Мит Ромни – 3 минути за външната политика

В 39-минутната си реч в Тампа миналата седмица Мит Ромни посвети на външната политика само 3 минути. „Точно двеста двайсет и две думи“, подигра се анализаторът Майкъл Коен в статия във „Форин полиси“, озаглавена „Доста празно!“.

Почти пълното отсъствие на международни теми в речта на Ромни е много показателно за мястото, което заема днес външната политика в президентския дебат на първата сила в света, чийто поглед е замъглен от вътрешния икономически срив. Но тази дискретност на Ромни по отношение на международните въпроси разкрива и проблемите в самата Републиканска партия, дълбоко разделена на привърженици на намесата, на реалисти и на привърженици на изолацията.

Десницата в САЩ е изправена срещу администрацията на Обама, която се отказа от закриването на затвора в Гуантанамо, която ликвидира Бин Ладен и парадоксално тръгна по стъпките на предшественика си Джордж Буш-младши по въпроса за националната сигурност, водейки, без да й мигне окото, политика на целенасочени убийства на лидери на Ал Каида чрез удари с безпилотни самолети. Въпреки всичко десницата така й не може да реши от кой външнополитически ъгъл да атакува Обама. А Обама може доста добре да се възползва от това колебание на конгреса на демократите в Шарлот, който започва днес.

Разбира се Ромни не пропусна да атакува съперника си, обвинявайки го, че е започнал първия си президентски мандат с обиколка по света, по време на която само се е извинявал. Ромни използва и лайтмотива с възхваляването на изключителния характер на американския народ и неговата роля на световен лидер, от която Обама, според него, се е отклонил.

В четвъртък вечерта в Тампа републиканският кандидат за президент обеща да бъде по-верен на приятелите, споменавайки по-специално Полша и Израел. „По време на моето управление Путин ще си има работа с по-малко гъвкавост и повече твърдост“, обеща Ромни, критикувайки също и диалога на Обама с Иран. „Ние продължаваме да говорим, а иранските центрофуги продължават да работят“, каза Ромни.

Но дали всичко това означава, че като президент Ромни би дал зелена светлина на Израел да нанесе удар на Иран. Дали би го насърчил да направи подобно нещо?

Истината е, че Ромни се постара да не бъде конкретен по този взривоопасен въпрос, както и по всички международни проблеми като цяло. Миналия четвъртък той дори пропусна да спомене Афганистан и 80 000-те американски военни, които се намират там. Това не е случайно. В Републиканската партия от 1945 г. насам традиционно доминираха пламенните интервенционистки идеи.

Но днес американските републиканци като всеки народ са разединени от едно изолационистко течение, което не може да бъде пренебрегвано. Негово въплъщение е феноменът Рон Пол, бивш либертариански кандидат за републиканската президентска номинация, който привлече за каузата си студенти и бивши военни, убедени, че американската мощ е била подкопана от затъването на САЩ във войни в далечни страни.

И ако Ромни в унисон с интервенционистите се противопоставя на намаляването на бюджета на отбраната, подето от Обама, и обещава, напротив, да увеличи този бюджет, неговите привърженици от Чаеното парти, вманиачени на тема бюджетните съкращения, се мръщят.

Хладното отношение на републиканските активисти към външната политика много добре пролича миналата сряда на конгреса, когато Джон Маккейн призова да се защитават потиснатите народи в Сирия и другаде по света. А що се касае до Кондълиза Райс, виден представител на лагера на реалистите в Републиканската партия, тя успя да възпламени аудиторията, главно когато говори за жертвите, които направили родителите й, за да отворят за нея вратите към американката мечта във времена на расова сегрегация.

В книгата си „Никакви извинения“ Мит Ромни обещава да възкреси твърдостта на Рейгън и да гарантира мира чрез запазване на силата. Той споменава за три проекта – китайски, руски и ислямистки, които, според него, заплашват западния демократичен проект. Но Ромни, както изглежда, не е направил своя категоричен избор между съперничещите си републикански течения. Заобиколен от неоконсервативни ястреби като Робърт Кейган, Джон Болтън или Дан Сенър, Ромни направи някои много нападателни коментари за Китай и Русия, като нарече Москва „геополитически враг номер едно на Америка“ и обеща да заклейми Китай като „манипулатор на валутните курсове“.

Но Ромни, който по природа е предпазлив и обича да анализира нещата, неотдавна назначи бившия президент на Световната банка Робърт Зелик начело на преходния си екип по въпросите на националната сигурност. Изваждането на преден план на този заклет прагматик и привърженик на диалога с Пекин предизвика истинска буря в предизборния щаб на Ромни, твърди „Форин полиси“. Това назначение показа, че реалистите, вписващи се в традициите на Хенри Кисинджър, Джеймс Бейкър и Колин Пауъл, още са в играта.

Всички тези противоречия на Ромни ще бъдат най-вероятно използвани от екипа на Обама в Шарлот. Обама между впрочем още от събота откри огън по Ромни, като се изненада, че в речта си в Тампа не е споменал нищо за Афганистан. Очаква се самият Обама да посвети доста голяма част от речта си в Шарлот на факта, че изпълни обещанието си за Ирак и че е на път да върне американските момчета от Афганистан. В речта си най-вероятно той ще подчертае и твърдата си позиция спрямо Иран, който е бил изолиран чрез различни санкции, подкрепени от международната общност.

Или казано накратко, дори да е допуснал грешки, било то от наивност в Близкия изток, или от безразличие в Европа, Обама, който е Нобелов лауреат за мир и който ликвидира Бин Ладен, има какво да изтъкне в равносметката за външната си политика. Е, неговата икономическа равносметка поражда смесени чувства, но той все пак не е Джими Картър.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.