Без прасета Кайро затъва в боклук

в. Вашингтон пост

Дезинфекция на ферма за свине край Кайро. Снимка: АП/БТА

Скрити на сигурно място на покрива на неговата пететажна кооперация в предимно християнския жилищен район на Кайро Зараиб, прасетата на 43-годишен събирач на смет се ровят сред купчина изхвърлени зеленчуци и други органични отпадъци.

Преди прасетата играеха централна роля в архаичната система на града за справяне с отпадъците. През 2009 г. здравен закон забрани практиката за отглеждане на прасета, които се хранят от боклука, и сега малък брой незаконно притежавани прасета като тези на Шенуда вършат работата си скришом, а боклукът продължава да се трупа – проблем, който се влоши след революцията през 2011 г.

Новият президент ислямист Мохамед Морси обеща да оправи тази бъркотия през първите 100 дни от своя мандат. Амбициозният дневен ред, който той представи през юни, включва и справяне с хаотичния трафик в Кайро, подобряване на качеството и количеството на хляба, както и възстановяването на сигурността.

Но първият демократично избран президент наследи страна със западаща икономика и разрушена инфраструктура – проблеми, които са много важни за внезапно сдобилия се с права египетски електорат. Дадените от него по-рано обещания се превърнаха в изпитание за „Мюсюлманските братя“, изстрелялата Морси до победата ислямистка организация, в момент, когато тя се опитва да се преобразува от репресирано политически маргинално движение в управляващата партия на страната.

„Гражданите наблюдават и чакат нещата да се променят“, каза 24-годишният Амр Собхи, един от основателите на „Морсиметър“ – независима интернет страница, която следи напредъка по 64-те проблема, с които Морси обеща да се справи през първите си 100 дни на поста. „Това определено е добър знак.“

Повече от 50 дни след началото на мандата му собствениците на сайта признават за решен само един от 64-те проблема – започването на медийна кампания, призоваваща египтяните да замърсяват по-малко. Те казват, че има напредък по 14 от обещанията, но не са особено оптимистично настроени относно възможността след шест седмици улиците да блестят.

„Не виждам никаква видима промяна по този въпрос“, каза Собхи, който е гласувал за Морси и казва, че е горд, че държи президента си отговорен.

Но тези, които събират сметта в мегаполиса от десетилетия, са по-малко дипломатични в оценките си. „Сто дни ли?“, каза с насмешка Шехата Искандар, шефът на събирачите на смет в столичния квартал Мотамадея, където обикновените жители преравят тонове боклук в търсене на отпадъци, които могат да се рециклират, за да ги продадат. „И 100 месеца няма да му стигнат.“

Боклукът в Кайро традиционно се събира от т.нар. „забалени“, християни копти, които от десетилетия изкарват прехраната си от боклука на града. След като отделят органичните отпадъци от стъклото и пластмасата, събирачите на смет продават това, което може да се рециклира, на национални и международни компании. Останалите отпадъци доскоро се изяждаха от прасетата, които преди са били навсякъде из кварталите с предимно християнско население. Щом животните наедреели, ги изпращали в кланици, обслужващи хотелите.

През пролетта на 2009 г., разтревожени от плъзналия в Мексико свински грип, египетските власти наредиха незабавното избиване на всички прасета в страната. Под зоркото око на полицейски служители Шенуда и хиляди други собственици трябвало да заведат животните си в кланиците.

„Чувствах се сякаш отнемат част от тялото ми“, каза той. „С тях си изкарвах прехраната.“ Забраната на хранещите се с отпадъци прасета премахна основен наличен способ, причинявайки криза в 19-милионния град. Контейнерите за отпадъци често преливат и боклукът масово се изхвърля по тротоари и празни терени, разнасяйки отвратителна миризма и привличайки плъхове и мухи.

Шенуда каза, че наскоро е купил няколко десетки прасета на черния пазар. Той ги държи на покрития покрив на неприветливата сграда, в която живее, и изобщо не съжалява, че нарушава забраната, казвайки, че все пак трябва да си изкарва прехраната по някакъв начин.

„Правя това за децата ми“, сподели той неотдавна една сутрин в неподреденото си жилище, украсено с плакат с Тайната вечеря. „Законът не ме храни.“

Входът и стълбището на сградата – подобно на по-голямата част от квартала, в който се сортира голяма част от отпадъците на града – са зарити с дебел пласт боклук. След революцията, каза той, събиращите сметта християни поискаха от здравното министерство да вдигне забраната за прасетата. Досега то не го е направило. Шенуда каза, че с избирането на Морси надеждите му били попарени, защото мюсюлманите не ядат свинско и мнозина смятат прасетата за мръсни животни. „Салафитите и мюсюлманите не приемат в страната да има прасета“, каза той примирено. „Откакто „Братята“ поеха властта, не се е чуло нищо по въпроса.“

Боклукът в Египет, който не се рециклира, често се изгаря или се изпраща в депа. Но като допълнително усложнение на проблема работещите в сметосъбирането, наети от компании с държавни договори, казват, че през последните месеци заплатите им или закъсняват, или са непълни. Икономиката на Египет изпитва проблеми заради революцията през 2011 г. и последиците от нея.

Мамдух Рияд, ръководител на компания за сметосъбиране, обслужваща жилищния район на Кайро Гиза, каза, че правителството изплаща на фирмата му половината от договорената месечна сума. „Трябва ли да вадя пари от моя джоб, за да им плащам?“, пита той. „Разбира се, че ще работя наполовина от капацитета. Всички компании са така, затова е бъркотия.“

Осама Сулейман, член на Изпълнителното бюро на Партията на свободата и на справедливостта на „Братята“ каза, че правителството на Морси има подробен план за почистване на градовете. Първата стъпка е да се промени манталитетът, който е превърнал хвърлянето на отпадъци в масово явление. Подготвят се и дългосрочни инфраструктурни решения, каза той. „Как може да искаме повече туристи и инвестиции, когато навсякъде има купчини отпадъци?“

Сулейман каза, че партията няма позиция за това дали прасетата трябва да станат крайъгълен камък в справянето с отпадъците, заявявайки, че здравните власти би трябвало да могат да решат дали животните представляват опасност за здравето. В правителствения план за боклука, който включва поощрения за компаниите, събиращи повече смет от другите, не се споменава нищо за прасета.

Четиридесет и една годишният Амгад Адли, бивш събирач на смет в Зараиб, каза, че планът на Морси е обречен без животните. След избиването на прасетата той е бил един от многото жители на бедняшкия квартал, които са си намерили друго препитание. Като пекар сега изкарва малко по-малко, отколкото като събирач на смет, казва той.

„Напуснахме този бизнес, защото нямаше никаква полза за нас“, каза Адли. „Ако ни позволят отново да гледаме прасета, това ще реши проблема с половината боклук на града“.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.