Жълтият картон за България и Румъния от Европейската комисия

Европейската комисия за първи път прибегна до механизма за вразумяване на новите страни-членки, които не са изпълнили някои от елементарните критерии за членство в съюза. Той показа предупредителния „жълт картон“ на Румъния и България, но без да предприема мерки спрямо тях.

Двете страни са членки на ЕС отскоро и се оказаха в центъра на значителен интерес, а акцентите в обвинителния акт бяха поставени върху борбата с корупцията и организираната престъпност – критерии, които още при влизането им в ЕС беше ясно, че не са изпълнили така, както беше очаквано.

Шест месеца след присъединяването им към ЕС на 1 януари, Комисията реши да припомни на София и на Букурещ, че „предпазните клаузи“ все още са валидни и че при нужда ще бъдат задействани.

Става дума за налагане на санкции на държавите, неизпълнили в конкретния срок (изтичащ през 2010 година) поетите ангажименти по въпросите на вътрешните работи, правосъдието и управлението на фондовете. Тези клаузи бяха въведени, за да бъде успокоена европейската общественост, която е настроена все по-враждебно срещу наложилия се през последните години непрекъснат процес на разширяване на ЕС, засягащ все по-малко „западни“ по своята структура държави.

За Румъния и България заключенията на европейските проверки показват, че в законодателната област има някакъв напредък – приемат се закони и правила за борба с корупцията и организираната престъпност. На практика обаче е направено малко, или казано на дипломатическия език на Комисията, „изисква се по-нататъшен напредък при тяхното прилагане“.

Все пак оценката е, че въпреки пропуските усилия се полагат. Комисията не предлага да бъдат взети мерки, които биха могли да доведат до орязване на европейски фондове. Няма признаци останалите държави-членки да желаят силно това.
На представянето на докладите на Комисията за двете страни, европейският комисар по вътрешните работи и правосъдието Франко Фратини каза нееднократно, че няма претенции да играе ролята на „учител, който поставя оценки“ на лоши ученици, а че иска да бъде в ролята на добронамерен приятел и съветник. Той подчерта, че България и Румъния вече са отбелязали „съществен напредък“. Стига, разбира се, да го реализират в реални резултати.