Албания: Пуснете ни да влезем!

Прес юръп

Село Кониспол се състои от няколко десетки къщи, разпръснати по зелените хълмове. За шепа евро човек може да прекара нощта почти във всяка една от тях. За шепа пари човек може и да бъде отведен до другата страна на границата, която е на един хвърлей разстояние, защото по-малко от два километра разделят Кониспол от Гърция.

Но стигането до Кониспол не е шега работа. Албания се бори със зъби и нокти ЕС да й предостави официален статут на кандидатка за европейско членство. Но сред непоклатимите условия за това са тя да направи по-сигурни границите си, смятани за Алихесовата пета на целия ЕС. Така че на десетина километра преди Кониспол има контролни постове на армията и на полицията.

Полицията в Гирокастра, централния град на едноименната албанска префектура, в последно време забеляза, че гърците изобщо не се стараят да хващат незаконни имигранти.

„В последно време от гръцка страна напрежението намаля доста“, казва местен полицай. „Не знам дали това е някаква стратегия или просто всеобщо оставяне на нещата на самотек, но от парламентарните избори още от тези през май гърците сякаш напълно престанаха да пазят границата си“, допълва той.

Тези дни в Албания преговорите за членство в ЕС са главната тема на политическите разговори. И има защо. През ноември Брюксел ще каже дали страната е готова, за да бъде официално обявена за кандидат.

„Шансовете ни са малки“, жалва се Герги Еребара, репортер за в. „Шкип“. „Демократическата партия на Албания, която е на власт, е превърнала ЕС във фиктивна цел, тоест цел, която трябва да се преследва, но не и да се постига, защото тогава трябва да сложим край на корупцията и на много негласни уговорки на местно ниво. А до ноември нищо подобно не може да се случи“, допълва той.

Еди Рама, бившият кмет на Тирана, който днес е начело на Албанската социалистическа партия, главната опозиционна сила, не пести думите си.

„Целият ЕС видя как премиерът Сали Бериша фалшифицира изборите, първо парламентарните, а после и тези за местни органи на властта“, казва той.

Социалистите не престават да обвиняват партията на Бериша, че е прибягнала до измами, за да предизвика поражението им по време на парламентарните избори през 2009 г. Месеци наред след това социалистите бойкотираха работата на парламента.

През януари 2011 г., когато опозиционните партии организираха голям протест срещу правителството, силите за сигурност стреляха по множеството и убиха трима демонстранти. Четвърти беше смъртно ранен.

„Към този момент никой не е понесъл отговорност за случилото се. Как една страна, в която се случват подобни неща, може да мисли за членство в ЕС“, пита Еди Рама.

Журналистът Еребара признава, че Сали Бериша е много хитър политик. „Той е изключително силен, когато трябва да се отклони вниманието на обществото от истинските проблеми, като например по време на проекта за Гей парада“, посочва той.

Сексуалните малцинства вече бяха предмет на голям дебат в Албания през 2009 г. По това време Бериша стигна отвъд позицията на собствения си електорат, но също и на други страни от ЕС, като обяви, че ще защити узаконяването на хомосексуалните бракове. Тогава общественото мнение буквално се взриви, но тъй като Бериша е начело на консервативна партия, която симпатизира на мюсюлманските организации, никой не му се противопостави.

Тази година, когато асоциацията Розово посолство обяви, че ще организира първия Гей парад в Тирана, всички очакваха да чуят какво ще каже премиерът.

„Журналистите, както правят всеки път, започнаха да търсят противници на проявата и ги намериха в лицето на заместник-министъра на отбраната, който заяви, че трябва да се сритат всички гейове отзад“, казва журналистът Еребара.

Тогава САЩ и ЕС призоваха Албания да спазва правата на хомосексуалистите и дебатът се съсредоточи върху тази тема, далеч от въпросите за европейско членство, припомня репортерът. В крайна сметка от страх за сигурността на участниците Розово посолство реши да отложи Гей парада.

Трябва да признаем, че ентусиазмът на албанците по отношение на ЕС е несравним. В Турция подкрепата за ЕС едва превишава летвата от 50 процента. В Сърбия тя рязко намаля, докато страната откупи статута си за кандидат за членство, като предаде на Международния трибунал в Хага сърбите, заподозрени във военни престъпления – Милошевич, Караджич и Младич. Дори Хърватия, следващата страна, която ще се присъедини към ЕС, е по-евроскептична от Албания.

„Подкрепата за еврочленството в ЕС години наред е 97-98 процента в Албания. В цялата история на ЕС нито една страна не е демонстрирала подобна подкрепа. В Албания дори най-стриктните мюсюлмани са проевропейски настроени в сравнение с Турция например“, казва Еребара.

Но за какво е този ентусиазъм, ако преговорите не напредват?

„Албания се надява да влезе в ЕС на вересия“, казва европейски дипломат. „Албания влезе в НАТО, въпреки че не беше изпълнила условията. Но алиансът сметна, че стратегическата позиция на Албания оправдава затварянето на очите. Този път не мисля, че номерът ще мине. Албания все още е много далеч от европейските стандарти. А с кризата в Гърция, Европа стана по-взискателна.

ЕС ще направи жестове, това е сигурно. Днес например албанците вече нямат нужда от визи, за да пътуват в Шенгенската зона. Те имат също така много добро търговско споразумение с Европа. Но докато правителството не започне действително да реформира страната, няма да стане въпрос за започване на преговори за присъединяване“, допълва дипломатът.

А иначе в Кониспол животът угасва след 20 ч. Кандидатите за незаконна имиграция си лягат още по-рано. Повечето от тях трябва да станат на следващия ден в 4 ч. сутринта. Те получават стандартна за местните хотели закуска – варени яйца, домат, хлебче с мармалад, кафе и после поемат за Игуменица в северозападна Гърция , където трябва да стигнат вечерта.

Онези, които не могат да заспят, се застояват в кафенето в центъра на селото. Като например Изет Гури, който е на 17 години и който преминава границата всеки ден, за да боядисва кораби в близко до Албания гръцко пристанище.

В кафенето е и Йован, албанец, който има гръцко гадже, за което се надява да се ожени, за да получи гръцки паспорт. Според Йован с настъпването на кризата в Гърция ненавистта на гърците към албанците е била заменена от уважение.

„Допреди година родителите на годеницата ми се притесняваха, че тя има албанско гадже. Те отказваха да се срещат с мен. А сега ме канят на вечеря и ме питат дали могат да ми помогнат по някакъв начин. На какво се дължи тази промяна? Дават си сметка, че няма да се оправят без албанската работна ръка“, разказва Йован.

„Ние сме единствените, които могат да спасят Гърция“, допълва Изет Гури. „Виждате ли, бъдещето на целия ЕС е в ръцете ни, но вие, банда мръсници, не ни пускате да влезем в него“, добавя той.

БТА

* Статията е препечатка от в. „Газета виборча“, в който работи авторът.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.