О, спорт, ти си мир!
Точно преди сто години, през 1912-а година, в литературния конкурс на Петата олимпиада първа награда печели „Ода за спорта“ на Жорж Хород и М. Ешбах… По-късно се оказва, че зад псевдонимите се крие самият Пиер дьо Кубертен.
Одата не може да се намери на български, пък и е прекалено дълга, за да може да я цитираме тук, но все пак да споменем как основателят на съвременното олимпийско движение вижда спорта: „О, Спорт, ти си красота!… Справедливост… Смелост… Чест… Радост… Прогрес…“
За да се стигне до цитираното от всички – „О, Спорт, ти си мир!“…
Нека погледнем сто години по-късно как българската газетна индустрия вижда спорта и олимпийското движение.
Красота? Разбира се? „Гаджето на Курек заголи цица“ – развява плейбойската снимка на красавицата „ТЕЛЕГРАФ“.
„ВСЕКИ ДЕН“ също се е прехласнал по красотата, която евентуално ще спаси ако не света, то поне волейболния ни отбор. „Жени налазиха волейболистите“. Все пак в редакцията очевидно гледат реално на нещата – не всички женоря стават за корица на мъжки списания – „Кикиморите мрънкат за билети и подаръци“…
А „ТРУД“ тържествено обявява: „Свършиха презервативите в селото“!
Радост? Каква ти радост – „Шарапова смени топките на Ноле“ – злорадства трудовата газета.
Чест? Хайде де! Победеният няма чест, няма достойнство, няма право на нищо – той просто трябва да си наляга парцалките! Като малко отмъщение за премазаните топки на Джокович „Серена премаза Маша на финала“ – коректно информира „ПРЕСА“. Става въпрос за тенис, ако не сте разбрали – аристократичен спорт според някои.
Справедливост? Няма справедливост в газетния ни спорт – нашите винаги са прецакани от съдиите, а противниците са гадни, подли и коварни! Отваряме „ВСЕКИ ДЕН“, за да научим, че „Зла индонезийка се пречка на Неделчева“. Мястото за заглавието не е стигнало, за да се вкарат всички епитети, но подзаглавието уточнява, че индонезийката не е просто зла, а „зла фурия“…
Мир? Последното, което е газетното отражение на олимпиадата, е мирът. „Треснахме с 3:0 домакините“ – тръби „ТЕЛЕГРАФ“ и добавя миролюбиво: „Капитанът Николов плаши Полша с псувни на 18 езика“.
Не се знае дали псувните са влезли в употреба, надяваме се, че не се е наложило, защото „Волейболистите прегазиха Полша“ – според човека на „24 ЧАСА“, изпратен да отразява игрите. „ТРУД“ също няма никакви проблеми с миролюбието – „Попиляхме с 3:1 „дружината“!
А „ВСЕКИ ДЕН“ направо хвърля всички пацифисти в музиката – „Сензация в Лондон, пречукахме Полша!“
Олимпиадата продължава и на следващите страници – „Потрошиха баба за жълти стотинки“…
Опа, грешка – това било на полицейската страничка на „ТЕЛЕГРАФ“… Макар че би могло да мине и на олимпийската – лексиката си е една и съща!
О, Спорт, що ти трябваше да акредитираш български газетари…