Три момичета от Египет, Тунис и Ирак за себе си и ислямските общества

Уием (вляво) със своя приятелка в Тунис. Снимка: личен архив

Между Уием Мелки, Наджла Атеф Бешай и Мариам Джаафар има общи неща. И трите момичета са млади, красиви и умни. Освен това те са активистки и се опитват да правят независима журналистика и  да живеят по-независимо от обичайното за страните си – нещо, което не е лесно за една жена в арабска страна.

И трите момичета произлизат от свободомислещи и състоятелни семейства, имат добро образование и започват активистка дейност от амбиция, като впоследствие стават все по-критични към заобикалящата го социална среда и политическа система. Същевременно свободомислието им е в контраст с консервативните нагласи в обществата им.

Мариам от Ирак обича да се облича красиво, което често й създава проблеми. Уием от Тунис е получавала заплахи от религиозни екстремисти заради своя статия. Наджла от Египет, която е телевизионен водещ, от своя страна има опасения, че след идването на власт на ислямистите тази година Египет ще бъде обхванат от консерватизъм.

Трите момичета се запознават на семинар за млади журналисти в Германия. Пишат си често в социалните мрежи, чрез които се реализира и гигантският феномен на Арабската пролет. Чрез Фейсбук и Туитър стана възможно да се преобрази животът на милиони хора и страните им, да се даде тласък на продемократичните протести- нещо, което не добавя стойност към акциите на Фейсбук на борсата, но което арабските граждани оценяват високо.

Да си жена в Тунис

24-годишната Уием определя себе си като „широко скроена мюсюлманка”. Работи в Tunisia-live (първия тунизийски сайт на английски език), вицепрезидент е на организацията „Жени, обединени за мир”. Пристрастена е към социалните мрежи заради възможността им да генерират гражданска енергия.

Уием от Тунис. Снимка: личен архив

„Много хора тук смятат, че идеалното място за жената е вкъщи, където да възпитава децата, да се грижи за съпруга си. Манталитетът се променя, но много очаквания заради традиционната мъжка култура все още съществуват. Предизвикателство сега е да се докаже, че жените могат да се справят”, разказва Уием.

Тя се гордее, че Тунис е сред водещите арабски страни, защитаващи правата на жените. Добавя обаче, че има още много работа за вършене заради местния „манталитет”. Според стереотипите жените тук не могат да изпълняват определени задачи, да заемат определени длъжности.

След идването на власт на ислямистите в Тунис се пласира проектозакон, според който жените са „допълнения на мъжете”, а не равни на тях. Подобно изявление е заплаха за постиженията, постигнати дори през управлението на бившия десетилетен режим.

По думите на Уием сега начинът, по който изглежда една жена в Тунис, не може да й създаде истински проблеми. Хората са свободни да обличат каквото искат. Същевременно преди революцията рядко е можело да се види жена с бурка (покривало за женското тяло), след идването на ислямистите това се наблюдава и има опасения, че ако бъдещето на Тунис е ислямистко, това ще повлияе на начина, по който хората се обличат.

Уием е участвала в протестите, отстранили режима на Зин ел Абидин Бен Али. Скорошната революция гарантира на тунизийците много права, от които са били лишени преди, като свободно говорене за политика, право на протест. Сегашното правителство обаче все още не е изпълнило много обещания, например да не използва насилие спрямо протестиращите. Ислямистката партия е обещала, че ще гарантира индивидуална свобода и равенство на половете. Според Уием обаче ограничения има.

Наличието на свобода на словото е сред малкото положителни промени досега. Тунизийците гласуват за пръв път в живота си за партии, които харесват. Политическо разнообразие има, вече е лесно да се създаде партия. Има бум на неправителствените организации, блогъри, активисти. Младите хора са активни.

„Падането на режима разкри толкова много престъпления, извършени от хора, които са били на власт, както и регионални разделения, корупция”, казва Уием. „Корупцията в администрацията и много сектори все още съществува и е вкоренена в хората. Все още се усеща манталитетът на бившия режим и това няма да се промени скоро”.

Според Уием срутването на режима е показало, че Тунис не е прекрасното място, образът на което преди това винаги е продаван на света. Тя споменава и за заплахата от различни екстремистки организации, намесващи се в обществени събития, предизвиквайки конфликти. Самата Уием е заплашвана от религиозни екстремисти заради статия, която е написала с колеги за местен проблем, но не е била пряко засегната.

В Тунис има големи регионални разделения, маргинализация на цели региони. По-голямата част от доходоносния бизнес е концентрирана в столицата или по крайбрежието. Уием много би искала малкият й роден град Беджа да е по-добро място за живот, с повече работни места, „без конформистки начин на мислене”.

„Преди революцията беше наистина трудно млад човек да мечтае в Тунис. Много младежи виждаха реализация на мечтите в чужбина (при много от тях все още е така). Революцията обаче дава на хората основания да смятат, че могат да направят промени, да повлияят на управляващите”, казва Уием. Тя се надява новите поколения в Тунис да бъдат възпитани в по-демократичен дух.

Млада египтянка от елитно семейство и патриархалните ограничения

Наджла Атеф Бешай е родена през 1989 г. и израства в Кайро. Завършва частното Арменско католическо училище, управлявано от монахини. След това е приета в Американския университет в Кайро, където учи журналистика и психология. Обича литературата, интересува се от социални медии. От година работи като водещ в 25 tv, частен сателитен канал.

