Уго Чавес – по стъпките на Фидел Кастро
Уго Чавес – бивш подполковник, който през февруари 1992 година вдигна бунт срещу легитимния държавен глава – е на върха на властовата пирамида във Венецуела повече от осем години. Той излежа присъдата си и след като излезе на свобода, преразгледа своите тактически ориентири, създаде политическа партия – движението „Пета република“ – и спечели президентските избори през декември 1998 година.
Чавес е широко известен в латиноамериканския регион и далеч зад неговите предели. Това се дължи на нападките му срещу САЩ и лично към стопанина на Белия дом. Театралната червена риторика се харесва на световните медии и те с охота я тиражират. Чавес съзира навсякъде интриги на „империалистическия лидер“, по-специално в оранжевите революции в Грузия и Украйна. Венецуелските медии неуморно разказват за кроежите на ЦРУ да премахне физически лидера на страната и за опита Чавес да бъде свален през април 2002 година. Тази омраза към „империята“ впрочем безпроблемно се съчетава с редовни доставки на петрол (Венецуела осигурява 11 на сто от потреблението в САЩ) и солиден стокооборот, достигнал 50 милиарда долара.
Антиамериканизмът се използва под форми, непознати в международната практика. Нека само припомним как Чавес буквално преследваше Джордж Буш на обиколката му в Латинска Америка през март 2007 година. Венецуелският лидер предприе пътуване из континента и така изчисли маршрута, че при всяка спирка на Буш да пристига в някоя съседна държава. И да говори там на протестни митинги.
Напук на Вашингтон, Чавес лансира проект за интеграция, известен като „Боливарска алтернатива за Америка“ (АЛБА). В превод от испански съкращението означава „зора“. Освен Венецуела и Куба в инициативата се включиха Боливия, оглавявана от левия радикал Ево Моралес, и Никарагуа, където след дълго прекъсване на власт отново дойде легендарният партизански вожд Даниел Ортега.
Останалите страни обаче не горят от желание да ги последват. Те се обявяват за взаимноизгодна интеграция, включително със САЩ, а не за някакъв субсидиарен вариант.
Това породи принципни разногласия между Чавес и бившия президент на Мексико Висенте Фокс. Последният заяви на среща на върха на двете Америки през ноември 2005 година, че повечето страни от региона подкрепят варианта за интеграция, предложен от САЩ. Венецуелският президент заклейми мексиканския си колега като лакей на империализма.
Венецуела се оттегли от Андската общност, защото Перу и Колумбия, членки на регионалната групировка, подписаха договори за свободна търговия със САЩ. В момента пък Чавес, едва-що присъединил Венецуела към южноамериканския търговски блок МЕРКОСУР, смята да се сбогува и с това интеграционно обединение на страните от Южния конус.
В региона има отговорни политически лидери, настроени за диалог със САЩ въпреки разногласията. Сред тях има умерено леви дейци – президентът на Бразилия Лула да Силва, държавният глава на Уругвай Табаре Васкес, президентката на Чили Мишел Бачелет и лидерът на Аржентина Нестор Кирхнер. Те не си позволяват изявления отвъд приличието и дипломатическия протокол, редовно се срещат и преговарят с вашингтонския си колега.
Неотдавна, при обиколка из континента, Джордж Буш посети Бразилия и Уругвай и се срещна с лидерите им в задушевна атмосфера. Те водиха преговори по широк кръг проблеми. По-късно Лула да Силва посети Вашингтон и продължи консултациите за алтернативните източници на енергия.
Конфронтационният курс на венецуелския президент не получава подкрепа и от социалдемократите, които са на власт в Коста Рика и Перу, камо ли от консервативните правителства на Мексико и Колумбия. Като цяло повечето страни в региона се отнасят крайно отрицателно към антиамериканизма, култивиран от Чавес.
До голяма степен това беше и причината Чавес да потърси съюзници извън региона, по-специално да укрепи връзките с Иран. След като за президент беше избран Махмуд Ахмадинеджад, антиамериканизмът внесе нова динамика в отношенията с Венецуела.
Ахмадинеджад вече два пъти гостува на Чавес и беше посрещнат изключително топло. Страните не само сключиха редица нови споразумения, но договориха и създаването на специален фонд в подкрепа на режимите, „водещи борба срещу империализма“.
Неотдавна антиамериканизмът на Венецуела й направи лоша услуга. Въпреки огромните си материални и пропагандни ресурси тя не успя да заеме вакантното място в Съвета за сигурност на ООН и да стане негов непостоянен член като представител на Латинска Америка.
Кубинският вожд Фидел Кастро дълго време държеше здраво и издигаше високо червеното знаме на антиамериканизма; днес то премина в ръцете на Уго Чавес – негов верен ученик и млад съратник. Дружбата им датира от 1994 година, когато бунтовният подполковник, пуснат от затвора, получи покана да посети Куба. Там го посрещнаха с почести, достойни за кралски особи.
Сърдечните отношения между двамата се задълбочиха, когато екипът на Чавес пое управлението. Венецуелският лидер тачи и уважава Кастро, смята го за свой учител. Чавес неведнъж е идвал да види своя наставник, който е в болница от август 2006 година. Според британската телевизия Би Би Си, в разгара на тежкото си заболяване Кастро заявил в послание до Чавес, че може спокойно да се оттегли в отвъдното, убеден, че делото му вече е в сигурни ръце.
(БТА)