САЩ се опитват да подкрепят сирийската опозиция, но задкулисно

Ройтерс

Сред всекидневните съобщения за сблъсъци и убийства в Сирия се долавя едно по-приглушено послание: Америка се държи все по-неуместно.

Вътре в Сирия опозиционни бойци се оплакват, че САЩ не правят достатъчно да им помогнат, както съобщават кореспонденти на Ройтерс, „Ню Йорк таймс“ и „Форин афеърс“. Вместо това пари и оръжия от Катар и Саудитска Арабия правят присъствието на джихадистите по-осезаемо. Според международните наблюдатели участието на Вашингтон е нищожно.

„И наистина, на терена сегашната администрация въобще не е в час, заета със собствения си безкраен дебат какво да каже и какво да направи“, казва Питър Харлинг, анализатор за Сирия от мозъчния тръст Група за международни кризи (International Crisis Group). „Смятам, че като цяло американските власти посветиха през Арабската пролет прекалено много време да анализират събитията, вместо да участват в тях.“

Подобни коментари, разбира се, може да изпълват с радост много американци – след Ирак и Афганистан те не искат нищо друго, освен да се измъкнат от Близкия изток. Един от най-важните козове на Обама пред избирателите тази година е, че изважда Америка от бакиите в чужбина, а не я въвлича в тях.

И все пак има начини да се помогне на сирийската опозиция без военно участие. Една от многото трагедии на нашествията в Ирак и Афганистан е, че те изкривяват представите ни как можем да имаме влияние в региона. Възможностите за това далеч не се изчерпват с дилемата да бомбардираме или да не бомбардираме.

Опитът на Америка да помогне на сирийската опозиция с несмъртоносни средства е отражение именно на този особен момент в историята на Америка и Близкия изток. Мнозина сирийци смятат, че САЩ остават всемогъща сила и могат лесно да свалят режима на Асад, докато много американци се съмняват в способността на Америка да върши добрини извън бреговете си и разбираемо настояват фокусът да се измести към вътрешните работи.

Прави чест на администрацията, че предоставя 82 милиона долара за сирийските бежанци и 25 милиона долара невоенна помощ за сирийската опозиция. Но притеснението, че дори невоенната помощ може да попадне в неподходящи ръце, създаде сложна система, която размива нейната ефективност, забавя доставките и отчуждава най-добрите ни потенциални съюзници в Сирия – светските членове на опозицията.

В материал във „Вашингтон пост“, публикуван миналата седмица, и в интервюта тази седмица членове на сирийската опозиция се присмиват на твърдения на Държавния департамент, че САЩ са им доставили 900 сателитни телефона. Телефоните на стойност по 1000 долара всеки могат да бъдат използвани за свръзка между опозиционните сили и за уведомяване на света за зверствата на правителствените войски.

„Накъдето и да погледнем, не забелязваме нито един от тези телефони“, каза в телефонно интервю представител на опозиционния Сирийски национален съвет, при условие да не се споменава името му. „Те със сигурност не попадат при нас.“

Американски служители казаха, че 900-те телефона и други неща, част от помощта на стойност 25 милиона долара, са раздадени, но пред членовете на сирийската опозиция не се разгласяват подробности. При минали конфликти представители на САЩ са установили, че открито предоставяне на помощи на опозиционни групи застрашава получателите, подкопава легитимността им в очите на местното население и създава съперничества между различни групи.

Американските служители са наясно, че САЩ не получават признателност за помощта, която дават. Те казват, че много хора в Близкия изток продължават да ненавиждат всяка американска намеса в региона.

Дори с публично известната помощ се процедира строго. За да контролира разпределението на телефоните, Държавният департамент с подкрепата на британското правителство нае британска неправителствена организация да се погрижи за тях и да обучи членовете на опозицията, преди да им ги раздаде, съобщи „Вашингтон пост“.

Американски служители се надяват, че програмата на САЩ, известна като Офис за подпомагане на сирийската опозиция, ще обучи сирийски активисти как да управляват Сирия, след като режимът на Асад си отиде. Целта е да се осигури подкрепяна от САЩ група от умерени, светски сирийци, които могат да парират влиянието на джихадистите след Асад.

Сирийски опозиционни представители, които се борят срещу режима на Асад от 18 месеца, казват, че не се нуждаят от подобно обучение и че този подход забавя прекомерно раздаването на помощта. Те също така изразяват възмущение от убеждението на американците, че САЩ могат да имат влияние в Сирия след Асад, след като не пожелаха да подкрепят открито бунтовниците.
„Ако не участваш в революцията за сваляне на режима на Асад, ми се струва доста трудно да участваш в обсъждания за Сирия след Асад“, каза член на Сирийския национален съвет.

Бойците в Сирия изразяват същото мнение. Майкъл Уайс, кореспондент в Сирия на сп. „Форин афеърс“, заявява, че бойците хвалят Турция, Либия и страните, които са им изпратили помощ, но не и САЩ. Те се вбесяват от склонността на американците да смятат всички мюсюлмани за потенциални фундаменталисти.

Абу Бакр, сирийски бунтовнически командир, интервюиран от кореспондента на Ройтерс Ерика Соломон в началото на август, е типичен пример. Той признава, че е вярващ мюсюлманин, твърдо решен да свали Асад. Но го тревожи растящият брой радикални мюсюлмани от Ирак, Саудитска Арабия, Кувейт, Либия, Източна Европа и дори от пакистанско-афганистанската граница, присъединили се към бунтовните през последните месеци.

„Нека стане ясно – аз съм ислямист, бойците ми са ислямисти. Но има най-различни видове ислямисти“, каза той.“Онези хора, които идват да се бият във въстания като в Ирак, са твърде крайни, те искат да взривят всеки символ на държавата, дори училищата.“

Той и други бунтовници казват, че са благодарни на подкрепата от джихадисти, но се тревожат, че когато войната свърши, джихадистите може да преследват по-различни цели от повечето сирийци. „Целта ни е да изградим ново бъдеще“, заяви Абу Бакр. „Не да унищожим всичко.“

Абу Бакр е типът умерен представител на сирийската опозиция, когото трябва да подкрепим и комуто трябва да имаме доверие. Ако САЩ наистина ще подпомагат опозицията с несмъртоносни средства, трябва да го правят по-открито. Предпазливостта на администрацията на Обама намалява ефекта от помощта и прикрива американската подкрепа за Арабската пролет, приемана възторжено от повечето араби.

Подходът на САЩ към Сирия ми напомня за американските граждански програми за подпомагане, предназначени да укрепят позициите на умерените сили в Афганистан, Ирак и Пакистан. Непрестанният строг американски контрол над проектите и липсата на местно участие ограничава тяхната резултатност.

Трябва да приемем с отворени обятия умерените сирийци и открито да ги обявим за наши съюзници. Дали ще им дадем военна помощ е отделен въпрос, подлежащ на обсъждане. Но ако ще им предоставяме невоенна помощ, трябва да го правим открито. Не можем да им казваме, че Америка е с вас, но тайно.

БТА

*Дейвид Роуд е коментатор на Ройтерс. Всички изразени мнения са лично негови – бел. на Ройтерс