Наджла от Египет при дипломирането си в Американския университет в Кайро. Снимка: личен архив

Интересът й към медиите и журналистика започва, докато е в училище. Стартира активистка дейност малко преди избухването на протестите в Египет, довели до падането на режима. Когато корупцията достига безпрецедентно ниво и след измамите, които според Наджла са наблюдавани на парламентарния вот, тя, подобно на много други египтяни, става активна в социалните медии.

За нея жените в Египет са изправени пред много ограничения, защото „ние живеем в патриархално общество”.  В Египет сексуалните злоупотреби срещу жени стават все по-разпространени, те са ежедневни и са заплаха за всяка жена, която се разхожда по улиците или пътува с градския транспорт. Освен, че в случай, че бъде опозорена, за виновна се смята самата жена.

Смята се, че сексуалните злоупотреби, включително опипвания и изнасилвания, се дължат на сексуална фрустрация сред мъжете-египтяни, които имат редица ограничения, както и на културни стереотипи.

„Жените си възвърнаха някои права в последните 10 години, като например правото да се развеждат. Все още обаче в социално отношение те са изправени пред много бариери. В някои селски райони жени биват подлагани и на обрязване”, разказва Наджла, която има много приятелки, станали жертва на посегателства. Много млади хора се страхуват, че ислямистите ще превърнат Египет във фанатична и консервативна страна. Тогава биха се прилагали Шериатските закони, което ще се отрази и на правата на жените.

Наджла (вдясно) със своя приятелка по време на семинара в Германия. Снимка: личен архив

Наджла смята, че ситуацията в Египет е тотално различна в сравнение с преди. Няколко месеца след революцията египтяните имат много високи очаквания и са смятали, че демокрацията в Египет ще се утвърди. След поемането на властта от военните обаче нещата „от лоши стават по-лоши”, после на власт идват и ислямистите (след избори). Според Наджла при това стечение на обстоятелствата трудно може да се говори за демокрация.

„Това, което се е променило към по-добро е, че сега хората не се страхуват и трудно може да се откажат от правата си. Това, което няма да се промени скоро е проблемът с бедността”, казва Наджла.

В Египет безработните живеят под линията на бедността, в бараки и с по-малко от 3 долара на ден. Най-богати в миналото са бизнесмените, които са били близки с бившия режим. Все още обаче няма голяма промяна, разказват египтяни в социалните мрежи, много от бизнесмените в Египет са корумпирани и трупат състояние по незаконен начин.

Според Наджла старият режим трябва да се изучава в учебниците като „режимът, съсипал Египет”.
„Обикновените египетски младежи мечтаят за достоен живот. В миналото те бяха лишени, и все още са, от основни права. Те мечтаят за добро образование, дом, семейство и най-важното от всичко – работа”, разказва Наджла.

22-годишната активистка Мариам иска да е независима в Ирак

22-годишната Мариам Джаафар от Ирак е писала за теми като убийства заради честта, трафик на деца, пораженията от т.нар. залепващи се бомби (към които обикновено са прикрепени магнит или гумен вакуум, за да могат да бъдат залепени за гладка повърхност).

Мариам от Ирак. Снимка: личен архив

Убийства заради честта е умъртвяването на жени от техни роднини с мотива „изчистване на семейната чест“, срещат се в основно мюсюлмански, но и християнски общности. Смята се, че въпреки условията на глобализация те не само не намаляват, но и се увеличават, и хиляди жени стават тяхна жертва.

Мариам се ориентира към активистка дейност на 19 години. Пише за няколко вестници на свободна практика, доброволец е в иракски правозащитни организации. Родена е в Багдад, завършва политология в Багдадския университет през 2011 г. Носител е на наградата „Камел Шиа за свобода в иракската преса”. Интересите й са медии, поезия, неправителствени организации.

Родителите на Мариам са високоообразовани. Според нея собственото й широкомислие причинява големи проблеми, както и афинитетът й към различен стил на обличане от обикновената иракчанка. Мариам носи токчета, облича се цветно, което би ядосало някои иракчани. Казва лаконично, че иска да е независима. Добавя, че ако прави, каквото иска, има опасност да бъде  убита.

На мюсюлманския празник Рамазан тя покрива почти изцяло тялото си с дрехи в красиви цветове, макар и по-тъмни. Въпреки това получава обиди, докато пазарува, и споделя, че иракските мъже „не искат да се научат да уважават иракските жени, както и себе си”.

Според нея в Ирак жените по традиция нямат правата на  мъжете и това се дължи на липса на закони, които да ги защитят. По думите й срещите на иракчанките с човек от противоположния пол, когото харесват, не стават задължително тайно или поне някои хора нямат проблем с това.

Междувременно Ирак асимилира тежкото си минало и настояще. Любопитно е, че в иракските училища все още не се учи нищо за режима на Саддам Хюсеин. Мариам посочва, че в страната й има корупция, а много млади иракчани са безработни.Тя казва, че след отстраняването на Саддам Хюсеин проблемите продължават и ситуацията всъщност се е влошила.

Мариам не казва много за това, но иракски блогъри  казват, че пишат под псевдоним, в противен случай ще бъдат проследени. Има непотвърдени сведения за арести. В Ирак има 42 телевизии и 160 вестника, но това напомня на ситуацията в България, където броят на медиите не значи, че има медиен плурализъм. Мариам мечтае да учи извън Ирак. Според нея за промяна на страната ще са нужни много усилия и нови лидери, както и много нови закони.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.