Барак Обама и заплахата от химически кошмар в Сирия

в. Дейли Телеграф

Като една от водещите държави парии в света, не е учудващо, че Сирия на Башар Асад изключително се гордее с внушителните си запаси от химически оръжия, които натрупа, за да гарантира, че управниците й ще останат на власт.

След като понесоха два катастрофални разгрома от Израел през 60-те и 70-те години на миналия век, предшествениците на Асад решиха да поставят разработването на химически оръжия в центъра на военната доктрина, за да гарантират, че Сирия няма да преживее подобни унижения в бъдеще.

Запасите на режима от тези международно забранени оръжия сега включват големи количества горчичен газ, използван с катастрофален ефект от германците срещу британските и френските войски през Първата световна война, и зарин – нервно-паралитичен газ, който многократно стимулира жлезите и мускулите в тялото и причинява дихателни проблеми, които впоследствие водят до пълна парализа и смърт.

И само в случай, че нито едно от тези две вещества не се окаже достатъчно ефективно, Сирия има на разположение запаси от нервно-паралитичния газ Ви Екс VX , за който се смята, че вероятно е най-опасното химическо вещество, създавано някога, както и запаси от цианид.

Асад и неговите стари приятели не крият желанието си да използват тези демонични вещества, скрити като в пещера на Аладин, срещу многобройните си врагове. В отговор на американски разузнавателни доклади миналия месец, че привържениците на режима са започнали да преместват запасите от химически оръжия, официалният говорител на Асад, който преди отричаше всяко твърдение, че страната му притежава такива оръжия за масово унищожение, обяви, че Сирия е напълно готова да ги използва в случай на „външна агресия“.

Ако съдим по рязкото повишаване на търсенето на противогази в Израел, мнозина в региона смятат, че Дамаск няма да си направи труда да чака някакъв предполагаем акт на външна агресия, за да отприщи този арсенал срещу съседите си.

Това не е параноя. От десетилетия Сирия и нейният съюзник Иран помагат да се въоръжават, оборудват и обучават членовете на Хизбула – милициите, които контролират южен Ливан и редовно заплашват северната граница на Израел. Подкрепата им е толкова голяма, че според служители на израелското разузнаване Хизбула сега разполага не само с хиляди ракети със среден обсег, но и с ракети Скъд с голям обсег, които могат да ударят всички големи израелски градове.

Израелци от сферата на сигурността са силно обезпокоени, че Хизбула може да получи достъп до тези химически оръжия или от Асад, или от всеки, който сложи ръка върху тях след него. Това ще предизвика тревожна ескалация на конфликта, който, по милостта на съдбата, засега остава до голяма степен вътре в границите на Сирия.

При такива обстоятелства всички ние трябва да аплодираме предупреждението на президента Обама към Дамаск тази седмица, че употребата или преместването на химически оръжия е „червената граница“, чието прекрачване може да предизвика американска военна намеса. Тежките августовски дни, когато вниманието на световните е разбираемо насочено към странични неща като семейни ваканции, могат да се изпълнят с опасност.

Това е време, когато на пръв поглед далечни конфликти изведнъж придобиват значение със застрашителни размери. Поводът за Първата световна война може да се корени в неуспешната дипломация през юли 1914 г.. Но катастрофа може да бъде избегната, ако управляващите бяха прекарали август в опит да преодолеят своите различия, вместо да се грижат за своите имения. Инвазията на Саддам Хюсеин в Кувейт през август 1990 г. бе друг забележителен случай, когато световните сили бяха неприятно изненадани, с потенциално катастрофални последици.

Същото може да се случи през 2012 г., особено след като главната загриженост на хората, временно упражняващи властта, е вероятността от неплатежоспособност на Гърция и ефектът върху оцеляването на еврозоната. За повечето хора вероятността жестоките бунтове в Сирия да повлияят пряко върху всекидневието им е все още далечна. Това обаче може лесно да се промени, ако конфликтът прерасне в широко регионално противоборство, което ще наложи военна интервенция отвън.

Всъщност, макар сирийските оръжия за масово унищожение да са главният въпрос за сигурността, който предизвиква тревога у Запада, има много други фактори, които могат да предизвикат голяма ескалация на конфликта. Израел зорко наблюдава събитията, и както винаги, предизвикващия тревога напредък на Иран да се сдобие с атомна бомба.

Като говорим за Иран, шиитските аятоласи са съвсем наясно, че бунтовниците, които се стремят да съборят алауитския режим на Асад (алауитите са малцинствен шиитски клон), се ползват с подкрепата на съперничещи сунитски сили като Турция, Катар и Саудитска Арабия.

Този въпрос бе обект на разгорещени дискусии на неотдавнашно заседание на Националния съвет за сигурност на Иран, председателстван от върховния лидер аятолах Али Хаменей. В края на срещата Хаменей наредил на командира на елитните сили Кудс от Революционната гвардия да засилят атаките срещу Запада и неговите съюзници в отговор на опитите им да свалят Асад.

Иран активно подкрепя усилията на своя съсед диктатор да разгроми цялата опозиция, което бе потвърдено със залавянето от сирийски бунтовници на 48 ирански агенти с разузнавателна мисия в Дамаск. Всеки следващ ход на Техеран да спаси съюзника си, или чрез Революционната гвардия, или чрез Хизбула, може да доведе до ескалиране на конфликта.

Въпреки това, макар Обама с право да предупреждава Дамаск и Техеран, че Вашингтон няма да толерира нарушаване на границите, които начерта за възпиране на конфликта, е доста спорно дали, предвид неохотата на президента да участва в конфликти, предупреждението му ще даде желания ефект.

Президентът влезе в Белия дом през 2009 г., излъчвайки добра воля към регион, който рядко отвръща подобаващо. Ключовата му реч в Кайро през юни 2009 г. бе неумел опит да дистанцира правителството си от по-конфронтационния подход на Джордж Буш и да потърси ново начало между САЩ и мюсюлманите в света. Протягайки ръка към арабите обаче, той се отдалечи от израелците и резултатът бе, че надеждите му за съживяване на изпадналите в застой израелско-палестински мирни преговори не дадоха никакъв резултат.

По същия начин усилията му да изгради наново отношенията с Иран се увенчаха с пълен провал, а моллите са по-близо до създаване на атомна бомба днес, отколкото преди три години.

Ако добавим към това и прибързаното изтегляне на Вашингтон от Ирак след встъпването в длъжност на Обама и обявеното намерение на президента за изтегляне от Афганистан възможно най-скоро, не е трудно да се разбере защо тираните в Близкия изток смятат, че лидерът на единствената свръхсила в света няма кураж да се бие. Дори прехваленото ликвидиране на Осама бин Ладен е било, както сега се твърди, резултат по-малко на президентски кураж и повече на настойчивостта на Хилари Клинтън.

Всъщност Обама посвети цялото си президентство по-скоро да избегне война, а не да я поведе. Той сега вероятно отчаяно се надява Дамаск през 2012 г. да не се превърне в повторение на Сараево от 1914 г.

БТА