Мост ще спасява от кризата Хърватия

Осерваторио Балкани е Кауказо

Външният дълг на Хърватия скочи на 47,4 милиарда евро. Към края на юни безработните бяха 17,3 процента от активното население. Европейската банка за възстановяване и развитие ЕБВР неотдавна понижи прогнозата си за растежа на хърватската икономика и посочи, че спадът през 2012 г. на хърватския БВП ще бъде 1,2 процента. Такава е икономическата картинка в Хърватия по-малко от година преди влизането й в ЕС.

Хърватският министър на финансите Славо Линич, който от началото на мандата си винаги е бил оптимист и обещаваше растеж на БВП през 2012 г. от 0,8 процента, сега признава, че има проблем с инвестициите и че ще е истински успех, ако Хърватия приключи годината с нулев растеж на икономиката.

За първи път откакто миналия декември взе властта лявоцентристкото правителство на Хърватия, ръководено от Зоран Миланович, обяви официално чрез гласа на министъра на финансите, че Хърватия може и да се нуждае от помощ от МВФ.

„Ще можем да платим нашите дългове само с нови дългове. Ако ни понижат рейтинга, МВФ може да бъде наш съюзник в преговорите за ангажиментите, които трябва спазваме“, поясни Линич.

Министърът на финансите формулира на висок глас безпокойството си в момент, когато неговият колега Мирандо Мърсич, министърът на труда, води тежки преговори със синдикатите от държавната администрация за премахване на някои права, предвидени в колективните трудови договори.

В празните държавни каси вече няма пари за тринайсета и четиринайсета заплата, за проценти за трудов стаж и за обезщетения при съкращение. Синдикатите обаче не отстъпват, заплашват със стачки и с улични протести.

Правителството смята, че тъй като пари няма, следователно е по-мъдро да се изгубят някои привилегии от добрите стари времена, отколкото да се орежат самите заплати на държавните чиновници. А изказването на министъра на финансите за евентуална помощ от МВФ някои в Хърватия възприеха като един вид заплаха, гласяща: „Ако дойде МВФ, тогава може би ще трябва да орежем и заплатите“.

През март Хърватия обяви увеличение на ДДС с 2 процента от 23 на 25 процента, но дори това непопулярно решение, което само влоши положението на най-бедните граждани, не успя да напълни празните държавни каси. През есента може да бъде въведен нов данък върху недвижимото имущество, докато министърът на финансите заговори и за вероятно въвеждане на данък за притежаване на оръжие.

Икономическите анализатори предупреждават, че увеличаването на данъците и въвеждането на нови данъци няма да реши проблема. Те твърдят, че растежът на икономиката се постига със създаването на нови работни места, с увеличаването на производството и на износа. Но на този фронт нещата не напредват дори с милиметър.

Правителството на Миланович си дава сметка, че сериозните инвестиции биха могли да подобрят икономическата картина на страната и ето защо изненадващо повдигна отново въпроса за моста над Пелешак – проект, срещу който водеше ожесточена борба доскоро.

Със своите 2400 метра дължина мостът трябва да свърже хърватския бряг с полуостров Пелешак. Така ще бъдат свързани двата края на брега, който в района на Неум е прекъснат за двайсетина километра от Босна и Херцеговина.

За Босна и Херцеговина тези 20 километра са единственият излаз на брега на Адриатическо море, но за хърватите са голям проблем, най-вече по време на туристическия сезон. Туристите, които от Сплит искат да продължат по хърватското крайбрежие на югоизток, са принудени да минават през Босна и Херцеговина.

С изграждането на моста този проблем ще бъде решен, защото пътят ще минава през полуострова и ще свърши на твърдата земя близо до Дубровник.

Мостът е стара идея. Първите работи по него започнаха през 2007 г. и чрез тях Хърватската демократична общност, която изгуби последните избори, се надяваше да привлече електората от най-крайната южна точка на страната. Но изграждането на моста, чиято стойност се оценява на 265 милиона евро, си остана блокирано и след изборите.

Миналата година ХДО отново по време на изборите използва идеята за моста за приличането на електората. Тогава опозицията от Социалдемократическата партия, която днес е в правителството, поведе битка срещу проекта, твърдейки, че мостът е много скъп и проектът е неуместен. Опозицията тогава добави, че съществуват по-икономични решения, като фериботна връзка.

През май правителството на Миланович разтрогна официално договорите за моста, но само два месеца след това започна да обмисля сериозно възможността за неговото изграждане. Идеята беше повдигната отново от министъра на външните работи Весна Пусич, която е убедена, че голяма част от моста около 85 процента може да бъде финансирана със средства на ЕС.

Министърът на икономиката и вицепремиерът Радмир Чачич междувременно обяви няколко големи инвестиционни проекта в енергийния сектор. Съвсем скоро би трябвало да започне работата по изграждането на трети блок в ТЕЦ „Пломин“ в Истрия – най-мащабната инвестиция от включените в програмата проекти на обща стойност 800 милиона евро.

Неотдавна Хърватия се договори с Република Сръбска за изграждането на водноелектрическата централа „Дубровник 2“, чиято цена ще бъде 170 милиона евро. Скоро ще започне и работата по модернизиране на летището в Загреб, където френският консорциум „Буиг Батиман ентернасионал“ и „Еропор дьо Пари мениджмънт“ трябва да получат тригодишна концесия и да инвестират 230 милиона евро.

Ако в скоро бъдеще тези инвестиции се осъществят, Хърватия догодина може най-накрая да излезе от рецесията, в която е затънала от четири дълги години. Европейската банка за възстановяване и развитие предвижда, че през 2013 г. икономиката на Хърватия може да бележи растеж от 1,5 процента. Тогава може действително страната да излезе от кризата. А дотогава на хърватите не им остава нищо друго освен да стискат зъби.

БТА