„Утро“: Убийствен ислямистки сценарий заплашва Русия
Утро.ру
Лятото е към края си. Наближава „есенната конфронтация“, обещана още през май от лидерите на протестния Блатен площад. Първата предвидена проява е „Маршът на милионите“, насрочен за 15 септември. Опозицията обаче засега няма ресурси, за да осигури тъй мащабна активност: креативната класа е малобройна, пък и нейният ентусиазъм понамаля.
Задачата да се разшири „базата“ на протеста чрез включване на други социални групи бе поставена в началото на лятото. При всичкото недоволство от редица действия на властта обаче няма да видим напредък в тази посока. Просто защото според мнозина в страната „тия са още по-лоши“. Но както знаем от известната песен, „който търси – винаги намира“.
Либералната част от опозицията се готви в момента за поредния рунд от говорилнята – „Белия форум“, насрочен за 17-19 август край Санкт Петербург, и разсъждава, че трябва „да търсим добри лица във всички слоеве от обществото“. Междувременно лидерът на Левия фронт Сергей Удалцов хвана бика за рогата.
В края на миналата седмица той посети Казан, където смайващо лесно намери общ език с представители на радикалния ислям и националисти от Съюза на татарската младеж „Азатлик“. В слово на неразрешен митинг в центъра на Казан Удалцов призова „татарската опозиция“ да участва в септемврийския „Марш на милионите“, а лидерът на „Азатлик“ Наил Набиулин прикани „опозицията с бели ленти“ (станали символ на акциите под наслов „За честни избори“ миналата зима, продължили през пролетта – б. р.) да подкрепи протестите в Република Татарстан.
Двамата се договориха – и Набиулин заяви, че „движението на белите ленти“ действа „за благото на татарския народ“. Последва пресконференция в хотел „Арт“; но щом Удалцов бе запитан „Как така? Вие сте ляв, а те призовават за създаване на ислямски халифат?“, той отвърна, че е „необходимо да бъдат сплотени всички опозиционни сили, съдействащи за отслабването на управляващия режим“. И добави, че „няма никакви предубеждения“, свързани с това.
Как да му възразиш? Врагът на моя враг е мой приятел и съюзник, а в организационен план татарските сдружения „Азатлик“ и „Хизб ут тахрир“ може да са доста полезни. „Азатлик“ се прочу като организатор на хилядна демонстрация в защита на Рамил Юнусов, имама на съборната джамия „Кул Шариф“. Това обединение вече гради връзки с аналогични формирования в други мюсюлмански републики и съвместно с башкортостанското движение „Кук буре“ осъди „геноцида на Москва над мюсюлманските народи в Русия“. А „Хизб ут тахрир“ разполага с мрежа от клетки, пръснати из цялото постсъветско пространство.
Но къде е Москва, а къде са Казан и Уфа? И как би могла мобилизацията на радикалните ислямисти да се отрази на есенното настъпление в столицата? Да не би всички те да дойдат в Москва? Едва ли; а и съставът на радикалната ислямска опозиция не е голям. Тя не е популярна нито в Татарстан, нито в Башкортостан, защото там живеят нормални хора, които при всичките си упреци към руската власт предпочитат да запазят статуквото, а не да осъмнат в ислямски халифат.
Обаче Удалцов повлече крак: демонстрира, че Блатният площад и радикалните мюсюлмани са готови заедно да ударят „путинската държава“, която според московски интелектуалци бездруго „виси на косъм“. Сигналът значи е даден; идва ред за идеята на някои горещи глави отпреди половин година – да бъдат изведени на столичните улици гастарбайтерите, а те отдавна са над три милиона в Москва и Московска област.
Няма да е много трудно, защото голяма част от гурбетчиите, прииждащи в Русия, се вливат в етническите диаспори (подсигуряващи и работа, и временен подслон) – оттам нататък ги наглеждат картелите, които дърпат конците на наркопласмента и други видове нелегален бизнес. В Русия, както е по цял свят, криминалните босове имат забележителни връзки в органите на реда и във висшите властови ешелони – съответно и огромно влияние върху елита на етническите диаспори.
Пъстрото етническо разнообразие в руските градове дава възможност на новодошли наркотърговци лесно да се смесват с тълпата, за да получат и храна, и покрив над главата, и помощ при нужда. В етническите диаспори из големите градове няма проблем да намериш хора, неспособни да откажат на „по-старите другари“. Без много приказки, срещу умерено заплащане те скланят да скътат временно стоката, да я предадат някому, да изпълняват и разни други поръчения. Някои влизат навътре в нещата и стават „професионалисти“, после въвличат в тях роднини и познати.
Землячествата – особено групите нелегални мигранти, отдавна са се превърнали в хранителна среда за наркомрежите и други криминални дейности. Оттук не следва, че наркобароните насърчават с нещо създаването на подобни диаспори; това обаче не е изключено. През първите пет години от новия век в Москва бе регистрирано скокообразно нарастване на узбекската диаспора. След време научихме за промени в маршрутите за превоз на наркотици в полза на трафика през Узбекистан. Остана неясно дали това е случайно, но фактите говорят сами.
Отвреме навреме на границата се конфискуват големи пратки хероин, но каналите, през които минава той, за да се разтвори в Русия, остават в крайна сметка неизвестни. Защото в търговията на малки партиди и на дребно са замесени твърде много хора. По същия начин се „разтварят“ сред множеството и терористите, които получават помощ от уахабитските общности, разпръснати из Русия. Дори най-кротките, най-страхливите нямат смелост да откажат на „свои хора“. И е без значение дали им помагат от солидарност или за да не разгневят онези, които имат сила зад гърба си, а в ръцете си – оръжие.
Всичко това крепи още повече съзаклятническата „взаимопомощ“ в етническите общности и онези, които движат големите афери, могат без труд да задействат финансови и човешки ресурси в решаването на една или друга задача. Точно така стоят нещата в Ирак, Афганистан и някои латиноамерикански държави, където някой щраква с пръсти – и улиците се изпълват с огромни тълпи агресивно настроени хора.
В началото на 90-те етническите диаспори няколко пъти демонстрираха мобилизационни способности в Москва: веднъж едва половин час след размирици с милицията на един пазар кръговата магистрала „Садовое колцо“ бе препречена от тълпа младежи. Подобни неща не са се случвали от доста години, но това не значи, че са невъзможни.
Стига да се разбереш с шефа на някой криминален холдинг, той ще смигне на лидерите на диаспорите, може и пари да им даде – и хората ще излязат на улицата. Ще излязат дори онези, които изобщо не схващат целта на занятието. Ще излязат просто защото няма никакъв начин да откажат на „своите хора“.
Точно така се формираха революционни коалиции в началото на „арабската пролет“: демократи и либерали дават тон по трибуните, а „Мюсюлманските братя“ осигуряват масовката. И взаимното разбирателство, очертало се между лидера на Левия фронт и радикалната ислямска опозиция в Татарстан, е първата стъпка към осъществяване на подобен сценарий в Русия.
БТА