Щастливият живот на трафикантите на антики в Пакистан
Франс прес
Когато се оказал затънал в дългове преди 30 години, пакистанецът Заман Хан известно време мислел да се самоубие. Накрая предпочел да изравя и изнася нелегално антики – доходоносен трафик, който го превръща в милионер.
В началото ставало дума за обикновена семейна караница. Заплашен от братовчедите си след спор за земя, Заман трябвало да вземе на заем 1,7 милиона рупии около 15 000 евро , за да купи оръжие и муниции.
Но много бързо неговите кредитори започнали да си искат обратно дължимото. Изпаднал в депресия, задушен от данъците, Заман, както твърди, бил спасен благодарение на идея, подхвърлена му от негов приятел.
Последният го отвел на исторически обект в бившето царство Гандхара, простирало се из земите на днешния Източен Афганистан и Северозападен Пакистан между 100 и 1100 година от н. е. Заман и неговият приятел изравят 18 части от древни статуи, които продават после за около 2 милиона рупии 17 000 евро .
Две посещения на този обект и Хан прякор, който Заман използва подобно на останалите иманяри, с които разговаряхме събрал достатъчно пари, за да изплати дълговете си и да финансира продължаването на семейната война.
Тридесет години по-късно той е начело на доходоносния незаконен трафик на археологически съкровища, по-специално на гандхараски археологически съкровища, към Тайланд, Европа и Америка.
„Спечелих милиони рупии десетки хиляди евро благодарение на този бизнес“, разказва той, заобиколен от десетина въоръжени мъже в къщата си в Чарсада, на 130 километра от пакистанската столица Исламабад. Това е истинско богатство в една страна, в която средната основна заплата се върти около 10 000 рупии 87 евро .
Десет хиляди рупии – точно това е сумата, която дава Заман на местните полицаи, преди да започне да копае на даден обект в търсене на антики. После той им доплаща на ден по 1000 рупии.
След това Заман продава находките си на агенти от Пешавар, главния град в Северозападен Пакистан. „Те ги продават на свой ред на посредници, които ги изнасят в Тайланд“, разказва той. За да пуснат в обръщение стоките в Пакистан, трафикантите използват жени, защото полицаите не ги претърсват по принцип на контролните пунктове.
Друг трафикант на антики Раджа Джавед разказва, че е от 20 години в този бизнес и продава находките си в Пешавар, Тайланд и Япония. „Продал съм стотици предмети, струващи милиони рупии“, разказва той, докато стои във вилата си, разположена на няколко метра от музея в Таксила, прочут гандхараски обект близо до Исламабад.
Имението му, простиращо се на половин хектар, включва градини и няколко сгради. Върху главната от тях се издига купол, който напомня тези на гробниците на владетелите от моголската епоха 1526-1857 г. и на суфистите, обявени за светци.
„Продадох поне 20 големи статуи на буда между 40 и 80 килограма всяка една за 20 000 долара, посочва той. Според Джавед трафикът на антики не трябва да се смята за престъпление и правителството трябва да ги купува на пазарни цени.
Пакистанските закони забраняват по принцип преместването или продажбата на статуи, бижута, златни монети или други антики, дори и от частни лица, които ги намерят в дома си. „Те са собственост също на правителството“, посочва Мемудул Хасан, служител в Държавната археологическа служба.
„Всяко преместване или незаконна продажба се наказва с пет години затвор или с глоба до 500 000 рупии 4300 евро , а понякога и с двете наведнъж“, допълва той. Всички тези капани иманярите могат да избегнат, ако имат добри връзки.
„На пазара на бижута в Пешавар една монета се продава до 10 милиона рупии 87 000 евро според качеството, възрастта и типа“, обяснява главното лице за контакт на Джавед и на Хан в този град.
„Мога да ви намеря десетки ценни оригинали, но транспортът е по-сложно нещо“, обяснява той пред журналист на Франс прес, който му се представя като пакистанец, издирващ статуи на Буда за къщата си в Лондон.
Пакистанските митничари твърдят, че правят всичко по силите си, за да предотвратят този трафик, който според тях е под контрола на няколко души. „Цялата наша система е компютъризирана и случаите на корупция са редки“, уверява говорителят на митниците Рифат Кази.
Един от трафикантите бързо посочва имената на двамата пакистанци, притежаващи галерия в Тайланд и които могат следователно да помогнат за изнасянето на антики за тази страна.
В укрепеното си ранчо в околностите на столицата един от тях, брадат мъж с дълга риза в небесно син цвят и с бели шалварести панталони признава, че този занаят става все по-труден, но все още може да се упражнява.
„Когато се качвам на самолета, слагам антиките в ръчния си багаж. Преди човек можеше да ги сложи в багажното отделение, но сега всичко минава през скенер“, разказва той.
„Ако искате да купите нещо, може да се свържете със сина ми в Банкок. Ние имаме човек и в Лондон“, съветва той. „А ако от Пакистан нещата се усложнят, то помощ могат да окажат и афганистански трафиканти“, уверява трафикантът. „От 40 години се занимава с това и съм истински цар“, признава той.
БТА