Салафитите – най-опасните ислямисти

Тази пролет пътувах в люлката на арабските въстания – запуснат уличен ъгъл в Сиди Бузид, Тунис, където уличен продавач, залял се с разредител за боя, драсна клечката през декември 2010 г., която запали целия Близък изток. „Имаме много повече свободи, но много по-малко работни места“, оплака се уличен продавач на плодове на същия площад. Друг отбеляза, че Мохамед Буазизи – продавачът, който се самозапали – го е направил не защото искал да гласува в демократични избори, а защото тормозът от страна на местни служители го е лишил от препитание.

С разотиването на уличните търговци свършиха молитвите в бялата джамия от другата страна на улицата. Сред вярващите има салафити, ултраконсервативни сунити, които се стремят да дефинират новия ред според религиозни традиции от 7-и век вместо според земната реалност.

В продължение на години много салафити (салаф значи предшественик) са избягвали политиката и са подкрепяли автократи, стига да са мюсюлмани. През последните осем месеца обаче групи от вярващи в целия Близък изток прераснаха във влиятелни салафитски движения, които се възползват от разочарованието и безредието, характерни за преходите.

Нов Салафитски полумесец, простиращ се от монархиите в Персийския залив, през Леванта и до Северна Африка, е един от най-подценяваните и смущаващи вторични продукти на арабските бунтове. В различна степен тези пуритани-популисти навлизат в политическото пространство, някога заемано от джихадистки екстремисти, които сега са по-малко на мода. И двете групи са от фундаменталисти, които подкрепят нов ред по модела на ранния ислям. Салафитите не са задължително бойци, обаче. Мнозина се отричат от насилието.

В Тунис салафитите през май създадоха партията Фронт за реформи и поведоха протестите, в това число в Сиди Бузид. Те неколкократно нападаха това лято символи на новата свобода на словото, ограбиха арт галерия и забраниха на музиканти и политически комици суфити да излизат на сцената. Салафитите в Египет излязоха от сянката миналата година, набързо формираха партии и през януари спечелиха 25 процента от местата в парламента. Преди тях бяха само „Мюсюлмански братя“, които са създадени преди 84 години.

Салафитите са с все по-голямо влияние в сирийския бунт. Те имат партии или фракции в Алжир, Бахрейн, Кувейт, Либия, Йемен и сред палестинците. Те са само една част от бързо разрастващия се ислямски спектър. Разнообразието от ислямисти в началото на 21 век напомня за многото разновидности на социализма през 20-и век. Сега, както и тогава, някои ислямисти са по-опасни за западните интереси и ценности от други. Салафитите гледат с най-голяма антипатия на мнозинствата и правата на жените.

Общото между различните салафитски групи е вдъхновението и подкрепата от уахабитите – пуритански клон на сунизма от Саудитска Арабия. Не всички саудитци са уахабити. И не всички салафити са уахабити. Но всички уахабити по принцип са салафити. А много араби, особено които са извън рядко населения Залив, подозират уахабитите, че се опитват да превземат бъдещето, като помагат и насърчават новополитизираните салафити в района, както направиха преди 30 години чрез финансиране на медресета в Южна Азия, от които дойдоха афганистанските талибани.

Салафитите отиват още по-далеч в ограничаването на политическия и личния живот от по-големите и по-съвременни ислямистки партии, които спечелиха изборна победа в Египет, Тунис и Мароко от октомври насам. За повечето араби лозунгът е справедливост, както икономическа, така и политическа. За салафитите той включва също добродетел, която е неумолима и законна.

„Имате два избора – рай или адски огън“, уведоми ме шейх Мухамад ал Курди, след като бе избран в египетския парламент като член на салафитската партия Нур. Тя подкрепя половото разделение в училищата и на работното място, така че мъжете да могат да се концентрират, каза той. „Няма проблем вие да сте в стаята“, обясни той (авторът на статията е жена – бел.ред.). „Вие сте наш гост и знаем защо сте тук. Но вие сте една, а ние сме трима – и всички искаме да се оженим за вас“. Женитбата в случая може би е евфемизъм.

Други по-умерени ислямисти се опасяват от салафитския фактор. „Салафитите се опитват да ни провокират“, каза Рашид ал Гануши, основател на управляващата ислямистка партия в Тунис Ан Нахда. Двете ислямистки групи там сега са съперници. „Салафитите са против изготвяне на конституция. За тях това е Коранът“, измърмори Мерхезия Лабиди, заместник председател на Конституционното събрание на Тунис и член на Ан Нахда.

Салафитите задълбочават разделението между сунити и шиити и предизвикват шиитския полумесец – термин, измислен от йорданския крал Абдула през 2004 г. по време на иракската война, за да опише влиянието от шиитски Иран до съюзниците му в Ирак, Сирия и Ливан. Днес тези полумесеци съперници рискуват да превърнат страните в преход в бойни полета заради бъдещето на района.

Салафитите представляват болезнена дългосрочна главоблъсканица за Запада. Техните цели са най-антизападни от всички ислямистки партии. Те се опитват да вкарат както секуларисти, така и други ислямисти в невинаги целомъдреното минало.

Американската политика неотдавна преживя собственото си пробуждане след 60 години на подкрепа за автократични управници. САЩ избраха да прегърнат народната власт и изборната промяна в Тунис, Египет, Либия, Мароко и Йемен. Въпреки това Вашингтон продължава да подкрепя автократичните монархии в Залива като Саудитска Арабия и да толерира мъглявите им обещания за реформа, като дори обещава, че САЩ може да ги защити.

Външната политика трябва да нюансирана, независимо дали заради нужда от петрол или заради противопоставяне на заплахите от Иран. Има обаче нещо ужасно погрешно бъдещата позиция на Америка в района да се обвързва с родното място и бастиона на салафизма и изкривената му представа за нов ред.

БТА