Когато капиталистите ги беше грижа

„Форд Т“, 1912 г. Снимка: Иван Бакалов

В ожесточените си спорове как да задвижим буксуващата икономика забравихме за мъдростта на Хенри Форд. През 1914 г., не много след появата на Форд Т, Форд предизвиква учудване, обявявайки, че ще плаща на работниците си нечуваните за онова време 5 долара на ден.

Това не е е само въпрос на социална справедливост, писа Форд, плащането на високи заплати е и умно бизнес решение. Когато възнагражденията са ниски, пазарите са несигурни и растежът е слаб. Но когато заплатите са високи и устойчиви, твърдеше Форд, бизнесът е по-сигурен, защото работниците печелят достатъчно, за да станат добри клиенти. Могат да си позволят да си купят Форд Т.

Не го казвам, за да внуша, че Форд еднолично е създал американската средна класа. Но той е бил един от първите бизнес лидери, заговорили за това, което икономистите наричат „добродетелен цикъл на растежа“ – добре платените работници създават потребителско търсене, което от своя страна дава тласък на разрастването на бизнеса и заетостта.

Други ръководители възприемат неговата логика и което е също толкова важно – силните профсъюзи започват да се борят за по-високи заплати и по-добри придобивки, отразцени в договори, като например в Договора от Детройт от 1950 г. между Дженерал Моторс и Синдиката на работещите в автомобилостроителната индустрия United Auto Workers .

Възползвайки се от динамиката на добродетелния цикъл, в десетилетията след Втората световна война, от 1945 до 1973 г., Америка се радва на най-добрия си период на устойчиво развитие, при все че данъците върху доходите са далеч по-високи от днешните. Това води до не само до невиждан просперитет на средната класа, но и до далеч по-голямо икономическо равенство в сравнение с наши дни.

Изпълнителните директори от времето на следвоенния възход вярват, че успехът в бизнеса и благосъстоянието на работника вървят ръка за ръка.

Франк Ейбрамс, шеф на компанията „Стандард ойл ъв Ню Джърси“ е формулирал корпоративната мантра за „акционерния капитализъм“ – необходимостта да се балансира между интересите на всички „членове на корпоративното семейство“. „Да си мениджър“, пише той, „означава да поддържаш разумен и работещ баланс между претенциите на различните пряко засегнати групи от заинтересовани лица“, които той определя като „акционери, служители, клиенти и до голяма степен обществеността“.

Ърл С. Уилис, отговарящ за социалните придобивки в компанията „Дженерал илектрик“, е казал, че „служителят, който може да планира икономическото си бъдеще с разумна доза сигурност, е най-производителният актив на работодателя“.

От 1948 до 1973 г. производителността на всички работници, незаети в селското стопанство, почти се удвоява, както и средното почасово възнаграждение. Но нещата се променят драстично в края на 70-те. Въпреки че от 1973 до 2011 г. производителността се е повишила с 80,1 процента, средните заплати са нараснали с едва 4,2 процента, а почасовото възнаграждение (заплати плюс допълнителни поощрения) – с едва 10 процента, сочат официални данни, анализирани от Института за икономическа политика.

Същевременно корпоративните печалби бележат огромен ръст. През 2006 г., годината преди началото на Голямата рецесия, корпоративните печалби представляват най-големия дял от националните приходи от 1942 г. насам, а делът на заплатите се понижи до най-ниското си равнище от 1929 г. насам. След рецесията корпоративните печалби се съвзеха, но доходите на средната класа се свиха.

Днес в бизнеса господства схващането „да се реже до кокал“, което значи, че компания като „Катърпилар“ иска замразяване на заплатите и понижаване на здравните осигуровки за работниците, макар и да отбелязва рекордни печалби.

Зейналото като пропаст в наши дни неравенство не може да се обясни с глобализацията, включително с възхода на Азия, и с технологичните нововъведения; не може с това да се обяснят всички или дори по-голямата част от причините. Ако можеше, щяхме да сме станали свидетели на същата свръхконцентрация на богатство и на същото свиване на доходите на средната класа и в други развити страни като в САЩ. Но не сме.

В Германия, която все още е производствен и експортен гигант, средната заплата на час е нараствала пет пъти по-бързо от 1985 г. досега в сравнение със САЩ. Тайната на германския успех, казва Клаус Клайнфелд, който е бил шеф на компанията Сименс, преди да оглави американската алуминиева компания Алкоа през 2008 г., се крие в „социалния договор – желанието на бизнеса, работниците и политическите лидери да загърбят разногласията си и да се споразумеят в интерес на страната“.

Накратко, германските лидери са приложили акционерния капитализъм и са последвали мъдростта на Хенри Форд от преди сто години, докато американският бизнес и политическите лидери са унищожили енергията на „добродетелния цикъл“ в търсене на съкращения, изнасянето на бизнеса в чужбина, в стремеж към бързи печалби и големи дивиденти за инвеститорите.

Днес всички плащаме цената за тази промяна. Както Форд признава, ако средностатистическият американец няма работа с устойчива и нарастваща заплата, икономиката ще забуксува. От началото на 90-те години насам три пъти сме затъвали в тресавището на „възстановяване на заетостта“.

Време е американските бизнес елити да излязат извън политическата реторика за защита на богатите „работодатели“ и да възприемат прозрението на Форд – дайте на средната класа по-голям дял от икономическата печалба на страната и икономиката ще расте по-бързо. Историята ни го показва.

БТА

*Хедрик Смит, бивш кореспондент и шеф на вашингтонското бюро на в. „Ню Йорк таймс“, е автор на книгата „Кой открадна американската мечта?“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.