Страх от руската мечка държи Финландия в еврозоната

в. Дейли телеграф

Евроскептиците в Германия тайно се надяват, че Финландия ще стане първата страна кредитор, която, отвратена, ще напусне с гръм и трясък валутния съюз, разчиствайки пътя и други да я последват.

След като финландците нарушат табуто, за Германия би било по-лесно да се измъкне от ескалиращата национална катастрофа, без да си навлича унищожителни критики в цяла Европа – или поне така се твърди.

„Ние не можем да повлечем крак, но финландците могат“, заяви Ханс-Олаф Хенкел, бивш председател на германската Федерация на индустриалците. Политическите елити в Берлин са ограничени от благородното си, макар и погрешно насочено чувство за морален дълг към еврото. Те не могат да съберат смелост да забият ножа.

Или както обяснява бившият управител на Бундесбанк Тило Сарацин, те се подчиняват на „чисто германския рефлекс, че ще получат окончателно опрощение за Холокоста и Втората световна война едва когато всички наши интереси, както и парите ни, се окажат в ръцете на Европа“.

Излизането на Финландия (Finnish Exit или FIXIT, както го наричат в Хелзинки) определено е правдоподобна хипотеза. Финландците не са в капана на някакъв дълг към мистична „Европа“. Те се присъединиха към ЕС едва през 1995 г., и то с масово недоволство.

„И Швеция, и Дания направиха референдум за еврото. И двете страни казаха „не“. На нас никой не ни разреши да гласуваме. Това беше грешка. Страната не е заключена в рамките на ритуалното съгласие“, заяви Тимо Сойни, лидер на партията Истински финландци.

Финландците се подчиниха на правилата на членството в ЕС с педантично внимание, докато други страни си играеха със системата. „Това е нашият лютерански морал, ако щете“, заяви външният министър Ерки Туомиоя.

Финландците бяха единствените, които трябваше да се справят с фискалните последствия от европейския валутен съюз в малките икономики, които не се вписват в цикличността на процесите. В апогея на икономическия бум през 2007 г. бюджетният излишък на Финландия достигна 5.3 на сто, докато Гърция отчете 6.5 на сто дефицит. Именно в това е ужасът на нещата, които се случиха впоследствие.

„Във Финландия стискането на ръце като символ на сключена сделка е необратимо. Ние смятахме, че сме сключили сделка, при която всяка страна ще се грижи за собствените си финанси само за да разберем по-късно, че сделката е нарушена“, заяви министърът на външната търговия и европейските въпроси Александър Стуб.

Финландците се справиха сами с налегналата ги в началото на 90-те години на миналия век икономическа депресия, когато Съветския съюз се сгромоляса и разкри уязвимостта на финландската банкова система. Икономиката се сви с 13 на сто. „МВФ започна да чука на задната ни врата. Безработицата достигна 18 на сто. Ние си казахме „никога повече“ и въпреки това ето ни днес наново попаднали в криза, предизвикана от грешките на някой друг“, добави Стуб.

За Истинските финландци, които спечелиха 19 на сто от гласовете на последните парламентарни избори – сегашното състояние е скандално. „Ние спасихме собствените си банки, а сега след всичките лъжи, неискреност и злоупотреби в Европа от нас искат да спасяваме и техните банки. Това е последната капка“, заяви Сойни.

Няма съмнение, че Финландия би се справила и сама. Тя е последната страна с непоклатим „ААА“ рейтинг в Евроландия с публичен дълг, равен на едва 51 на сто от брутния вътрешен продукт. Причината, поради която рейтинговата агенция „Мудис“ не сложи Финландия в списъка на страни с отрицателни перспективи заедно с Германия и Холандия, е липсата на кредити за страни от т. нар. Средиземноморски клуб (Португалия, Испания, Италия и Гърция), както и „относителната търговска изолация от еврозоната“.

