Докъде стига амбицията на Ердоган
Ердоган наскоро бе забелязан да си поставя калпак в казашки стил, подобен на този на Ататюрк. Кемалистите бяха ужасени. Но все пак, никой не може да оспори това, че Ердоган стана най-влиятелният турски лидер след смъртта на великия Мустафа Кемал през 1938 г. Умерено ислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган дойде на власт през 2002 г., яхнала вълната на обществената подкрепа и отхвърляне на десетилетия на неумело управление. Той изкара Турция от стагнацията и политическата парализа и я превърна във вдъхновение за региона.
Ограничи мощта на генералите, подобри правата на жените и кюрдите, удвои БВП на глава от населението, построи модерни пътища и болници и създаде възможности за потиснатите. Реформите му подтикнаха Европейския съюз да започне преговори за членството на Турция през 2005 г. Въпреки притесненията около зейналия дефицит по текущата сметка, икономиката се забави, но не се срина, за разлика от тази на други средиземноморски държави.
Не беше изненада, когато ПСР получи трети мандат на самостоятелно управление през юни 2011 г. Но въпреки това година по-късно Ердоган е подложен на изпит, както никога досега. Спънките включват предполагаема битка с рака, раздор с влиятелното мюсюлманско движение на Фетхуллах Гюлен, нарастващо кюрдско насилие и войната в Сирия. Той става все по-авторитарен, а преценката му вероятно е замъглена от амбиция да бъде избран за президент, когато мандатът на сегашния държавен глава Абдуллах Гюл изтече през 2014 г.
Тази амбиция, според критиците, подкопава обещанията на Ердоган да изготви нова, демократична конституция. Парламентарната комисия, натоварена със задачата да създаде проект за новия турски основен закон, изглежда е на път да се провали. Тя се нуждае от единодушно одобрение от всичките й членове за всеки един член. „Дали националистите ще се съгласят с исканията на кюрдите за образование на кюрдски език? Разбира се, че не“, казва Левент Гюлтекин, проислямски коментатор.
Мнозина подозират Ердоган, че иска ПСР да създаде свой собствен проект, който ще увеличи правомощията на президентската институция, позволявайки му да продължи да управлява страната и след като, както изискват разпоредбите на партията, се наложи да се оттегли от премиерския пост. Понеже не разполага с мнозинство от две-трети в парламента, новата конституция ще трябва да бъде поставена на референдум. Повечето проучвания дават голяма преднина на ПСР.
И все пак, той не поема рискове. През последната година Ердоган става все по-твърдолинеен по въпроса за кюрдите, слагайки край на тайните преговори със сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК) за прекратяване на 28-годишния кръвопролитен бунт. Той се върна към прилагането на сила и масовите арести на хиляди кюрдски активисти. „Връзката между турци и кюрди отслабва с всеки изминал ден,“ предупреждава Селяхаттин Демирташ, лидер на прокюрдската Партия за мир и демокрация.
Медийните шефове уволниха критични към правителството журналисти от опасения, че ще загубят правителствени договори. Най-малко 80 журналисти са в затвора, много от тях са кюрди, обвинени в членство в ПКК. Нетърпимостта на правителството стига и до учениците, от тях 2824 са в затвора, като почти една четвърт са задържани по обвинения за „членство в терористична организация“ заради това, че са призовавали за свободно образование и други „грехове“.
Светските противници на премиера Ердоган го обвиняват, че се връща към ислямистките корени. Призовавайки за „по-религиозна младеж“, той предложи ограничения върху абортите и отново въведе средни училища от типа „имам хатип“ (за духовно обучение). Новият учебен план включва избираеми курсове по Коран и арабски език.
Възприемането от Ердоган на набожен национализъм изглежда е насочено към крайно десните и консервативните избиратели. Но може би той надценява картите си. Битката на армията срещу ПКК имаше слаб успех. Голям брой войници бяха убити тази година, а бунтовниците водят борбата си от преобладаващо кюрдския югоизток, стигайки дори до западен град като Измир.
Ердоган хвърли вината за подновяването на насилието върху сирийския президент Башар Асад. Асад отстъпи контрола над кюрдски градове по границата на сирийска кюрдска групировка, свързана с ПКК. Критиците обаче сочат явната подкрепа на Турция за сирийските бунтовници, която направи враждебен не само Асад, но също и Иран. С десетки генерали в затвора по обвинения в заговори за преврат армията е укротена в мълчание. Но дори поддръжниците на Ердоган поставят под въпрос хазарта му със Сирия. Насмешките му по адрес на турското малцинство на алевиите, което има духовни връзки със сектата на алауитите на Асад, също не помагат.
Предвид факта, че Америка е съсредоточена върху предстоящите си президентски избори, Европа е затънала в криза на еврото, а преговорите на Турция за членство в ЕС са изпаднали в застой, западните приятели на Турция нямат голямо влияние.
Скорошно проучване показа, че едва 17 на сто от турците сега смятат, че могат да се присъединят към ЕС. Много се опасяват, че страната им може да бъде въвлечена в регионална война. Ердоган е майстор в надушването на обществените нагласи, но популярността му намалява. Негов приоритет трябва да бъде поставянето на ред вкъщи с конституция, която подкрепя всички турски граждани, а не неговите президентски аспирации.
БТА