Слънчев бряг – от луксозния кич до царевицата на плажа
Курортът е разделен на зони за чужденци и за българи
На входа си откъм Бургас Слънчев бряг посреща с надпис „Добре дошли“ върху стърчащ бетонен пилон, облицован с плочки. Срещу надписа в стилистиката на социализма са подредени множество знамена на различни държави, на фона на огромен строеж. Още от входа на курортът става ясно какво може да види туристът тук – чужденци, остатъци от миналото и недостроени хотели.
Слънчев бряг винаги е бил най-посещаваният от чужденци курорт на българското черноморие. Още от края на май, та чак до средата на септември тур операторите имат заявки за групи от Германия, Англия, Русия, Швеция, Дания. Но въпреки наплива на чуждите туристи, в Слънчев бряг отдавна важи правилото: „Всеки да си знае мястото“. Северната част на курорта и най-вече в хотелите близо да крайбрежната улица е „мястото“ на чужденците. На юг, където са заведенията – дубликати на модните столични клубове, чужденци рядко се мяркат.
Още преди две години отдалеченият от центъра на курорта комплекс „Мултиплейс“ беше сред заведенията, за които туроператорите обясняваха на чуждите туристи, че е по-добре да не стъпват, от съображения за сигурност. През лятото на 2005 там бе убит Георги Илиев. И сега новите заведения в курорта, като Tiffany и Bedroom рядко се посещават от чужденци.
Освен в заведенията и хотелите, „разделение на територията“ има и на плажа. Голямото стълпотворение е сред чадърите, разположени пред плажните заведения на курорта. Южната част на плажа по традиция е заета от българи. Рядко се срещат чужденци. Именно там от няколко години се сменят „модните“ заведения, пред които нашенци показват новите си бански. „Аре утре на плаж на Какао“, уговарят се курортисти. Cacao beach е плажното заведение, което се препълва от софиянци, пловдивчани и бургазлии през почивните дни. Цените на плажа обаче не зависят от това дали е 20 юни или 5 август – за да се стигне до „Какао“ с кола трябва да се премине през бариера, на която се плаща 3 лева. На паркинга до плажа има и втора бариера, която обаче не всеки може да премине. ВИП парко-местата се ползват от персонала на плажните заведения наоколо и посетителите с автомобили надхвърлящи цена от 100 хиляди лева.
Музиката от „Какао“ се чува на десетки метри по плажната ивица, а чадърите пред него не се препоръчват на онези, които са решили да си поспят на пясъка. До бара миналата година бе направено друго заведение – Elefant, което всяка събота през юли и август събираше столични „гъзари“, отегчени от „Планет“ и Син сити в София.
Тази година Elefant вече не съществува. На негово място е направено ново „модерно“ заведение Bedroom- морският еквивалент на софийския бар Bedroom (б. р. – в мазето на хотел „Радисън“). Централният бар се намира в бяла шатра, до която се стига по бяла пътечка сред пясъците. Различното в този бар е, че на пясъка е направена платформа, в която е изграден басейн. Всеки желаещ може да си вземе шезлонг за 20 лева около басейна и да гледа морето, което е на 10 метра от заведението.
Друга екстра, която предлага „плажната Bedroom“ (спалня на англ.) са десетте легла, разположени по края на дървената платформа. За да се опъне на коженото легло на плажа, почиващият ще трябва да плати 100 лева. А ако иска да е на сянка – 120. Не цените обаче са проблемът, за да се легне на някое от леглата в „Спалнята“. Повечето от тях са резервирани за седмици напред. Според клюките известният софиянец Весо Парцала (известен с това, че кара „Ламборгини“ и е свързван с автокражби), си е резервирал 2 легла за целия летен сезон, независимо че рядко посещава Слънчев бряг, поради заетостта си.
Заведението е красиво – над леглата вятърът развява ленени покривала, палми ограждат басейна, но чужденци в това заведение няма. Гледката на лъскавия бар се разваля от двойка заблудени немски туристи, които учудено се оглеждат и снимат спящите по леглата българи.
Две стъпала по-надолу от Bedroom плажната ивица показва другата страна на курорта. Между чадърите пред баровете освен разголени курортисти, дошли да почиват и да се забавляват, се мяркат и мургави бизнесмени, дошли да припечелят. С надеждата да срещнат слънчасали туристи, цигани минават сред чадърите, оставяйки след себе си пясък по хавлиите и аромат на царевица и понички. „Кукуруза, пожалуйста!“, „Айскриим!“, крещят мургавите полиглоти. Мъжете явно са по- на „ти“ с езиците. Плажните бизнес-дами от ромски произход залагат на общуването със знаци и звуци. „А?“ – протяга шепа череши едра продавачка на плодове към полузаспал турист на плажа. След като той не й обръща внимание тя оставя кошниците си до хавлията му, слага ръце на кръста и започва да се оглежда със замислено изражение. Скоро до нея приближава колежка от сферата на търговията с бельо. Тя е нарамила голяма торба пълна със сутиени. Малко по-встрани пък друга циганка предлага „гердани от миди“. „Ту лева!“, прави тя знак с пръсти на чужди туристи. Сред търговците се забелязва и младото поколение на „плажния бизнес“ – младо ромче предлага корави гевреци, нанизани на голяма пръчка.
Търговията на плажа е само част от „бизнеса“, който българи, роми и турци развиват в курорта. Главната улица на Слънчев бряг е залята от сергийки и малки магазинчета със сребро, дрехи, парфюми, цигари, детски играчки. Целият този пазар е разположен между лъскавите хотели на „главната“ и плажните заведения. На главната улица са и чейндж бюрата, за чийто „двойнствен стандарт“ отдавна са предупредени повечето чужденци.
В по-задната част на курорта не е толкова цветно и чисто, колкото на крайбрежната улица. Строежите на хотели продължават с пълна сила, а камионите, пълни със строителен материал са оставили след себе си разбити улици и маса боклук. Въпреки строежите, мръсните улици и миризмата на канализация, търговията не спира.
Всеки турист би се обзаложил, че в „задната“ част на Слънчев бряг (трета-четвърта линия навътре от плажа) се намира най-големият битпазар на Балканите. Той е препълнен с хитовете на модата у нас през 90-те – плетени дамски жилетки, мъжки ризи от пясъчна коприна и задължителните към тях кожени елеци. Назад във времето връщат и плетените покривки за маса – модел на една кука, които баби продават закачени на въженца пред сергиите.
В Слънчев бряг можеш да се види всичко – лукс и мизерия, чисти улички и разбит паваж, палачинки за 1.50 и порция цаца за 20 лева. Въпреки парадоксите курортът е пълен, дори през юни, когато сезонът тепърва започва. Изглежда, че навикът е онова, което кара туристите да идват всяка година в Слънчев бряг. Чужденците идват защото са свикнали с ниските за тях цени, а българите – защото им е навик да купонясват в Слънчев бряг.