Над две трети от износа на Финландия отива извън страни от еврозоната, предимно Русия, Швеция и САЩ. С други думи Финландия живее в различна икономическа вселена от основните държави в системата на европейския валутен съюз и затова оценките за нея от страна на международните рейтингови агенции са по-добри. Едва ли може да се намери по-вероятен кандидат за излизане от еврото.

Но над всичко това виси сянката на Русия на Владимир Путин – „една сила от 19-и век“, ако цитираме Робърт Кийгън, която веднъж вече размести границите на сведвоенна Европа, като атакува Грузия през 2008 г. и анексира Южна Осетия.

Председателят на генералния щаб на руските въоръжени сили Николай Макаров разви теорията през юни, когато нарече финландците „реваншисти“ и описа военните маневри на финландската армия в източните райони на самата Финландия като сходни с действията на Грузия спрямо Южна Осетия преди войната – т.е. като casus belli, повод за война.

Руснаците действат подчертано агресивно спрямо финландските увертюри към НАТО. Над финландците виси и сянката на Зимната война от 1940 г. – когато те загубиха ханзейския град Виипуири – и суровата битка срещу Сталин до 1944 г., както и всъщност компрометирания им суверенитет и медийната автоцензура за още половин век след края на войната.

„Членството в ЕС и в еврозоната бяха необходими, за да се отдалечим колкото е възможно повече от Москва. Това се отрази върху начина ни на мислене през последните 20 години“, заяви професор Тапио Раунио от Университета в Тампере. Стратегическият императив е Финландия да се вплете колкото е възможно по-дълбоко във всяка част на западната система.

Лидерът на Истинските финландци Тимо Сойни твърди, че еврото продължава да бъде „държавната религия“ на финландските елити. Техният авторитет като държавници е неразривно свързан с проекта за европейски валутен съюз. Повечето биха загинали в окопите, за да го защитят.

Напрежението все пак вече се усеща и във финландския парламент. „Нашите задължения продължават да растат и настроенията са близо до точката на кипене“, заяви външният министър.

Всяко следващо искане на ЕС за спасителни операции – независимо дали става дума да се отнеме на спасителния фонд, наречен Европейски стабилизационен механизъм, статута на предпочитан кредитор, или за пряка рекапитализация на испанските банки, или за изкупуване на испански и италиански дълг, както и условията за това – изисква отделно гласуване във финландския парламент.

Социалдемократите – които оставиха на Истинските финландци вота на работническата класа – видимо се колебаят. Техните министри почти всяка седмица подлагат на канонада от критики спасителните операции на ЕС, за да спасят собствените си позиции. Министърът на финансите Юта Урпилайнен заяви, че Финландия няма „да се придържа към еврото на всяка цена“, и след това бе изненадан, че светът е обърнал внимание на думите му.

Никой не знае къде е точката на пречупване. Миаперта Кумпула-Натри, председател на Висшия съвет по въпросите на Европа към финландския парламент, твърди, че границите, които страната си е определила за участие в спасителни мерки, са „неписани“, но намекна че става дума за 10 на сто от БВП.

Така че ще следим числата. Дали пистолетът ще бъде зареден в момента, в който предоставените от Финландия гаранции достигнат 19 милиарда евро? Стигнали ли сме вече до там?

Според мен Испания и Италия – заедно или поотделно – ще спечелят приза за предизвикване на отвращение в отношенията Север-Юг и ще дръпнат спусъка на развръзката. Затягането на фискалната политика с по 3 на сто от БВП всяка година, докато безработицата хвърчи нагоре, е несъвместимо с демокрацията – пък и като цяло с икономическата наука.

Все пак Финландия е отдавна пренебрегван елемент от тази сложна главоблъсканица. Глобалните инвеститори трябва да добавят „Хелсингин саномат“ към списъка на издания, които четат сутрин, заедно с гръцкия „Катимерини“ – ей така, за всеки случай.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.