„Пуси райът“, патриарх Кирил и срамът на руската църква

Франс прес

Надежда Толоконникова от групата Pussy Riot, обвинена от прокуратурата в „светотатство“. Снимка: от тв екрана

Непримиримостта на руската православна йерархия по случая „Пуси райът“ накърни имиджа на църквата в обществото и смути част от вярващите, включително свещеници, за които прошка за младите жени ще съответства повече на християнските ценности.

„Процесът „Пуси райът“ навреди на репутацията на църквата. Православната йерархия сгреши, като придаде толкова голямо значение на този случай и възприе непримирима позиция. Това превърна тези млади жени в мъченици“, заяви Владимир Ойвин от сайта Кредо.ру, специалист по религиозни въпроси.

Пет млади жени от групата „Пуси райът“ с качулки, китари и озвучаване, изтанцуваха и изпяха „пънк молитва“ през февруари в катедралата Христос Спасител в Москва, призовавайки Дева Мария да изгони Путин.

Патриарх Кирил определи действията им като светотатство. Говорителят на патриаршията Всеволод Чаплин заяви, че младите жени са извършили престъпление, по-лошо от убийство и трябва да бъдат наказани.

„Пуси райът“ коленичиха няколко пъти и се прекръстиха пред иконостаса, а мелодията на молитвата напомняше на религиозен псалм. Това бе достатъчно шокиращо за мнозина вярващи. Близо 70 процента от руското население казват, че са православни, но практикуващите вярващи не надвишават 5 – 7 процента, сочат различни проучвания.

22-годишната Надежда Толоконникова, 29-годишната Екатерина Самуцевич и 24-годишната Мария Альохина, бяха обвинени в хулиганство и подбуждане към религиозна омраза. Прокурорът поиска присъда от три години затвор, която се изтърпява в лагер. Трите подсъдими заявиха, че са искали да разобличат „тайното споразумение между църквата и държавата“ в Русия.

Десетки хиляди вярващи дойдоха да се молят на открито пред катедралата през април по призива на патриарха, за да „изчистят“ светотатството на младите жени. Според уважавания социологически институт Левада 47 процента от руснаците смятат, че осъждането на „Пуси райът“ на седем години лагер, максимално предвиденото наказание от закона в техния случай, ще е напълно оправдано.

Но мнозина не споделят това негативно отношение и го смятат за най-голямата грешка на църквата от 1901 г. „Срам е за църквата да праща хора в затвора. Църквата нарече постъпката им светотатство. Но истинското светотатство е да ги съдят от името на Христос. Християнската вяра е милосърдие и любов“, пише на сайта Грани.ру 74-годишният московски свещеник отец Вячеслав Виников в открита критика към патриаршията.

Преподавателят в Духовната академия отец Андрей Кураев, който е един от най-известните православни блогъри, също настоя за снизхождение, макар и да смята, че проявата на „Пуси райът“ в катедралата е отвратителна. „Църквата не трябва да се прави на прокурор и да иска сурови наказания“, заяви той за московския вестник „Новое Время“.

Стотина изявени руски творци, сред които режисьорът Андрей Кончаловски и писателите Людмила Улицкая и Борис Акунин, се обявиха в защита на „Пуси райът“. Те изразиха несъгласие с тежките обвинения срещу тях, със задържането им в ареста и с позицията на патриаршията.

Според вестник „Ведомости“ руската православна църква е на път да извърши „най-голямата си грешка от 1901 г.“, когато писателят Лев Толстой беше отлъчен от църквата. Според редица наблюдатели процесът срещу „Пуси райът“ поставя в неловко положение църквата и патриарха, който беше критикуван неведнъж през последните месеци.

Патриарх Кирил беше упрекнат, че публично подкрепи Владимир Путин на президентските избори през март и осъди протестното движение срещу Кремъл. Така той подсили усещането на голяма близост между църквата и държавата. Той стана и обект на критики след разкритията на медиите, че води луксозен живот, несъвместим с духовния идеал.

Кирил – патриархът на властта и лукса

Чудото с изчезналия часовник за 30 000 долара на патриарх Кирил. Снимка: нтв

Шейсет и пет годишният патриарх Кирил, който от 2009 г. оглавява Руската православна църква, която иска да играе важна роля в обществото, винаги е бил близък до властта, както през съветската епоха, така и при президента Владимир Путин.

След като 70 процента от руснаците се определят като православни християни, ще бъде ли способен новият глава на Църквата да бъде посредник между властта и руснаците, питаше се вестник „Ведомости“ в деня на избирането му.

Изглежда, че патриарх Кирил не е избрал точно този път. Той показа, че възнамерява да се възползва от тесните си връзки с Кремъл, критикувайки демонстрациите на опозицията, които зачестиха в Русия от миналия декември, подкрепяйки Владимир Путин преди президентските избори на 4 март, които Путин спечели.

Патриархът продължава политиката на предшественика си, който се възползваше от близостта си с властите, за да засили позицията на Църквата в обществото: възстановени бяха манастири и църкви, въведено бе обучение по религия в учебните заведения, свещеници вече има и във военните поделения.

Син и внук на свещеник, младият Владимир Гундяев влиза в семинарията през 1965 г. след период на интензивни преследвания срещу Църквата от съветския лидер Никита Хрушчов.

През 1969 г. той става монах и две години по-късно, когато е само на 25 години, е назначен за представител на Московската патриаршия в Икуменическия съвет на църквите в Женева. Този пост се заема от хора, които се ползват с голямо политическо доверие, тъй като представителите на Патриаршията често е трябвало да отричат обвиненията на Запада за религиозни преследвания в СССР и да защитават официалното становище на Кремъл.

Ректор на Духовната академия в Ленинград (днес Санкт-Петербург) в продължение на десет години, Кирил става през 1976 г. митрополит Смоленски, а през 1988 г. – на Калининград, преди да оглави отдела по външни отношения на патриаршията (между 1989 г. и 2009 г.) при управлението на предшественика си Алексей Втори.

След като дълго време ръководи дипломацията на Патриаршията, Кирил познава добре трудните отношения с другите християнските изповедания и преди всичко с Ватикана. След като той оглавява Руската православна църква, повече от всякога става възможна евентуална среща с папата.

Репутацията на патриарх Кирил беше накърнена през последните месеци от няколко скандала.

Афишираната от него подкрепа за Владимир Путин предизвика негативни реакции, включително сред православните, както и непримиримата му позиция по случая с „Пуси райът“, трите млади жени, които изпяха „антипутинова пънк молитва“ в московската катедрала „Христос Спасител“, за да разкритикуват тесните връзки между Църквата и държавата. За постъпката си може да получат три години затвор.

През март руските медии разкриха, че патриархът притежава луксозен апартамент в Москва. Патриаршията разкритикува действията на журналистите, които според нея искали да дискредитират главата на Църквата.

Няколко дни по-късно Патриаршията бе принудена да признае, че на сайта й е била публикувана ретуширана снимка, за да не се вижда, че патриархът носи луксозен часовник. Фалшифицирането на снимката бе наречена „злополучна грешка“. На обработената снимка Кирил нямаше нищо на китката си, но отражението на часовника се виждаше върху лакираната маса, на която се е подпрял.

Това поднови полемиката в медиите и социалните мрежи за лукса, с който се заобикалят някои висши духовници, включително патриархът, вече критикуван в миналото за това, че носел часовник за над 30 000 евро.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.