Страхува ли се Япония от възхода на Китай?

Когато флотилията от 21 японски риболовни кораба достигна в неделя групата острови, които са обект на задълбочаващ се териториален спор с Китай, капитаните предупредиха десетките защитници и политици на борда да не се опитват да слизат на сушата.

Въпреки това десетки активисти скочиха в гъмжащите от акули води, доплуваха до брега и забиха знамето с изгряващото слънце, което предизвика болезнени спомени за нашествието на Японската империя през 20-и век в Азия. „Смятаме, че те ни въвлякоха в международен конфликт“, каза Масанори Тамаширо, един от капитаните на корабите.

Това мнение е широко споделяно в Япония, където малка група националисти тласна страната да се противопостави по-смело на бързо нарастващите териториални амбиции на Китай и засили перспективите, че дългогодишният защитник на Япония – САЩ, могат да бъдат въвлечени в конфликта.

Националистите спечелиха обществена подкрепа за каузата си през последните месеци, като се възползваха от политическата слабост на правителството и принудиха управляващата партия да заеме по-твърда позиция за островите на запад от страната, известни като Сенкаку в Япония и Дяоюй в Китай.

Защитниците на каузата обаче черпят сили и от широко разпространеното безпокойство заради Китай, което се задълбочи преди две години при последния голям конфликт за островите Сенкаку. След като Япония арестува капитан на риболовен кораб тогава, Китай отвърна, като лиши Япония от доставките на редки метали, необходими за нейната вече изпитваща затруднения електронна индустрия.

Тази тревожност стана по-очевидна през последните месеци с разширяването на китайските териториални претенции върху близкото Южнокитайско море в спор с Виетнам, Филипините и други страни за над 40 острова в огромен район. Китай подкрепи претенциите си с агресивни ходове, които включваха изпращане на по-големи патрулни кораби в оспорваните води.

Все още няма голям апетит в пацифистка Япония за цялостна конфронтация с Китай. Анализатори обаче твърдят, че се засилва единодушието за необходимостта от противопоставяне на Китай, като се има предвид, че влиянието в региона все повече се изплъзва на икономически отслабващата Япония и САЩ.

„Всички ние се готвим за икономическа борба в този регион“, каза Нарушиге Мичишита, експерт по въпросите на сигурността в Националния институт за политически науки в Токио. „Всеки път, когато балансът на силите се промени значително, хората започват да преначертават границите“.

Именно това се случва в Южнокитайско море, което получи по-голямо международно внимание от териториалните битки на Япония. Експерти казват обаче, че все по-пронизителната вербална война за оспорваните острови между Япония и източноазиатските й съседи, сред които Китай и Южна Корея, потенциално е по-взривоопасна. За разлика от Южнокитайско море, където търканията са предимно за природни ресурси, източноазиатските островни спорове са свързани повече с историята, кореняща се в нестихващия и лесноразпалвания гняв срещу жестокото доминиране на Япония върху съседите й преди десетилетия.

Тези първични емоции бяха отприщени през уикенда, след като стотици, а може би хиляди китайци изпълниха улиците на няколко града в протести – които поне бяха толерирани от правителството – за отхвърляне на претенциите на Япония върху островите.

„Залозите са много по-високи в Източна Азия, защото в близост има много по-големи страни и конфликтите са по-директни и емоционални“, каза Кент Колдър, директор на Центъра „Едуин О. Райшауър“ за източноазиатски изследвания в университета „Джонс Хопкинс“.

Последиците за САЩ са също потенциално по-тревожни, казват анализатори. САЩ призовават Япония и Южна Корея да поемат по-голяма част от бремето на защитата си срещу Китай и Северна Корея. Последният конфликт между страните обаче за групата острови помежду им, известни като Такешима в Япония и Докдо на корейски, допринесе за решението на Южна Корея да излезе от споразумението за обмен на разузнавателни данни с Япония.

Още по-голяма, макар и далечна, опасност за САЩ е, че те могат да бъдат въвлечени във въоръжен конфликт между Китай и Япония, които Вашингтон е задължен да защитава по силата на договор.

„Има реална възможност, ако дипломацията не успее, да има война“, каза Казухико Того, бивш японски дипломат от кариерата, които е писал по въпроса за островите.

Настоящата кавга между Китай и Япония бе започната от губернатора на Токио Шинтаро Ишихара, който е дългогодишен и изявен защитник по консервативни въпроси. Той каза миналото лято, че иска Токио да купи островите от настоящия им собственик – японски гражданин, за да може да ги защитава по-добре от Китай. Под напрежение да не изглежда слаб преди изборите, премиерът Йошико Нода побърза да каже, че централното правителство ще купи островите.

Това предизвика конфликт между активисти от двете страни. Първо седем активисти от Хонконг стъпиха миналата седмица на Уотори, най-големия от оспорваните острови. Те бяха част от 14-те китайци, арестувани от Япония и бързо депортирани. Японски националисти отвърнаха, като отидоха на същия остров в неделя. (Знак за това колко малък е кръгът от японски активисти е, че един от осмината японски депутати, които се присъединиха към към флотилията – Ерико Яматани от опозиционната Либерално-демократическа партия, участваше също неотдавна в проява, която възпламени последния конфликт между Южна Корея и Япония за оспорваните острови).

Тази флотилия напусна остров Ишигаки, по южния край на архипелага Окинава, който е на 80 мили от Сенкаку. 42-годишният член на градската управа на Ишигаки Йошиюки Тойта бе един от малкото местни жители, които се присъединиха към експедицията. „Япония стигна момента, в който трябва да се промени“, каза Тойта. „Ерата, в която разчиташе само на САЩ, приключи“.

Тойта се съгласи обаче с преобладаващото мнение, че Япония трябва да стои по-близо до САЩ. Въпреки това правителството предприе някакви действия, за да покаже готовността си да отблъсне Китай, като най-вече преначерта стратегията си за национална отбрана, която някога бе фокусирана върху Съветския съюз на север, но сега ще се концентрира върху защитата от Китай на юг. Проучване, извършено миналия октомври от кабинета на премиера, показа нарастващо безпокойство – над 70 процента от японците заявиха, че не изпитват приятелски чувства към Китай.

Подобни настроения се промъкнаха дори в Ишигаки, част от Окинава. Тук цари дълбок пацифизъм, породен от гнева срещу японската империалистическа армия, която принуждаваше граждани да извършват самоубийства през Втората световна война, както и срещу американското военно присъствие след войната.

Тъй като китайски бойни кораби и патрулни катери станаха често срещана гледка в тукашните води, някои островитяни започнаха да говорят повече в подкрепа на американските и японски военни, макар че настроенията срещу американските бази са все така силни.

От случая преди две години, когато Китай спря доставките на редки метали, кметът на Ишигаки Йошитака Накаяма постави знамето с изгряващото слънце пред кметството за първи път от Втората световна война насам.

45-годишният Накаяма обаче цени нарастващата търговия на острова му и туристическите връзки с китайскоезичния свят, особено с Тайван, който също има претенции върху островите Сенкаку.

Тамаширо, капитанът на риболовния кораб, изрази подобни противоречиви чувства, макар че води все повече активисти да видят островите. „Рибарите по принцип не искат политиката да пречи на препитанието им“, каза Тамаширо. Всяко плаване до островите Сенкаку обаче е на цена от 4500 долара на кораб, а това не са малко пари, каза той.

БТА