Живот без потребление и без пари – фриганизмът набира популярност

Франс прес

Стремежът към общество без потребление и без пари – алтернативен начин на живот, тръгнал от Съединените щати, където бе наречен „фриганизъм“ – печели нови последователи сред младите в Аржентина.

„Опитвам се да живея без пари“, казва 34-годишният Ариел Родригес Босио, който се определя като фриганист. „Опитвам се да насърчавам едно ново общество и да не поддържам повече това старо несправедливо общество“, допълва той.

Със спортна фигура и пронизващ поглед, Ариел, който е основател на неправителствената организация „Арко ирис универсал“ („Всемирна дъга“), се е отказал от мобилния си телефон и телевизията, не носи маркови дрехи и предпочита лимона пред дезодоранта. „Опитвам се да харча възможно най-малко средства, да престанем да сме зависими от потребителското общество, да бъдем самодостатъчни“, обяснява той.

Фриганизмът се състои в консумиране на безплатни неща чрез създаването на мрежи за взаимопомощ, за да бъде изобличено пилеенето на храна и замърсяването, предизвикано от боклуците, изхвърляни от западните общества.

„Фриганизмът не е в това да живееш от отпадъци, а в това да живееш от природата“, твърди Ариел, който на практика не е използвал пари в продължение на три години и половина преди да стане фриганист.

Движението се заражда в Съединените щати през 1999 г., когато Уорън Оукс – бивш барабанистът на пънк групата „Агейнст ми“ („Срещу мен“) – пише пасквила „Защо съм фриганист?“. Той определя фриганизма като „противопотребителска етика“.

Въпреки че идеологията на фриганизма е в по-голяма степен антипотребителска, отколкото екологическа, екологичните ценностите са все по-силно представени.

В Аржентина – страна, където консумацията на говеждо месо достига 53 килограма на глава от населението годишно – фриганистите са вегетарианци, които не ядат не само месо, но и всякаква храна от животински произход, включително яйца.

„Става въпрос да се разграничиш от нещата“, обяснява Ариел – инструктор по кунфу и тайчичуан, който води курсове в апартамента си в краен западен квартал на столицата Буенос Айрес.

Остъкленият му балкон се издига над железопътна линия и единственият лукс в жилището му е един компютър. Ариел с удоволствие би се отървал и от него, но неговата неправителствена организация има 3000 почитатели в социалната мрежа Фейсбук и тази технология, емблематична за обществото, което отрича, за него е инструмент за разпространяване на неговото послание: може да се живее и по друг начин.

Като излиза от жилището си, Ариел подскача под едно дърво и си откъсва плод, след това рови в кошче за боклук, търсейки разни неща, които може да окажат използваеми.

Това ровене по кофите понякога го поставя в конкуренция с „картонерос“, както наричат хората, които събират хартия, продукт на голямата криза от 2001 г., които рециклират част от боклуците на Буенос Айрес.

Но докато „картонеросите“ събират хартия и я препродават, за да оцеляват, фриганистите не се опитват да си изкарват така прехраната, а да водят друг живот.

Ариел се среща с други членове на своята неправителствена организация в парка „Сентенарио“, където фриганистите имат свой кът. „Нашият девиз е: вземи каквото искаш, донеси каквото искаш“, казва 33-годишният Диего Белоси. „По света има толкова много блага: нека си ги поделяме, а не да ги консумираме!“, призовава той.

Недалеч 19-годишният Федерико Рисо предлага вегетариански емпанадас, които сам е приготвил. Той се е посветил на изучаването на природната медицина и „живата“ кухня (суровоядството).

По на север, 24-годишният Гидо Скиаво – еколог и вегетарианец – дава безплатни уроци по градинарство. „Хората идват в търсене на глътка въздух“, казва той. „Идеята е проста: капиталистическата система не е вечна.“

БТА

Здраве, Наука & TexСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.