива. САЩ обявиха, че са осуетили организиран миналата година с подкрепата на Иран заговор с помощта на мексиканска наркобанда за убийството на саудитския посланик във Вашингтон.

Интензивността на новото настъпление привлече вниманието през февруари, когато тактики, сходни с използваните при убийството на иранските ядрени учени, бяха приложени срещу израелци. Мотоциклетист спрял до автомобил на израелското посолство в Делхи и прикачил взривно устройство. При последвалата експлозия беше ранена съпругата на висш представител на израелската отбрана и още трима души. Всичките оцеляха.

Същия ден в грузинската столица Тбилиси шофьор на израелското посолство открил „нещо прикачено към колата с магнит“, разказа самият той пред грузинската телевизия „Реал ТВ“. Разследващите отцепиха района, докато сапьори обезвредят бомбата. Никой не пострада.

Ден по-късно експлозия разтърси жилищна сграда в Банкок. Един човек изгуби краката си при избухването на бомба, докато банкокската полиция се опитваше да го арестува. Втори човек беше задържан от полицията на банкокското летище Суварнабхуми, докато се опитвал да напусне страната. Трети заподозрян, издирван по случая, беше задържан в съседна Малайзия, където все още се бори да не бъде екстрадиран.

Според тайландската полиция тези трима заподозрени също готвели атентати с прикрепени с магнит взривни устройства срещу служители на израелското посолство. И тримата, а също още един мъж и една жена, издирвани по случай, са иранци.

Индийската полиция съобщи, че един от техните заподозрени „поддържал връзка“ със заподозрян в Тайланд. Израелски представители казват, че разполагат с разговори по клетъчни телефони и разменени есемеси между Тайланд, Индия и столицата на Азербайджан – Баку. През март службите за сигурност там обявиха, че са арестували 22-ма души, за които твърдят, че са наети от Иран да извършват терористични нападения срещу израелци, американци и други западни мишени.

Рони Бар-Он – председател на комисията по външни работи и отбрана в израелския парламент – каза, че е възможно Иран да изпраща оръжие, боеприпаси, технология и разузнавателна информация чрез дипломатическата поща. „Имаме неограничени ресурси, разполагаме с неограничено време“ да се занимаваме с тези и други заплахи, каза Бар-Он.

В средата на лятото, въпреки отърваването на косъм в Делхи, всички операции бяха осуетени или се провалиха. През юни във връзка с експлозивите, открити на голф игрището в Момбаса, в Найроби бяха арестувани двама иранци. През юли кипърската полиция арестува ливанец с шведски паспорт, заподозрян, че проучва самолети и автобуси, превозващи израелски туристи до средиземноморския остров.

Два-три дни по-късно строен млад мъж с голяма раница на гърба се смеси с група израелски туристи на летището в Бургас, докато те влачеха багажа си от терминала до чакащия ги автобус. Експлозията на скритата в раницата му бомба премахна всякакво усещане за непобедимост, което израелците може да са имали.

Това, че жертвите в България са по-скоро цивилни, отколкото дипломати или военни, не е непременно знак, че някой друг стои зад нападението. „Когато се провалиш, а времето минава, понякога сваляш летвата“, казва Левит.

Йорам Шуейтзър – старши изследовател в Института за изследвания на националната сигурност, смята, че отговорните за деянието са искали Израел да се конфронтира със съседите си. „Точно поради тази причина за Израел е най-добре да се придържа към политика на сдържаност и да реагира на всеки конкретен случай както сметне за необходимо, „с насочени операции и тайни акции“, казва Шуейтзър.

С други думи конфликтът може да продължи да се развива на тъмно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.