“Тунгуският метеорит” падна преди 99 г., тайната му още не е разгадана

През 1908 година в Сибир експлодира огнена топка и унищожава над 2150 кв км гори. Инцидентът е известен като падането на “Тунгуския метеорит”, но все още не е ясно от какво точно е причинен. Снимка: Университет в Болоня

На 30 юни 1908 година огнена топка влиза в атмосферата на Земята и се взривява в небето на 5-10 км над затънтената руска планина Тунгуска в Сибир. Експлозията унищожава повече от 2150 кв. км гора и енергията й се равнява на 20 млн. тона TNT или 1000 атомни бомби от Хирошима. Тя била толкова мощна, че се отразила в небето над Лондон. Изследователите считат, че за чудото е виновен метеор, но досега от него не са намерени нито части, нито пък е открит кратер в земята. Астрономите все още се чудят дали става дума за астероид или комета, а ако разберат какво се е случило, ще могат по-добре да предвиждат потенциални бъдещи бедствия.

Сега италиански изследователи твърдят, че са намерили ключ към тайната на “Тунгуския метеорит”: това е дълбокото 50 метра езеро Чеко, което се намира само на 8 километра северозападно от епицентъра на разрушението. “Когато изследвахме дъното на езерото, на 10 метра под повърхността на земята засякохме сеизмични вълни, които се отразяваха от нещо,” каза Джузепе Лонго, физик в университета в Болоня (Италия) и съавтор на изследването. “Досега никой не го беше открил. Засега обаче със сигурност можем само да кажем, че формата на езерото е като кратер от сблъсък с кълбовиден предмет, летящ с ниска скорост.” Най-новите данни бяха публикувани последния брой на списание Terra Nova. Ако при следващата си експедиция екипът успее да намери доказателство за наличието на астероид или комета, когато изследва дъното на езерото, мистерията около инцидента в Тунгуска може да бъде разкрита.

На дъното на езерото Чеко в планината Тунгуска най-вероятно се крият отломки от падналия метеорит, които ще разбулят почти 100-годишната тайна. Снимка: Университет в Болоня

В експедиция през 1999 година екипът на Лонго дори не планирал да изследва езерото Чеко като евентуален кратер от сблъсъка с метеорита. Той по-скоро искал да намери метеоритен прах в утаечния слой под водата. Докато сканирали топографията на езерото с хидролокатор обаче те били поразени от конусовидната му форма, която била уникална и не се срещала при другите езера. “Експедициите през 60-те години стигнаха до заключението, че Чеко не е кратер, но технологиите им бяха ограничени,” обяснява Лонго. С появата на по-съвършените сонарни и компютърни технологии формата на езерото добила по-ясни очертания.

Екипът на Лонго отишъл по-далеч – те взели проби от дъното, от близо два метра дълбочина. Така над “хаотичните натрупвания” разкрили прясна утайка, подобна на кал. Въпреки това данните не били достатъчно доказателство за сблъсък с метеорит.

Триизмерно сонарно изображение на дъното на езерото Чеко. Учените считат, че формата му е резултат от сблъсък с метеорит. Снимка: Университет в Болоня

“За да разберем наистина дали това е кратер от сблъсък с нещо”, казва Лонго, “ ни трябват проби от 10 метра дълбочина в дъното.” Те трябва да се вземат от мястото, където екипът откри със сеизмичните си уреди “рефлектиращата” аномалия. Много е възможно мястото да е точно там, където е бил сблъсъкът със земята или където все още се намират частите от метеорита. Предметът, ако бъде открит такъв, може да бъде по-широк от девет метра в диаметър и да тежи почти 1700 тона.

Досега обясненията за инцидента в Тунгуска са най-разнообразни – от сблъсък с НЛО, до паднала черна дупка. Алън Харис, учен от Института за космически науки в Колорадо, казва, че проучванията на Лонго не са спекулация. “Бях впечатлен от работата им и не мисля, че данните могат да се отхвърлят с лека ръка,” казва той. “Лонго и екипът му са сред най-признатите капацитети за Тунгуска. Ще бъде вълнуващо, ако изровят части от метеор и най-накрая отговорят на въпроса дали това е било комета или астероид.”

Някои учени обаче нямат чак толкова доверие на Лонго. “От физиката е известно, че най-големите и заредени с енергия предмети проникват най-дълбоко,” казва Дейвид Морисън, астроном от НАСА. Той счита, че е невъзможно до земята да е достигнал само отломък от основната експлозия и да е образувал относително малък кратер, без да издълбае дълбок кратер. Харис също е съгласен, че физическите закони противоречат на обясненията на Лонго, но подобни събития – кратери от сблъсък с предмети – са документирани по цялата планета.

“През 1947 година руският метеорит Сикхоте-Алин създаде сто малки кратера,” казва Харис. “Някои бяха широки 20 метра.” В Полша също има местност, над която е експлодирал голям метеор и е създал няколко малки езера. Ако отломъкът се е движил достатъчно бавно, има много голяма вероятност Лонго да открие останки от метеорит.
Лонго ще се върне при езерото Чеко другото лято, в навечерието на стогодишнината от падането на “Тунгуския метеорит”.

“Работата ни е важна, защото ще разберем как космическите обекти се сблъскват със Земята и от какво са съставени,” казва италианският учен. “А това може да ни помогне да намерим начини да защитим планетата ни от бъдещи подобни сблъсъци.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.